Просвещението
Единственият сателит на Земята – Луната, постоянно е привличала любознанието на хората.
Това обикалящо непрестанно към нас небесно тяло се отличава по своите физически характерности и сред него и нашата планета съществува непрестанно взаимоотношение. Една от най-интересните особености на Луната е разликата в нейната гравитация и способността на гравитационното й поле да влияе върху Земята. Още от антични времена се е знаело, че Луната въздейства върху настроението на хората, върху съня им, върху месечния цикъл при дамите. Земните флуиди са изключително податливи на лунната гравитация, защото са най-динамични и лесни за притегляне.
Въздействието на гравитационната мощ на Луната върху всички течности на планетата ни да вземем за пример е толкоз мощна, че даже съществува лунна диета.
Тя се базира на теорията, че при недояждане по Новолуние и Пълнолуние има максимален резултат върху тежестта. При Пълнолуние питателните субстанции се усвояват най-вече и затова е най-добре да се гладува за намаляване. А при Новолуние най-добре се отделят отпадните субстанции от тялото и тогава е и най-хубавият миг за детоксикация.
В далечното минало се е считало, че лунният диск има нещо общо с приливите и отливите на Земята. Днес връзката сред тях е изцяло потвърдена.
Гравитационните сили на Луната и и непрекъснатото им деяние върху Световния океан са повода да следим това събитие на повишаване и отдръпване на морската вода. То е най-голямо тогава, когато спътникът ни е в Новолуние и Пълнолуние. Гравитацията на Луната в действителност е малко под 17% от тази на Земята или към 1/6. Макар и доста по-слаба, тя е задоволителна, с цел да оказва тези въздействия на нашата планета. Но какво ли би било, в случай че се намирахме на повърхността на земния сателит? Мисиите „ Аполо “, по време на които за пръв път човешки крайник стъпи на Луната, демонстрираха, че човешкото тяло се усеща доста по-странно и нетипично, до момента в който се придвижва на лунната повърхнина. Това е по този начин поради по-слабата гравитационна мощ. Поради нея естественото вървене е изцяло невероятно.
Най-подходящо е напредването с подскоци, както открива Едуин Олдрин – един от първите астронавти, стъпили на Луната. Интересен е още фактът, че вестибуларният уред на хората не може да работи добре на лунната повърхнина точно поради слабата гравитация. Това води до загуба на ориентировка за кое е горе и долу в пространството. Въпреки че сме наясно с всички тези взаимовръзки сред Луната и Земята, истината е, че към момента знаем прекомерно малко за лунната гравитация. Надяваме се, че бъдещите задачи до нашия сателит ще ни разкрият още информация за нея.
Източник: sanovnik.bg
Космос Наука