Просвещението
Една от тематиките за диспути измежду научната колегия е допускането за опцията за пътешестване в пространството и времето. Това е примамлива и красива доктрина за способността да измененията предишното си, да погледнете в бъдещето, и да разберете, какво сте създали неправилно в предишното като по този метод да го коригирате отново…
Силната психическа основа за фантазията на съвсем всеки човек е опцията да се върне към предишното на живота си и да поправя нещо към по-добро. Разбира се, можете да се възползвате от опцията да огледа в бъдещето с цел да разбере, какво вашите потомци са постигнали и дали не са унищожили изцяло този свят.
Трудно е да се каже, какъв брой съществено може да бъде догатката за създаване на работещо устройство или с други думи машина на времето. В момента няма даже хипотетична технология, за това по какъв начин може да бъде спретнат механизмът на машината на времето. Освен писателите на научна фантастика, никой различен не знае, по какъв начин ще се получи изкривяването на структурата на пространството.
Времеви парадокси
В същото време машината на времето, генерирана от писателите на научна фантастика, към момента не е направена от науката, тъй като има доста хипотези за парадоксите на времето, в това число и в научната общественост. Писателят Рей Бредбъри споделя за една от известните и след това снимани хипотези, разкривайки теорията за смачканата пеперуда в предишното и по какъв начин тя се завръща в сегашното.
Факт е обаче, че събитията могат да се развият съгласно предсказания на Бредбъри и неговият вид. Да кажем, че Вселената може да бъде показана като избрана система от уравнения, която към този момент включва опцията за пътешестване в пространството и времето. Освен това, разчитайки на това, не е мъчно да се заключи и нещо друго, че смачканата пеперуда ще си остане смачкана пеперуда и нищо повече.
И даже да я придвижите 100 хилядолетия обратно върху подметката на обувката си, пеперудата няма да прекъсне веригата на ентропията по никакъв метод и няма да унищожи процесите във Вселената. Всичко това е взето в поради в уравнението на събитията на равнище неточност, до момента в който пътувате във времето през множеството системи и светове.
Науката не отхвърля опцията за пътешестване във времето, само че едно е несъмнено, че в случай че към момента е допустимо да се влезе в бъдещето, тогава е невероятно да се преместите в предишното, тъй като това е ненаучно потвърдено. Въпреки това има доста разновидности за развиване на времевите парадокси, несъмнено, с изключение на пътешественика във времето, никой няма да каже, кой от тях е вярен.
Ако пътуването във времето или по тъкмо в предишното е допустимо, то това ще е пътешестване до различно разрастващи се действителности. Тогава това ще е структурата на Вселената, която към този момент ни е известна, и където никакви решения на вероятностите няма да провокират парадокси – т.е. дейностите, осъществени от някого в предишното, няма да провокират никакви разстройства в действителността и надлежно вероятността от абсурд ще бъде нула.
Защита на вселената от простаците
Каквито и старания да е положил пасажерът в предишното, с цел да промени сегашната си действителност на своето време, всичко ще бъде безсмислено. Вероятно изкривяването на действителността към обекта, потънал в предишното, ще се случи. Но действителността, изкривена от наличието на пасажера и неговите дейности, ще бъде изкривена единствено в заобикалящия го „ облак “ от време.
Например: инцидентно доведена гибел на човек в предишното (например бутнат от кола или погубен в дуел), то тогава нищо няма да се случи с потомците на умрелия и те няма да изчезнат. Тъй като смяната ще стане локално, в същия облак от ентропия, основан към пасажера, който е един тип отбрана на Вселената.
Ако образецът с пеперудата и индивидът, въпреки и банални, са много показателни за това, по какъв начин локалното поле (облак) от ентропия може да заобиколи пасажера във времето (или по тъкмо в миналото), и по този метод той да може да си отговори на въпросите или да промени събитията, които е основал в предишното и, по този начин да промени бъдещата действителност, то тогава това не е всичко.
Може би най-правилната мисъл, която отразява отношението към казуса за машината на времето като устройство е, че подобен уред даже не си коства да се генерират времеви парадокси поради него. Освен това, от позиция на ентропията и Вселената, с цел да не се основават проблеми с намесата в орисите на човек, ще е по-добре въобще да не се позволява съществуването на такава машина на времето.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
