Една забележителна жена е малко позната на българската публика заради

Една забележителна жена е малко позната на българската аудитория поради избора си да живее в сянката на подвига на своя популярен мъж.

Венета, дамата на Христо Ботев, непринудено изоставя охолния живот и спокойствието и поради любовта си към поета и се обрича на апетит и бедност.

Родена е през 1847 година във Велико Търново, в фамилията на търговеца Стоян Везирев. Майка й е внучка на фамозния търновски търговец на кожи Пенчо Рашев. Родителите я омъжват за възрастния, само че пък богат сарафин Дончо Петров, преди да е навършила 17 години.

Сърцето му беше студено, разказвала след години за него Венета на внучката си, която носи нейното име – Венета Рашева-Божинова. От брака им се ражда синът на Венета – Димитър. Появата на детето не прави брака по-щастлив и през 1868 година младата жена подхваща нечувана за онази ера стъпка – напуща мъжа си и взима със себе си тригодишното момченце.

Въпреки консервативните нрави, Венета среща поддръжката на майка си, която я праща при своя брат в Букурещ – заможния епископ Панарет Рашев. Той е много великодушен и постоянно изпраща на фамилията пари и дарове. Според някои източници, в това число и по изказвания на Димитър, Венета отпътува за Букурещ след гибелта на мъжа си Дончо.

„ След овдовяването на Венета, на която аз съм наследник от първия й брак, тя отива с мен от Търново в Букурещ при вуйчо ми митрополит Панарет. Ще се излъжете, в случай че помислите, че аз нося името на татко си… Той е бил търновски търговец и се казвал Дончо (Димо), него аз не помня. Името, което съм си взел, е това на вуйчо ми, моя покровител, който се споделя Панарет Рашев ”, споделя Димитър.

Но съгласно изказванията на внучката на Венета, по това време баба й не е била вдовица. Тази „ неправилност ” се дължала на деликатността на Захари Стоянов, който написа,  че „ Венета е родом от Търново, гдето била женена по-напред за различен мъж, Дончо Петков тютюнджията, който се поминал и тя отишла в Букурещ при вуйка си ”.

Пак по изказвания на Венета Рашева, има документи, които потвърждават, че Дончо Петров е правил публично действия, с цел да се разбере дали Венета дефинитивно е решила да се разтрогне бракът посред им. Когато схваща, че тя няма да се върне, той се дами повторно.

Различни са версиите и за запознанството на Венета и Христо Ботев.

Според едната, това става по време на празник, когато Панарет обичайно след църковната литургия приема посетители от българската колония в Букурещ. Там се появява Христо Ботев, който по това време е преподавател в българското учебно заведение в румънската столица. Венета, пременена в една от най-хубавите си рокли, сервира сладко и кафе на гостите и по този начин се среща с мъжа на живота си. Любовта им пламва от пръв взор.

Според друга история, тя постоянно минавала край печатницата на Каравелов. Ботев, който седял с приятели начело, всякога се заглеждал във владишката сестриница. Един ден я настигнал, обяснил й се в обич и от този момент почнала сърдечната им връзка.

Любовта сред Венета и Ботев дълго време е защитавана в загадка – вуйчото от години води духовна война с българския бунтовник.

Захари Стоянов също свидетелства за взаимоотношенията сред поета и митрополита: „ Колко е той видял и патил от бъдещия собствен шурей! Какви скандални истории е дигал той от горната страна му. Един път без време го предиздвикал да избяга от Букурещ във Виена. Племенницата му Венета, брачна половинка по-после на Ботйова, споделя, че когато дядо Панарет получавал вестниците на Каравелова, а по-после на Ботйова, три пъти хвърлял вестника и отново го земал. Вечерта, каквито положителни ястия и да имало, той не харесвал нищо ”.

През това време, скришно от владиката, Венета носи на хъшовете храна или ризи и чорапи. Грижи се и да са чисти и спретнати облеклата на Ботев. Доброто й отношение към хъшовете още повече разпалва любовта на Ботев. По този мотив Захари Стоянов написа: „ Ботйов обикнал тая жена поради нейния добър темперамент, за благосклонността й към него и към голите му приятели хъшлаци ”.

Но идва миг, в който любовта сред двамата не може повече да бъде крита. „ Доброжелатели ” донасят на вуйчо й, слуховете се понасят. Владиката изрично не разрешава на Венета да се среща с Ботев, нахоква я, злослови по негов адрес. Една вечер става огромен скандал.

Венета съумява скрито да се измъкне и да се види с обичания. Разказва му за разправията и заканите, по какъв начин й е забранил да се среща с „ тоя харамия ”. Малко по-късно тя непринудено изоставя охолния живот, който води, прекъсва и всевъзможни контакти с вуйчото Панарет, който осъжда постъпката й като предателска. Реално, църковен брак двамата не са сключвали.

Ботев е изрично срещу и споделя на Венета, че би трябвало да има вяра на дадената от него дума. Но съблюдават националния бит и редят сватбена трапеза с посетители, песни и хора. В новия си дом Венета върти бедното домакинство на поета, посреща и храни приятелите му, българските хъшове.

Често ги посещава Стефан Стамболов, за който Ботев е кумир. На 12 април през размирната 1876 година Венета ражда щерка им Иванка. На идващия месец той повежда четниците на гибел или независимост.

В деня, когато напуща дома си на 13 май 1876 година, Ботев споделя на жена си, че отпътува за Браила и Галац. Венета научава истината, когато я настига вестта за гибелта му. По-късно тя получава прощалното му писмо, писано на кораба „ Радецки “, и го пази до гибелта си. След героичната гибел на Ботев тя остава без никакви приходи и би трябвало да се грижи сама за двете си деца. В началото хъшовете й оказват помощ да връзва двата края, само че техните финанси също са лимитирани.

Така Венета е принудена да дири амнистия от вуйчо си Панарет. Той изрично й я отхвърля, само че от състрадание й праща по един калугер малко пари, с които да се прибере във Велико Търново.

След Освобождението тя получава жалка поборническа пенсия от 30 лева, която не стига за нищо. Венета няколко пъти написа просби до Народното събрание с молба сумата да бъде увеличена, само че получава отводи. И то от ръководителя Стефан Стамболов, който тя хранила дълго време в Букурещ, и който Ботев доста обичал.

Стамболов се отвръща от Венета и даже когато един път я среща на улицата, се престорва, че не я познава, извръща глава и файтонът му профучава край нея.  На една от последните й молби е поставена резолюция пенсията да се усили на 60 лв.. Във вестниците се появяват изявления, че Венета желае да се възползва от славата на мъжа си. 

Гордостта и достолепието й са накърнени и с протестна депеша до ръководителя на Народното събрание на 17 ноември 1895 година, тя се отхвърля от мизерната месечна сума.

„ По-тежка и по-заслужена плесница от тая надали би могла да се даде на днешното Народно заседание, а основно на Стамболовите национални събрания ”, написа по този мотив в публицистичен коментар вестник „ Млада България ”.

За да отглежда децата си, Венета е принудена да работи като прислужница. През 1886 година вуйчо й най-накрая й прости и я кани още веднъж в Букурещ. След гибелта му тя получава положително наследство от него. Едва решила единия проблем с тежкото си финансово положение, Венета е съкрушена още веднъж – през 1906 година умира щерка й Иванка, едвам 21-годишна.

В последните си дни Венета пожелава да отиде във Велико Търново. Пристига и минути по-късно й прилошава. Изпращат депеша до сина й Димитър, само че когато той влиза в старопрестолния град, научава, че майка му е изумена от масиран мозъчен удар.

Венета дочаква сина си и му предава прощалното писмо на Ботев, което пази цялостен живот:„ Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ме, че аз ви не споделих къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са доста скъпи за мене! Венето, ти си моя жена и би трябвало да ме слушаш и вярваш в сичко.

Аз се апелирам на приятелите си да те не оставят, и те би трябвало да те поддържат. Бог ще да ме резервира, а в случай че оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че след това Отечеството си съм обичал най-вече тебе, по тази причина гледай Иванка и помни любящия те Христа. ”

Мъките на Венета обаче не стопират със стабилизирането на финансовото си състояние. През 1906г. тя понася втори огромен удар в живота си. Едва на 21 години умира щерка и Иванка. До края на живота си майката не може да се съвземе от този удър. Венета прекарва старините си при своя наследник Димитър в София. Често пътува до родното Търново, което неппрестанно и липсва. В края на живота си пожелава да отиде в родният си град. Веднага щом пристигнала и става неприятно и изпраща депеша до сина си в София. Димитър незабавно потегля за Търново, където към този момент е ясно, че Венете е получила тежък инсулт. С последни сили тя дочаква сина си, с цел да му съобщи прощалното писмо на Ботев, което грижливо крие от непознатите погледи през целия си живот. Минути откакто вижда писмото в ръцете на сина си, Венета затваря очи и вечно си отива от този свят. Роднините и я погребват във Велико Търново, в гроба на обичаната и щерка, без да разгласяват за гибелта и, както тя искаше приживе. Това били последните две стремежи, на Венета, която непринудено останала в сянка на обичаният си мъж.

Източник: prosveshtenieto.com