Просвещението
Един от главните въпроси освен на астрономията, само че и на науката като цяло е опцията за съществуването на живот във Вселената, разнообразни от нашата планета. Разбира се, с развиването на науката учените се отдалечили от концепциите за образован живот и се надяват да намерят най-малко следи от примитивни организми. Но даже и тук не е толкоз просто.
Нека използваме образеца на нашата родна планета, с цел да оценим приблизителните шансове за намиране на обитаема планета.
Да стартираме с една идея, по-позната на феновете на науката, а точно обитаемата зона – това е част от пространството в избран диапазон от дистанции до звезда. Нашата планета се вписва идеално в тази зона. Между другото, Марс е била в тази зона, само че в този момент е по- покрай външната ѝ граница.
Какви привилегии получава планета в обитаемата зона?
Първо, коства си да се стартира от правилото „ горещо “ – „ студено “, т.е. температурата би трябвало да бъде уравновесена, тъй че водата в течното ѝ положение да може да съществува върху нея и, второ, температурата би трябвало да се възприема от организмите без затруднения. Ширината на обитаемата зона също зависи от размера и температурата на звездата. Пригодността на планетата за живот обаче зависи освен от обитаемата зона.
Също толкоз значим фактор е самата звезда, нейната възраст и класа. Нашето Слънце е идеално, защото е много постоянна звезда, ситуирана релативно надалеч от центъра на галактиката и не е в система с друга звезда.
Що се отнася до стабилността, явно е, че звезда с непрекъснати изригвания и излъчвания на голямо количество сила няма да има подобаващи планети. Да, изригвания и енергийни излъчвания също постоянно се записват на нашата звезда, само че те не постоянно са ориентирани към Земята и не са толкоз мощни, че да навредят на околната среда.
Защо звездата би трябвало да е надалеч от центъра на галактиката?
Факт е, че покрай центъра на галактиката, като предписание, концентрацията на звезди и черни дупки е по-голяма, в сравнение с в краищата, което значи, че животът на планетите не е заплашен от въздействието на други звезди и техните системи.
Повечето от звездите в галактиката не са сами, а в системи с други звезди, които се въртят към общ център на масата. За да могат такива системи да имат обитаема планета, би трябвало да бъдат изпълнени невероятни условия, които също не подсигуряват удобни условия.
Ако звездата е „ естествена “ и планетата е в обитаемата зона, всичко това не подсигурява появяването на живот на планетата.
За появяването на живот планетата
би трябвало най-малко да има озонов пласт и магнитно поле, което да защищава планетата от въздействието на звезда и химическият състав. Това би трябвало да въздейства удобно за синтеза на органичната материя и поддържане на вода в течно положение. Въпреки това, няма гаранции, че галактическото тяло като метеорит няма да падне на планетата. Земята има шанс с това, с помощта на това, че има конвенционален щит под формата на Юпитер.
Обобщавайки всичко е ясно, че е мъчно да се откри планета, която да покрива всичките тези условия, разказани нагоре. Дори в случай че всичките критерии са подобаващи, тогава си коства да се има поради, че епохите на съществуването на живот на тази планета може да не съответстват със съществуването на нашата раса, тъй като възрастта на планетите се мери в милиарди години.
Следователно възможностите за намиране на най-малко елементарни едноклетъчни организми са нищожни, да не приказваме за образован живот като нашия.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
