Единица с 12 нули - това е сумата в долари,

Единица с 12 нули - това е сумата в долари, която Китай е отпуснал като заеми на по-слабо развити страни. Договорите за тези милиарди са частично засекретени и съдържат мощно заробващи клаузи, оповестяват немските вестници „ Ди Велт “ и „ Зюддойче Цайтунг “. Те цитират интернационален екип от икономисти, който е анализирал над 100 такива контракта на обща стойност близо 35 милиарда $, подписани сред Китай и 24 разрастващи се страни. Тези контракти поредно ограбват държавния суверенитет на кредитополучателите, прекършват политическата им воля и ги трансформират в играчка в ръцете на Китай, означават двата вестника, цитирайки отчета на американските и немски икономисти, озаглавен „ Как Китай раздава заеми “. Както е известно, през последните години Пекин се трансформира в основен заемодател на по-слабо развитите страни, в това число и по линия на плана „ Един път, един пояс “, прочут още като „ Нов път на коприната “. Между 2008 и 2019 година Китай е отпуснал на въпросните страни близо един трилион $ заеми, пресмятат учените от Бостънския университет, които са част от интернационалния екип. Сред страните, получили най-големи заеми, са Пакистан, Венецуела и Ангола.

Изумително заробващи условия

Професор Кристоф Требеш от немския Институт за стопански проучвания, който също взе участие в цитираното изследване, споделя пред медиите следното: „ Китайските контракти съдържат клаузи, които не разрешават на кредитополучателя да оповестява изискванията на заема, а от време на време даже и самото битие на подписан контракт. “ Професор Требеш акцентира, че в тази ситуация не става дума за нормалните, типичен контракти за заеми, каквито подписват частни или държавни банки. Той счита, че някои от клаузите са „ извънредно странни “ и приказва за „ хибридни контракти “, които съдържат детайли на частно и обществено кредитиране.

Требеш е изключително сюрпризиран от изискванията за преустановяване на контракта от китайска страна, вписани в такива контракти. Пекин си резервира правото едностранно да приключи кредитирането, да вземем за пример в случай че съответната страна прекъсне дипломатическите си връзки с Китай, или пък в случай че в тази страна се смени властта. При това състояние длъжникът би трябвало да върне назад цялата сума. В някои от договорите има даже уговорка, че Китай може да ги приключи едностранно, в случай че в самата КНР настъпят политически промени. Такива постановки на процедура трансформират страните-длъжници в политически пленник на Пекин: в случай че не слушат, може да преживеят същинска финансова злополука. При това въпросните договорни клаузи преследват освен политически цели. В същото време те пазят китайските вложения в съответните страни и отстраняват конкуренцията на други евентуални кредитори.

Близо една трета от договорите, оценени в отчета „ Така Китай раздава заеми “, включват, да вземем за пример, задължението кредитополучателят да държи парите в избрани банки, на които китайските управляващи могат да наложат запор при несъстоятелност на длъжника. Тази уговорка обезпечава още едно преимущество на Китай в съревнованието с други евентуални кредитори. Друг капан, който слагат тайните кредитни контракти, които Китай подписва с по-слабо развити страни, е експлицитната възбрана при несъстоятелност да се търси посредничеството на по този начин наречения „ Парижки клуб “ – неофициалната организация на държави-кредиторки, която оказва помощ за опрощаване и преструктуриране на държавни отговорности. По този метод Китай си обезпечава правото самичък да договаря с разнообразни трети страни за преструктуриране на дълга при положение на несъстоятелност на длъжника – и по този начин да се добере до условия, които са по-изгодни за него и по-неизгодни за длъжника.

Агресивно държание

Вестник „ Зюддойче Цайтунг “ написа в резюме: „ Въпреки това за доста страни покупко-продажбите с Китай си остават привлекателни. На тези страни им липсват съществена инфраструктура, капитали и вложители, които са подготвени да поемат съответните опасности. А Китай е подготвен – и предлага нещо, което другите вложители не оферират. За сметка на това обаче постанова ограничавания. “ А вестник „ Ди Велт “ разяснява съмнителните китайски кредитни практики с една отпратка обратно към историята: „ Времената на неравноправните контракти са се запечатали надълбоко в историческата памет на китайците. От средата на 19 век до началото на Първата международна война европейските колониални сили принудиха слабия китайски император да отвори страната за западни гешефтари и даже да им отстъпи територии като Хонконг и Макао. Днес за всеки китаец тези времена са „ епохата на униженията “ – таман там се корени и самочувствието, даже експанзията, присъщи за днешните китайски властници на интернационалната сцена. Китай към този момент самичък е станал велика мощ и прониква стопански даже до най-отдалечените кътчета на света. Специално на по-слаборазвитите страни през днешния ден Пекин диктува контракти, които умерено можем да назовем „ неравноправни “. И такова определение би било даже прекомерно меко. “