Примка във времето
Един от най-загадъчните явления на времето е по този начин наречената примка във времето. Това събитие разказва хора и материални предмети от предишното, които по необикновен метод се придвижват в бъдещето.
Един от най-ярките образци за примка на времето се е случил на италианския остров Иския. Времето там тече постепенно, животът е спокоен, само че не чак до такава степен, че човек да обърка миналите часове с години.
През 1997 година Курт Райнер, двадесет и пет годишен мъж, влезнал, куцукайки, в термалния парк „ Градината на Посейдон ”. Курт бил целият в тиня и изподран.
Той споделил на чиновник в парка, че паднал дружно с мотора си и доста неприятно се ориентира къде тъкмо се намира сега. Той споделил името си и хотела, в който се е настанил. В листата с гостите на хотела такова име не било намерено.
Загадъчният случай бил разследван от полицията. След няколко часа станало ясно, че в този хотел се е настанил Курт Райнер, немски екскурзиант, само че това е станало през 1981 година.
Туристът липсващ мистериозно и в никакъв случай никой не го видял. Разследването стигнало до задънена улица и служителите на реда решили, че Райнер се е удавил. През всичките шестнадесет години Курт се считал за безследно липсващ.
Най-странно било, че Курт изглеждал тъкмо както по времето, когато липсващ – лицето му било като на двадесет и пет годишен мъж и времето не оставило никакви следи върху него.
През 1961 година над щата Охайо прекосявал американски аероплан. Времето било неприятно и се налагало самолетът да се гмурка в облаците. По време на едно такова гмуркане водачът едвам съумял да избегне конфликта с различен аероплан.
С едното си крило той обаче закачил другия аероплан. След като се приземил, водачът подал доклад за случая във въздуха и учудил всичките си началници.
Пилотът описал самолета, с който щял да се сблъска - това бил едноместен биплан с крила, върху които бил обтегнат плат. Според описанията в мистериозния аероплан имало водач с кожен шлем и огромни очила.
Никой не повярвал на водача, само че след няколко месеца в остарял хангар бил открит биплан, който тъкмо отговарял на описанието на водача. Най-странен бил обаче дневникът на водача, който бил с дата 1911 година.
Там бил разказан голям сребрист аероплан с невероятна структура, който се носел със страшна скорост и леко го закачил с крилото си.
От едната страна на биплана в действителност имало драскотина, която съдържала микрочастици от боята, с която бил оцветен актуалният аероплан. Получила се е изумителна примка – бипланът освен е прескочил петдесет години напред във времето, само че по-късно е съумял да се върне назад.
