Научен спор: Трябва ли марсианците да имат равни права с хората?
Един от водещите учени на НАСА неотдавна разгласи, че ще има мощни индикации за съществуването на живот отвън Земята в границите на едно десетилетие, а доказателство за това ще има в границите на 20 до 30 години.
Такова изобретение би се определило като едно от най-важните в човешката история и незабавно породи серия от комплицирани обществени и морални въпроси. Едно от най-дълбоките опасения е към моралния статус на извънземните форми на живот.
Тъй като филантропичните учени едвам в този момент стартират да мислят сериозно и задълбочено за типовете въпроси, които ще изникнат след установяването на контакт, наивните позиции са постоянно срещани.
Вземете за образец марсианския живот. Учените споделят, че не знаят дали има живот на Марс, само че в случай че той съществува, то е съвсем несъмнено, че става въпрос за микробен и нестабилно крепящ се за подземни водоносни пластове.
Този живот може да има или да няма самостоятелен генезис. Той би могъл да се породи първо на Марс и да се придвижи на Земята. Какъвто и да е неговият статус, вероятността за живот на Марс изкушава някои учени да вървят по ръба на морала.
От необикновен интерес е позицията, наречена Мариомания. Тя може да бъде проследена до Карл Сейгън, който декларира убеждението си, че в случай че има живот на Марс, не би трябвало да вършим нищо с него. Тогава Марс принадлежи на марсианците, даже и в случай че те са единствено микроорганизми.
Крис МакКей, който е един от най-изтъкнатите специалисти по Марс на НАСА, отива даже по-далеч с изказванието си, че ние сме задължени интензивно да спомагаме на марсианския живот, тъй че той не просто да оцелява, само че и да процъфтява. Марсианският живот има права. Негово право е да продължи съществуването си даже в случай че изгубването му ще е потребно за флората и фауната на Земята. Освен това неговите права ни задължават да подпомогнем за приемането на световно многообразие и непоклатимост.
За доста хора тази позиция наподобява благородна, тъй като приканва за човешки саможертви в името на честен блян. Но в реалност позицията Мариомания е с прекомерно огромен обсег, с цел да бъде оправдана от на практика или морални съображения.
Решението е да се работи интензивно за формулирането на верните правила с нужното равнище на всеобщност, преди събитията да създадат моралния спор нищожен. Това изисква да се борави със комплицирани взаимни отстъпки и сложни избори по интелектуално почтен метод и да се откаже от изкушението на успокоителни, само че непрактични морални баналности.
