Агресията и насилието - наръчник по общуване за децата ни
Една от главните аргументи за експанзията измежду децата се оказва учебната среда, оповестиха преди дни специалисти на кръгла маса по тематиката, извършена в Народното събрание.
Дали фактически тежките раници, раздутите паралелки и неприятните хигиенични условия в родните учебни заведения са основната причина голяма част от българските деца да порастват като хора, чиито мироглед и фантазии са изначално осакатени и чието самочувствие се гради единствено след следващия нанесен побой, подигравка или подправено възприятие за предимство от акт на принуждение? И дали единствено " климатът " в учебно заведение е причина за превръщането на голяма част от днешните младежи в насилници и убийци?
Може би сходни прилагателни ще се сторят пресилени на някого. Съвсем непресилено обаче наподобява една дребна част от сухата, мрачна и показателна статистика на българската правосъдна система, която въпреки и " сляпа " в редица случаи, би могла да ни отвори очите за един голям проблем, а точно фактът, че експанзията и насилието се трансфораха в справочник по другарство за децата ни.
Деца на правосъдната пейка
Спомняте ли си Георги Игнатов? Може би името му ви припомня нещо неясно, само че без в съзнанието ви да изникват детайлности. Нека ви напомним - това бе момчето, което бе свиреп убито в Борисовата градина през юни 2015-та година на едвам 15-годишна възраст. Преди седмица Софийският апелативен съд остави в ареста арестувания и обвинявания за жестокото ликвидиране Йоан Матев, чиято възраст не се разграничава доста от тази на жертвата - 19 години. Новинарските излъчвания завъртяха небрежно имената на палач и жертва, след което " мейнстриймът " на осведомителния поток ги отнесе надалеч по течението, с цел да ги настани в уютната зона на забравените вести. Там, където обичаме да изтикваме всичко тъмно, неприятно и напомнящо ни, че нещо не е наред.
В същата тази зона скоро ще попадне и името на Антон Велков. Ще напомним и за него - това бе учителят, който бе пребит от собствен възпитаник в земеделската гимназия в Садово при започване на ноември. 17-годишният Атанас Георгиев, нападнал преподавателя си с дървен прът, получи 8-месечна условна присъда. Дали тя ще трансформира Наско от варварина, биещ учителите си с дървени тояги, в здравомислещ и доблестен човек, можем единствено да гадаем.
И още един, следващ, само че не и финален проблем от " зоната за комфорт " - съдът във Враца призна за отговорен М. Илиев, възпитаник в 9-ти (девети) клас, упрекнат от Окръжната прокуратура за ликвидиране на 57-годишен мъж, осъществено по изключително непосилен метод.
Сигурно мнозина ще помислят, че всички тези случаи са целеустремено подбрани след задълбочено търсене в решенията на родните съдилища. Ще сгрешат.
Всички тези проблеми са занимавали магистратите за интервал от по-малко от месец. И всички те разкриват големите мащаби на една ужасяваща сянка, която връхлита българските деца и която ловко и с лекост ги трансформира в насилници и убийци. Тази сянка, за която стабилно си затваряме очите, стартира да придобива ужасяващи размери и се разраства със скоростта на смъртоносна болест, против която сме можели да вземем лек, само че сме пропуснали.
Защото сме били прекомерно заети. Защото " другото " е било по-важно. Защото сме убеждавани, че учебното заведение и " климатът " в него носят основната виновност за построяването на бъдещия профил на детето ни. Защото сме изморени, изнервени, огорчени, ядосани на страната и още доста оправдаващи неналичието на задоволително внимание и грижа към личните ни деца настроения.
Настроения, поради които децата ни протягат ръка към дрогата, още преди да влязат в гимназията, в случай че въобще желаят да учат в нея. Или към тоягата и стола, с които да атакуван учителя си. Или към ножа, с който да наръгат съученика си. Може би, тъй като съгласно тях всичко това е просто по-интересно, по-забавно или тъй като по този метод нещо се " случва ".
Наникъде
Според данните на Евростат над 22% от младежите в България не са били включени в просветителната система или на трудовия пазар през 2016 година. И в случай че от европейската статистическа работа въпреки всичко регистрират някаква позитивна крачка спрямо 2006 година, когато този % е бил близо 30%, то обстоятелствата и към днешна дата не звучат оптимистично - всеки пети български юноша явно не изпитва нужда да се образова или да работи. Данните от същото това изследване са изключително стряскащи за Северозападна България - една парченце от България, която допуснахме да се трансформира в синоним на забвение, безперспективност и обезсърчение. Точно там 46.5% от младежите сред 18 и 24 година през миналата година на процедура не са правили нищо. Или най-малко нищо от всичко това, което назоваваме развиване. Хора, тръгнали наникъде и стигнали до там, където уви води невидимата пътека към празното на следващия ден - незаинтересованост, оскотяване и доста постоянно - принуждение.
И още малко статистика - съгласно формалните данни на Национален статистически институт единствено през 2016 година, броят на децата, направили закононарушения у нас, e близо 5000. Други над 1700 са били жертва на някакъв тип закононарушение. Колко още деца са попаднали в плен на пълзящата " болест " и са отвън таблиците и сметките на националната статистика, едва ли ще разберем. Извън нея са и тези, които незабелязано стават част от една друга, набираща все по-голяма сил,а опасност за децата, а точно интернет издевателството. Според разнообразни данни най-малко близо 50% от децата в някакъв миг са ставали обект на онлайн експанзия, изразяваща се в обиди в обществената мрежа, тормоз, открадване на профил във фейсбук, с цел да се стигне до извънредно тежки случаи като полов тормоз поради информация, предоставена свободно от самите деца. В същото време за тези проблеми с родителите и учителите си споделят едвам 10 % от децата.
Семейството
И до момента в който плеяда от специалисти трансферират нелицеприятния проблем с насилието измежду децата само към полето на учебното заведение, може би е добре да се замислим по кое време за финален път напсувахме учителката по математика пред сина си, тъй като тя " не схваща нищо ", по кое време го възпитахме в максимата, че у нас съумяват единствено нарушителите, мутрите и наглеците, по кое време му купихме телефон, струващ три преподавателски заплати, единствено тъй като по този начин ще го накараме да се почувства малко " по-готин " и по-обичан, по кое време го попитахме по какъв начин е минал денят му или му възложихме някаква друга отговорност от това да се рее блуждаещо в мрежата от подправени прекарвания, прозираща зад екрана на компютъра?
Когато си отговорим почтено на тази въпроси, може би ще прогледнем за това, в което се трансформират децата ни. Или най-малко ще се сме пробвали. Ако не е прекомерно късно.
Полина Тодорова, news.bg
Дали фактически тежките раници, раздутите паралелки и неприятните хигиенични условия в родните учебни заведения са основната причина голяма част от българските деца да порастват като хора, чиито мироглед и фантазии са изначално осакатени и чието самочувствие се гради единствено след следващия нанесен побой, подигравка или подправено възприятие за предимство от акт на принуждение? И дали единствено " климатът " в учебно заведение е причина за превръщането на голяма част от днешните младежи в насилници и убийци?
Може би сходни прилагателни ще се сторят пресилени на някого. Съвсем непресилено обаче наподобява една дребна част от сухата, мрачна и показателна статистика на българската правосъдна система, която въпреки и " сляпа " в редица случаи, би могла да ни отвори очите за един голям проблем, а точно фактът, че експанзията и насилието се трансфораха в справочник по другарство за децата ни.
Деца на правосъдната пейка
Спомняте ли си Георги Игнатов? Може би името му ви припомня нещо неясно, само че без в съзнанието ви да изникват детайлности. Нека ви напомним - това бе момчето, което бе свиреп убито в Борисовата градина през юни 2015-та година на едвам 15-годишна възраст. Преди седмица Софийският апелативен съд остави в ареста арестувания и обвинявания за жестокото ликвидиране Йоан Матев, чиято възраст не се разграничава доста от тази на жертвата - 19 години. Новинарските излъчвания завъртяха небрежно имената на палач и жертва, след което " мейнстриймът " на осведомителния поток ги отнесе надалеч по течението, с цел да ги настани в уютната зона на забравените вести. Там, където обичаме да изтикваме всичко тъмно, неприятно и напомнящо ни, че нещо не е наред.
В същата тази зона скоро ще попадне и името на Антон Велков. Ще напомним и за него - това бе учителят, който бе пребит от собствен възпитаник в земеделската гимназия в Садово при започване на ноември. 17-годишният Атанас Георгиев, нападнал преподавателя си с дървен прът, получи 8-месечна условна присъда. Дали тя ще трансформира Наско от варварина, биещ учителите си с дървени тояги, в здравомислещ и доблестен човек, можем единствено да гадаем.
И още един, следващ, само че не и финален проблем от " зоната за комфорт " - съдът във Враца призна за отговорен М. Илиев, възпитаник в 9-ти (девети) клас, упрекнат от Окръжната прокуратура за ликвидиране на 57-годишен мъж, осъществено по изключително непосилен метод.
Сигурно мнозина ще помислят, че всички тези случаи са целеустремено подбрани след задълбочено търсене в решенията на родните съдилища. Ще сгрешат.
Всички тези проблеми са занимавали магистратите за интервал от по-малко от месец. И всички те разкриват големите мащаби на една ужасяваща сянка, която връхлита българските деца и която ловко и с лекост ги трансформира в насилници и убийци. Тази сянка, за която стабилно си затваряме очите, стартира да придобива ужасяващи размери и се разраства със скоростта на смъртоносна болест, против която сме можели да вземем лек, само че сме пропуснали.
Защото сме били прекомерно заети. Защото " другото " е било по-важно. Защото сме убеждавани, че учебното заведение и " климатът " в него носят основната виновност за построяването на бъдещия профил на детето ни. Защото сме изморени, изнервени, огорчени, ядосани на страната и още доста оправдаващи неналичието на задоволително внимание и грижа към личните ни деца настроения.
Настроения, поради които децата ни протягат ръка към дрогата, още преди да влязат в гимназията, в случай че въобще желаят да учат в нея. Или към тоягата и стола, с които да атакуван учителя си. Или към ножа, с който да наръгат съученика си. Може би, тъй като съгласно тях всичко това е просто по-интересно, по-забавно или тъй като по този метод нещо се " случва ".
Наникъде
Според данните на Евростат над 22% от младежите в България не са били включени в просветителната система или на трудовия пазар през 2016 година. И в случай че от европейската статистическа работа въпреки всичко регистрират някаква позитивна крачка спрямо 2006 година, когато този % е бил близо 30%, то обстоятелствата и към днешна дата не звучат оптимистично - всеки пети български юноша явно не изпитва нужда да се образова или да работи. Данните от същото това изследване са изключително стряскащи за Северозападна България - една парченце от България, която допуснахме да се трансформира в синоним на забвение, безперспективност и обезсърчение. Точно там 46.5% от младежите сред 18 и 24 година през миналата година на процедура не са правили нищо. Или най-малко нищо от всичко това, което назоваваме развиване. Хора, тръгнали наникъде и стигнали до там, където уви води невидимата пътека към празното на следващия ден - незаинтересованост, оскотяване и доста постоянно - принуждение.
И още малко статистика - съгласно формалните данни на Национален статистически институт единствено през 2016 година, броят на децата, направили закононарушения у нас, e близо 5000. Други над 1700 са били жертва на някакъв тип закононарушение. Колко още деца са попаднали в плен на пълзящата " болест " и са отвън таблиците и сметките на националната статистика, едва ли ще разберем. Извън нея са и тези, които незабелязано стават част от една друга, набираща все по-голяма сил,а опасност за децата, а точно интернет издевателството. Според разнообразни данни най-малко близо 50% от децата в някакъв миг са ставали обект на онлайн експанзия, изразяваща се в обиди в обществената мрежа, тормоз, открадване на профил във фейсбук, с цел да се стигне до извънредно тежки случаи като полов тормоз поради информация, предоставена свободно от самите деца. В същото време за тези проблеми с родителите и учителите си споделят едвам 10 % от децата.
Семейството
И до момента в който плеяда от специалисти трансферират нелицеприятния проблем с насилието измежду децата само към полето на учебното заведение, може би е добре да се замислим по кое време за финален път напсувахме учителката по математика пред сина си, тъй като тя " не схваща нищо ", по кое време го възпитахме в максимата, че у нас съумяват единствено нарушителите, мутрите и наглеците, по кое време му купихме телефон, струващ три преподавателски заплати, единствено тъй като по този начин ще го накараме да се почувства малко " по-готин " и по-обичан, по кое време го попитахме по какъв начин е минал денят му или му възложихме някаква друга отговорност от това да се рее блуждаещо в мрежата от подправени прекарвания, прозираща зад екрана на компютъра?
Когато си отговорим почтено на тази въпроси, може би ще прогледнем за това, в което се трансформират децата ни. Или най-малко ще се сме пробвали. Ако не е прекомерно късно.
Полина Тодорова, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ