РИА Новости: Украинските разколници се изпокараха
Едва Константинопол призна украинските разколници, и те съумяха да се изпокарат. Неканоническата Украинска апостолска автокефална черква (УАПЦ) упрекна главата на разколническия „ Киевски патриархат “ Филарет в отвращение за постигнае на компромис. Изглежда, планът за самостоятелна черква е на ръба да се провали и по тази причина има редица съществени аргументи, разяснява Антон Скрипунов в разбор за РИА Новости, представен от организация " Фокус ".
„ Нека нашите врагове да знаят, че ние ще победим и тук и ще създадем единна украинска православна черква отпред с „ Киевския патриарх “. Все отново има доста, които си мислят, че може би не патриарх, а митрополит (ще бъде отпред – бел. ред.). Не!... НЕ! “, тук водачът на разколниците Филарет насочи нагоре пръст. И 15-хилядната навалица, събрала се на 14 октомври с жълтосини флагове на Софийския площад, му изръкопляска.
Малко зад Филарет стоеше главата на още една неканоническа конструкция – Украинската автокефална православна черква (УАПЦ) – „ митрополит “ Макарий. Неговият предстоящ другар по „ самостоятелна черква “ говореше и говореше, даже по-дълго от президента Порошенко, а телевизионните камери демонстрираха очевидно недоволното лице на главата на УАПЦ.
Между водачите на разколниците дори се организира противен диалог, за който няколко дни по-късно Макарий не устоя и описа на публицистите. Със основаването на „ единна поместна черква “ има огромни проблеми. И това стана ясно още там – на Софийския площад.
„ Когато се срещнахме (на 14 октомври), патриархът ми сподели, че би трябвало бързо да свикаме събор. Казах му: „ Устройваме събори, а нямаме правилник “. „ Аз имам правилник “. „ Аз също, само че от двата устава би трябвало да създадем един правилник “. А той ми отговори: „ Не, ще бъде моят правилник “. Повтаря се 2015-а година “, оплака се Макарий в изявление пред украинския ефирен канал Zik. По този метод в действителност той призна: планът за „ украинска автокефалия “ е жертван на неуспех. И ето за какво.
На първо място, за приемането на дълго чакания томос (документ за автокефалия - бел. ред.), украинските разколници би трябвало да се слеят в една конструкция – точно поради това патриарх Вартоломей легализира цялото духовенство, както на „ Киевската патриаршия “, по този начин и на УАПЦ. Въпреки че в началото е ставало въпрос за основаване на конструкция, подчинена на Константинопол, от нула: точно по тази причина в Киев са изпратени екзарси. Но къде да служат? Константинополската православна черква (КПЦ) няма недвижима благосъстоятелност в украйна. Възможно е това да е бил един от причините за „ помилването “ на разколниците, макар че право да направи това има само Руската православна черква (РПЦ).
Второ, несъмнено е, че на „ обединителния събор “ на УАПЦ и „ Киевската патриаршия “ би трябвало да бъде измислено име за новата конструкция и да бъде признат нейния правилник. Това е належащо за публична регистрация в страната. След това тя ще стане част от КП (Вартоломей реши да открие посланичество в Киев, в действителност, към момента не е решил къде точно да е то) и страната ще даде за прилагане на новата черква един или няколко храма. Петро Порошенко към този момент даде обещание на КПЦ Андреевския храм, който сега се счита за основна катедрала на УАПЦ. И на Макарий това не му харесва.
„ Поставих въпрос пред президента – ние предаваме единствения си катедрален храм, а не би трябвало ли да получим нещо в подмяна. Ще забележим дали ще стане по този начин “, не изключително отзивчиво, съобщи той.
Трето, водачите на разколниците не могат да се договорят между тях надалеч за първи път. Макарий неслучайно си спомни за 2015 година: още тогава УАПЦ и „ Киевската патриаршия “ имаха желание да се обединят в... „ единна поместна украинска черква “, да проведат „ съединителен събор “, на него да изберат „ предстоятел “ и по-късно да помолят патриарх Вартоломей за автокефалия. Но не се получи – Макарий упрекна Филарет в пренебрежение и „ отвращение да се реализира компромис “. Едно към едно същият сюжет се разигра и през 2005-а и при започване на 90-те години.
Масло в огъня прибавя и явното предпочитание на Филарет да оглави новата конструкция. Това прозвуча и в неговата тирада на Софийския площад. „ Цяла Украйна участваше в процеса по даряването на автокефалия. Но неговото начало бе пложено от нас на събора от 1-3 ноември 1991 година “, съобщи още „ патриархът “.
За какво приказва той? Действително тогава архиерейски събор на каноничната УПЦ одобри послание към РПЦ с молба да подари на Украинската черква автокефалия, без значение че към този миг тя към този момент имаше цялостна административна и финансова самостоятелност от Московската патриаршия, намирайки се единствено в номинално под нейната пълномощия. Но Филарет, който тогава е митрополит на Киев и цяла Украйна, само че желае точно да стане патриарх, реши да отиде по-далеч и посредством закани и шантаж принуди участниците в събора да се подпишат под апела към Москва. Само след няколко месеца на архиерейски събор на РПЦ украинските епископи отдръпнаха своите подписи, а самият Филарет се разкая за осъщественото пред кръста и се закле пред Евангелието, че ще подаде оставка. Въпреки това, след завръщането си в Киев, той наруши клетвата и прикани паството на УПЦ в своята „ автокефална черква “.
„ Миряните не чакаха нещо сходно от него. Той до 1991 година по всякакъв начин показваше, че е срещу автокефалия, а внезапно внезапно промени мнението си. Разбира се, те не го одобриха и останаха правилни на каноничната Църква “, напомня прессекретарят на УПЦ Василий Анисимов.
През май 1992 година архиерейският събор на УПЦ смъкна Филарет от поста предстоятел, а през юни РПЦ го лиши от сана на духовник. И тогава към този момент елементарния духовник Филарет своеволно сътвори „ Киевската патриаршия “. През 1995 година той се прогласи за „ патриарх на Киев и цялата Русия-Украйна “ А две години по-късно за „ отвращение да се разкае “ и продължение на разколническата активност РПЦ го съобщи на анатема. Между другото, всички останали поместни православни църкви, в това число Константинополската, се съгласиха с неговото отделяне.
И ето, че 11 години по-късно КП възвърне Филарет „ в същия ранг “ – т.е. в ранг митрополит. „ Тук, мисля си, Константинопол се е опитал да сложи пречка пред Филарет: той бе признат в действителност като митрополит неподвижен (в пенсия). Константинополският митрополит Йов (Геча) в едно от интервютата си се изпусна за това. В този смисъл Филарет за Константинопол е нереална фигура без неговата „ Киевска патриаршия “, счита църковният историк Владислав Петрушко.
Самият Филарет, едвам разбрал за решението на синода на КПЦ, обществено съобщи: „ Бях, съм и ще бъда патриарх! “ А по-късно удостовери желанието си в оня диалог с Макарий. „ А с какъв статут, какъв модел? Когато попитах дали ще бъде митрополия или патриаршия, той (Филарет) със завист съобщи, че няма да бъде митрополия, а патриаршия “, призна главата на УАПЦ.
Ситуацията е безизходна: Константинопол, както наподобява, желае да остави Филарет зад борда на новата религиозна конструкция в Украйна, а той настойчиво се постанова като неин водач. И то в не по-нисък ранг от патриарх, което надали е осъществимо.
„ Статутът на античните патриаршии (Константинополската, Александрийската, Антиохийската и Ерусалимската) е закрепен на Вселенския събор в Халхедон през 451 година. В последващите случаи даването на патриаршеско достолепие е съпровождано от съборни актове. Конкретно, Московската патриаршия на Йов е доказана на събора в Константинопол 1590 – 1593 година. Даже в случай че КПЦ даде автокефалия на някаква новообразувана „ единна поместна украинска черква “ то това не значи автоматизирано присвояването на статут на патриаршия. За това е нужно решение на събор, в това число с присъединяване на Руската черква “, разясни Петрушко.
Впрочем съгласно неговото мнение сега е мъчно да се планува по какъв начин ще приключи спора сред самозванците „ патриарх “ Филаерт и „ митрополит “ Макарий. Много зависи от волята на „ стоящите зад тях политически сили “и от същия този Порошенко, чийто политически рейтинг е пагубно невисок. Неговите прародители Леонид Кравчук и Виктор Ющенко към този момент пробваха да примирят разколниците, само че това към този момент не се е отдало на никой.
„ Нека нашите врагове да знаят, че ние ще победим и тук и ще създадем единна украинска православна черква отпред с „ Киевския патриарх “. Все отново има доста, които си мислят, че може би не патриарх, а митрополит (ще бъде отпред – бел. ред.). Не!... НЕ! “, тук водачът на разколниците Филарет насочи нагоре пръст. И 15-хилядната навалица, събрала се на 14 октомври с жълтосини флагове на Софийския площад, му изръкопляска.
Малко зад Филарет стоеше главата на още една неканоническа конструкция – Украинската автокефална православна черква (УАПЦ) – „ митрополит “ Макарий. Неговият предстоящ другар по „ самостоятелна черква “ говореше и говореше, даже по-дълго от президента Порошенко, а телевизионните камери демонстрираха очевидно недоволното лице на главата на УАПЦ.
Между водачите на разколниците дори се организира противен диалог, за който няколко дни по-късно Макарий не устоя и описа на публицистите. Със основаването на „ единна поместна черква “ има огромни проблеми. И това стана ясно още там – на Софийския площад.
„ Когато се срещнахме (на 14 октомври), патриархът ми сподели, че би трябвало бързо да свикаме събор. Казах му: „ Устройваме събори, а нямаме правилник “. „ Аз имам правилник “. „ Аз също, само че от двата устава би трябвало да създадем един правилник “. А той ми отговори: „ Не, ще бъде моят правилник “. Повтаря се 2015-а година “, оплака се Макарий в изявление пред украинския ефирен канал Zik. По този метод в действителност той призна: планът за „ украинска автокефалия “ е жертван на неуспех. И ето за какво.
На първо място, за приемането на дълго чакания томос (документ за автокефалия - бел. ред.), украинските разколници би трябвало да се слеят в една конструкция – точно поради това патриарх Вартоломей легализира цялото духовенство, както на „ Киевската патриаршия “, по този начин и на УАПЦ. Въпреки че в началото е ставало въпрос за основаване на конструкция, подчинена на Константинопол, от нула: точно по тази причина в Киев са изпратени екзарси. Но къде да служат? Константинополската православна черква (КПЦ) няма недвижима благосъстоятелност в украйна. Възможно е това да е бил един от причините за „ помилването “ на разколниците, макар че право да направи това има само Руската православна черква (РПЦ).
Второ, несъмнено е, че на „ обединителния събор “ на УАПЦ и „ Киевската патриаршия “ би трябвало да бъде измислено име за новата конструкция и да бъде признат нейния правилник. Това е належащо за публична регистрация в страната. След това тя ще стане част от КП (Вартоломей реши да открие посланичество в Киев, в действителност, към момента не е решил къде точно да е то) и страната ще даде за прилагане на новата черква един или няколко храма. Петро Порошенко към този момент даде обещание на КПЦ Андреевския храм, който сега се счита за основна катедрала на УАПЦ. И на Макарий това не му харесва.
„ Поставих въпрос пред президента – ние предаваме единствения си катедрален храм, а не би трябвало ли да получим нещо в подмяна. Ще забележим дали ще стане по този начин “, не изключително отзивчиво, съобщи той.
Трето, водачите на разколниците не могат да се договорят между тях надалеч за първи път. Макарий неслучайно си спомни за 2015 година: още тогава УАПЦ и „ Киевската патриаршия “ имаха желание да се обединят в... „ единна поместна украинска черква “, да проведат „ съединителен събор “, на него да изберат „ предстоятел “ и по-късно да помолят патриарх Вартоломей за автокефалия. Но не се получи – Макарий упрекна Филарет в пренебрежение и „ отвращение да се реализира компромис “. Едно към едно същият сюжет се разигра и през 2005-а и при започване на 90-те години.
Масло в огъня прибавя и явното предпочитание на Филарет да оглави новата конструкция. Това прозвуча и в неговата тирада на Софийския площад. „ Цяла Украйна участваше в процеса по даряването на автокефалия. Но неговото начало бе пложено от нас на събора от 1-3 ноември 1991 година “, съобщи още „ патриархът “.
За какво приказва той? Действително тогава архиерейски събор на каноничната УПЦ одобри послание към РПЦ с молба да подари на Украинската черква автокефалия, без значение че към този миг тя към този момент имаше цялостна административна и финансова самостоятелност от Московската патриаршия, намирайки се единствено в номинално под нейната пълномощия. Но Филарет, който тогава е митрополит на Киев и цяла Украйна, само че желае точно да стане патриарх, реши да отиде по-далеч и посредством закани и шантаж принуди участниците в събора да се подпишат под апела към Москва. Само след няколко месеца на архиерейски събор на РПЦ украинските епископи отдръпнаха своите подписи, а самият Филарет се разкая за осъщественото пред кръста и се закле пред Евангелието, че ще подаде оставка. Въпреки това, след завръщането си в Киев, той наруши клетвата и прикани паството на УПЦ в своята „ автокефална черква “.
„ Миряните не чакаха нещо сходно от него. Той до 1991 година по всякакъв начин показваше, че е срещу автокефалия, а внезапно внезапно промени мнението си. Разбира се, те не го одобриха и останаха правилни на каноничната Църква “, напомня прессекретарят на УПЦ Василий Анисимов.
През май 1992 година архиерейският събор на УПЦ смъкна Филарет от поста предстоятел, а през юни РПЦ го лиши от сана на духовник. И тогава към този момент елементарния духовник Филарет своеволно сътвори „ Киевската патриаршия “. През 1995 година той се прогласи за „ патриарх на Киев и цялата Русия-Украйна “ А две години по-късно за „ отвращение да се разкае “ и продължение на разколническата активност РПЦ го съобщи на анатема. Между другото, всички останали поместни православни църкви, в това число Константинополската, се съгласиха с неговото отделяне.
И ето, че 11 години по-късно КП възвърне Филарет „ в същия ранг “ – т.е. в ранг митрополит. „ Тук, мисля си, Константинопол се е опитал да сложи пречка пред Филарет: той бе признат в действителност като митрополит неподвижен (в пенсия). Константинополският митрополит Йов (Геча) в едно от интервютата си се изпусна за това. В този смисъл Филарет за Константинопол е нереална фигура без неговата „ Киевска патриаршия “, счита църковният историк Владислав Петрушко.
Самият Филарет, едвам разбрал за решението на синода на КПЦ, обществено съобщи: „ Бях, съм и ще бъда патриарх! “ А по-късно удостовери желанието си в оня диалог с Макарий. „ А с какъв статут, какъв модел? Когато попитах дали ще бъде митрополия или патриаршия, той (Филарет) със завист съобщи, че няма да бъде митрополия, а патриаршия “, призна главата на УАПЦ.
Ситуацията е безизходна: Константинопол, както наподобява, желае да остави Филарет зад борда на новата религиозна конструкция в Украйна, а той настойчиво се постанова като неин водач. И то в не по-нисък ранг от патриарх, което надали е осъществимо.
„ Статутът на античните патриаршии (Константинополската, Александрийската, Антиохийската и Ерусалимската) е закрепен на Вселенския събор в Халхедон през 451 година. В последващите случаи даването на патриаршеско достолепие е съпровождано от съборни актове. Конкретно, Московската патриаршия на Йов е доказана на събора в Константинопол 1590 – 1593 година. Даже в случай че КПЦ даде автокефалия на някаква новообразувана „ единна поместна украинска черква “ то това не значи автоматизирано присвояването на статут на патриаршия. За това е нужно решение на събор, в това число с присъединяване на Руската черква “, разясни Петрушко.
Впрочем съгласно неговото мнение сега е мъчно да се планува по какъв начин ще приключи спора сред самозванците „ патриарх “ Филаерт и „ митрополит “ Макарий. Много зависи от волята на „ стоящите зад тях политически сили “и от същия този Порошенко, чийто политически рейтинг е пагубно невисок. Неговите прародители Леонид Кравчук и Виктор Ющенко към този момент пробваха да примирят разколниците, само че това към този момент не се е отдало на никой.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ