Едно дългоочаквано събитие е на път да стане факт –

Едно дълго чакано събитие е на път да стане факт – отсроченото с цели две години поради пандемията осъществяване на Моцартовата Голяма меса в до минор ще се състои на 29 април 2022 от 19 часа в зала " България " . Изпълнители са музикантите от Смесения хор и Симфоничния оркестър на Българското национално радио и солистите Пламена Гиргинова – сопран, Мария Радоева – мецосопран, Михаил Михайлов – тенор, и Иво Йорданов – баритон, а на диригентския пулт ще застане Константин Добройков.

Номинираният за " Грами " диригент Константин Добройков е в екипа на Държавна опера - Пловдив от 2013 и е диригент на Sofia Record Factory от 2016. Творческата му активност е обвързвана с камерния отбор " Софийски солисти ", Софийска филхармония, Симфоничния оркестър на Българското национално радио, Държавна филхармония - Кошице, Словакия, Радиосимфоничния оркестър на Словакия, Братислава, както и с водещия камерен отбор на Словакия " Синфониета Братислава ". От 2011 до 2013 Добройков е асистент-диригент на Boston Civic Symphony Orchestra, Бостън, Съединени американски щати.

Константин Добройков е лекар по музикалните науки със компетентност оркестрово диригентство от Boston University. Специализира в майсторски клас на популярния диригент Даниеле Гати.

Взаимоотношенията на Волфганг Амадеус Моцарт с духовната музика в прочут смисъл могат да се нарекат парадоксални – той стартира да основава меси още на десетгодишна възраст и по време на службата си при архиепископ Колоредо написва в този род четиринайсет творби. Не може да се каже, че композиторът ги е ценил изключително, защото самият той се изрича много иронично за личните си меси, потвърждавайки, че е основан не за тях, а за опера, и че най-удачните им фрагменти по-късно ще бъдат непосредствено пренесени в оперите му. Факт е обаче, че откакто напуща тежката за него работа в Залцбург и се открива във Виена, Моцарт основава най-значимите си творения от този жанр.

През 1781, когато Архиепископът на Залцбург идва във Виена с огромна свита, в състава на която влиза и Моцарт, ситуацията на композитора става безусловно отвратително. Третират го като прислужник и той се взема решение на невиждана за времето си стъпка: подава оставка и се открива във Виена, разчитайки за прехраната си само на поръчки и концерти. На идната година се дами за Констанца Вебер. Тези две негови действия извикват негодуванието на татко му, който не може да си показа живота на един музикант без работа, осигуряваща му непрекъснат приход, а също така храни и злост към семейство Вебер. За са сдобри с татко си, Моцарт взема решение да отиде в Залцбург с жена си и преди малко родилото им се първо дете. Там той има намерение и за първи път да извърши месата, която съгласно разнообразни източници е написана през 1783 година.

Историята към основаването на Голямата меса в до минор е значително тайнствена и сантиментална. Съществуват ТРИ разнообразни версии за събитията, подтикнали композитора към нейното написване, само че и трите по един или различен метод са свързани със брачната половинка му – Констанца Вебер. Според една от тях, до момента в който към момента е била единствено изгора на композитора, а не негова жена, Констанца се разболява доста съществено и Волфганг дава обет, че ще напише благодарствена Меса, в случай че тя оздравее. Според друга, обетът на Моцарт е обвързван с събитията, които пречат на щастието на влюбените – срещу техния брак са всички, в това число бащата на Моцарт и родителите на Констанца. Преодоляването на такива съществени трудности наподобява изцяло подобаващ мотив за възхвала на всемогъщия Бог и Моцарт дава обет да композира и извърши месата, когато заведе Констанца в Залцбург в качеството на своя брачна половинка. В изгода на тази версия приказва и съставът на оркестъра, употребен в Месата – композиторът включва в него единствено тези принадлежности, които могат да му бъдат предоставени в родния му град – да вземем за пример, той не употребява в партитурата кларинет! И най-сетне, написването на благодарствена Меса би могло да бъде обвързвано и с друго радостно събитие в живота на семейство Моцарт – появяването на първото им дете. Съществува даже легенда, че композиторът е написал първата нота на месата, чувайки първия зов на новородения си наследник.

Голямата меса в до минор се отличава с удивителна хармония, хубост и трогателност. В нейните 18 номера е отразено въздействието на Бах и Хендел, чиито творби Моцарт в тези години учи задълбочено, само че проникновената кантилена на обособените епизоди ни кара да си напомним и пленителната мелодика на италианската опера – род, който Моцарт владее до съвършенство. С помощта на креативния му талант тези две начала се съчетават органично, раждайки неповторимия Моцартов жанр. Необичайно за една меса е отношението към солиращите гласове: през цялото произведение звучат единствено сопран, мецо-сопран и тенор. Басът се появява единствено един път – в състава на квартета (Бенедиктус).

Моцарт не съумява да приключи месата – той написва единствено Кирие, Глория, Санктус и – частично – Кредо-то. Липсващите елементи са заимствани от по-ранни меси, които композиторът е писал още по времето, когато е бил в Залцбург. В заключителната част – Агнус Деи – е повторена музиката на Кредо-то. В този тип Голямата меса в до минор е изпълнена премиерно на 25 август 1783 в Катедралата " Свети Петър " в Залцбург. Творбата по този начин и не е приключена и Моцарт в никакъв случай повече не се връща към нея.

Първото осъществяване на Голямата меса за дълго остава и само. Едва през 1901 година, диригентът Алоиз Шмит възвръща по ескизи на Моцарт " Агнус Деи " и в този си тип месата проехтява под негово дирижиране в Дрезден, като Шмит я приготвя и за издаване.

Концертът се излъчва непосредствено по стратегия " Христо Ботев " на 29 април, петък, начало 19.00 часа.