Едва ли е тайна, че макар и изключително "тиха", оръжейната

...
Едва ли е тайна, че макар и изключително "тиха", оръжейната
Коментари Харесай

Обезкървяването на оръжейния бизнес у нас

Едва ли е загадка, че въпреки и извънредно "тиха ", оръжейната промишленост у нас е измежду моторите на българската стопанска система. Допреди три години продажбите на българска специфична продукция са надхвърляли 2.2 милиарда лева, а растежът в този бранш през 2016-2017 година е стигал до 30% на годишна база. Това сочеха по това време систематизираните данни на Сдружение „ Българска отбранителна промишленост “, в което членуваха всичките ни компании от този отрасъл.

Сдружението има 15-годишна история и продължава да е единствения действителен и легален "канал " за продан на градивни хрумвания сред държавните органи и частния бизнес от бранша. Благодарение на тази конструкция през годините са решавани десетки проблеми, свързани с отбранителната промишленост и със сигурността на Република България. То е било и поръчител за реализиране на стабилно развиване на бранша, тъй като членуващите в него компании образуват близо 3% от брутния вътрешен артикул на страната.

Очевидно тази консолидация в бранша не се е понравила на избрани среди и лица. Малко след безумната провокация от страна на страната във връзка с русенския оръжеен цех „ Дунарит “ (която ще остане в историята с инфантилността на квалифицирания против него "абордаж ") и поддръжката, която предприятието получи от всички свои сътрудници в страната, някогашният министър на стопанската система Емил Караниколов (бел. ред. - той беше отхвърлен поради „ клюки “ за обязаност с един корпулентен бизнесмен) реши да разедини сектора. По метод, характерен за несвършващия нашенски „ преход “. В края на 2018 година под негова диктовка Сдружението напуснаха всички държавни компании, които бяха под шапката на Министерството на стопанската система - ВМЗ Сопот, Кинтекс и Авионамс. За страдание обаче

детската политика

във връзка с оръжейната ни промишленост не завърши с това. Ударът по репутацията на русенското сдружение, който целеше да го сложи на колене, се отрази отрицателно на целия бранш. Данните за предходната година демонстрират, че сривът в производството и в износа на профилирана продукция е "забележителен “ - спад от близо 40 на 100. И повода за това надали е единствено пазарната обстановка... Разбиращите от тези процеси хора са уверени в това.

Очаква се през тази година вредите от безумните еквилибристики из коридорите на властта, сътворени през последните три години, да бъдат ненапълно редуцирани. Но експертите са скептични - те надали ще бъдат елементарно преодолени. И макар упражненията на политиците върху този отрасъл („ инжектирани “ от неразбираеми бизнес интереси), членовете на Сдружението чакат оборотът от продуктите на отбранителната индустрия за 2020 година да надвиши 1 милиарда евро.

Не можем да не отбележим, че в последните месеци се следи въпреки и алегорично „ размърдване “ в позитивна посока. Новият министър на стопанската система Лъчезар Борисов явно е с по-изострено подушване към проблемите в този бранш и поставя съществени старания те да бъдат решени. Но пред него стои нелеката задача да се оправи със замърляния престиж на страната ни пред задграничните ни сътрудници. Но по-сложната задача за него е да се превъплъти в ролята на посредник сред частните оръжейни компании и банките.

Този нововъзникнал проблем, пред който се изправи българската отбранителна промишленост в последните години е меко казано чудноват. Причината да го има не е ясна. По неизвестно чий „ съвет ", финансовите институции са възприели политика на самоограничение и ограничавания при обслужването на сдруженията с предмет на активност „ Производство и търговия с артикули, свързани с защитата “. Независимо от обстоятелството, че обслужването на предприятията от отбранителната промишленост всъщност не се разграничава от това на други производства, става известно, че банките на територията на Република България, всеобщо

отхвърлят обслужване на комерсиалната активност на компаниите от този отрасъл.

Става дума за необятен набор от услуги - и за отвод за валутни разплащания, и за разкриване на банкови гаранции и даже на акредитиви. Впечатлителното е, че такива отводи са факт даже в случаи, когато компаниите разполагат с подадени лични средства. Какво пък остава даже единствено за концепцията те да бъдат кредитирани...

„ Парадоксалното е, че има случаи, в които едно сдружение има личен депозит в банка - да кажем на стойност 100 лева.и желае банкова гаранция за...2 лева, която му се отхвърля. “, разяснява пред в. „ Банкеръ “ Петър Петров, съпредседател на Сдружение „ Българска отбранителна промишленост акад. Стефан Воденичаров. "

Или различен чудноват образец: немска банка с посланичество в България, в Германия има опит в обслужването на този бизнес, само че у нас е хлопнала вратата си пред тукашни оръжейни сдружения...

И защото до момента мълчанието от страна банките и на всички държавни институции по тематиката е било меко казано оглушително, хората от Сдружението разумно са потърсили за подпомагане отрасловия си министър - на стопанската система. Когато Лъчезар Борисов оглави икономическото ведомство, той е взел драговолно проблемите в бранша. Наскоро по негова покана е била проведена взаимна среща сред представители на Сдружението, на Асоциацията на банките в България и на Министерството на стопанската система.

На вниманието на банкерите са били сложени няколко въпроса. Най-важният от тях е бил обвързван с редицата рестрикции в обслужването на членовете на Сдружението и на други компании от сектора (закриване на банкови сметки, отводи и/или ограничавания по заплащания към снабдители, заплащания от клиенти и др.), в това число и цялостен отвод от банково обслужване на сдружения с предмет на активност „ произвеждане и търговия с артикули, свързани с защитата “, научи в. „ Банкеръ “.

Оръжейниците от сдружението акцентират, че "става дума за рестрикции против стратегически обекти със значение за националната сигурност, които са част от сериозната инфраструктура (ПМС 181/20.07.2009 г) ". И разясняват, че няма място за подозрения във връзка с коректността на фирмите от сектора - те оперират в условия на непоколебим мониторинг, реализиран от редица институции, а самата им икономическа активност е измежду най-строго следените, в това число в международен мащаб. Според тях неговите представители, това би трябвало да е гаранция за банките и да подтиква предлагането на техните услуги и на членовете на Сдружението.

Другият значителен въпрос, който е бил предмет на разискване, е отводът да се дават кредитиране, банкови гаранции, акредитиви и други принадлежности, което на процедура понижава опциите на сдруженията в този бранш да подписват и да извършват дълготрайни контракти, надхвърлящи избрани стойности. Това резонно води до спад в конкурентоспособността освен на обособените компании, само че и на самия бранш. А дано не забравяме, че той е структуроопределящ за редица райони на страната. На този декор сходна сдържаност на финансистите наподобява много странна.

За да бъдем по-изчерпателни потърсихме за уточнения един от съпредседателите на Сдружението – Петър Петров. Пред в. „ Банкеръ “ той сподели, че най-малкото, което са си дали обещание участниците в срещата е да бъде понижен административния напън във връзка с инспекциите, които банките вършат при взаимотношенията си с тези сдружения. И това е напълно разумно, защото контролът върху производството и търговията с този тип продукция (в сходство с условията на десетки нормативни актове), минава през ситото на купища държавни органи. Всяка договорка, всяко позволение за превоз, всеки експорт се ревизират от прецизно по-стриктно. Да не приказваме, че „ Асоциацията на банките в България “ - като пълновръстен член на Европейската банкова федерация и член на Европейския платежен съвет - взе участие в „ Комитета за битка с изпирането на пари и финансовите злоупотреби “ и би трябвало да има непредубедена информация за активността на всяко сдружение от този отрасъл.

Петър Петров разясни, че в последна сметка представителите на Асоциацията на банките в България са поели ангажимент да се срещнат с контрола, който правят всички държавни органи върху всяка договорка, с цел да не се постанова дублирането и трупането на едни и същи документи. До дефинитивно решение към момента не се е стигнало, само че посоката на диалозите дава съображение за оптимизъм, счита Петров.

За да разберем повече детайлности отправихме публично питане към Асоциацията на банките в България. Главният секретар Ирина Марцева ни отговори следното:

"Банките в България обслужват всички свои клиенти, спазвайки нормативните условия и следвайки личните си политики, в това число като ползват задълбочени изследвания и правят прецизни разбори, нужни за правилното ръководство на кредитния риск и по отношение на условията за осъществяване на надзорни цели.

В този подтекст не ни е известно банките да разграничават своите клиенти и да ползват законовите и вътрешните си правила друго, с оглед сферата на активност, в която оперират техните клиенти. Това, което бихме желали да подчертаем е, че АББ не се намесва в комерсиалните политики на банките и в бизнес връзките им с техните клиенти. Всякакви инструкции или решения в тази връзка в границите на АББ биха били незаконни.

Индивидуални, характерни въпроси биха били обект на разглеждане въз основата на откритите от всяка банка самостоятелни правила и не би могло да са предмет на разискване в АББ. Като цяло не считаме, че съответни проблеми следва да се приравняват на общи въпроси или проблеми за цялостен бранш. При всички случаи, банките чакат, че освен те, само че и техните клиенти, без значение от сферата им на активност, следва да съблюдават използването на националните и европейските нормативни условия и стандарти. "

Очевидно в Асоциацията не мислят, че има необикновен проблем. Защо тогава се е наложило да бъде проведена такава среща? Изясняването на връзките евентуално ще продължи предвид на няколко условия.

Същественото е, че всички тези рестрикции, които подлагат оръжейния отрасъл на сериозен финансов напън, не важат за държавните компании - съгласно изказванията на хората от частните сдружения. Те припомнят, че държавните "оръжейници " са благосъстоятелност на Държавната консолидационна компания и имат зад тила си Българската банка за развиване – и двете под шапката на Министерството на стопанската система.

Според частните оръжейници в тази ситуация от отговор се нуждае въпроса "Защо държавната банка, която е основана най-много да обслужва и да подтиква активността на българските индустриални сдружения, се отнася резервирано към частните компании в този отрасъл? Не намирисва ли всичко това на някакъв тип дискриминация? "

Любопитно беше да вземем мнението по всички тези въпроси и на самия министър. Пред в. „ Банкеръ “ Лъчезар Борисов сподели, че е направил всичко допустимо повдигнатият от Сдружение „ Българска отбранителна промишленост “ проблем да бъде решен. Надява се в най-близко бъдеще оръжейниците и банките да стигнат до задоволително и удовлетворяващо всички страни решение.
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР