6 януари 1848 г. Христо Ботев
Един от най-великите български поети и бунтовник - Христо Ботев, е роден на 6 януари 1848 в Калофер.
Ботев живее единствено 28 години, само че остава в националната памет както с творчеството си, по този начин и с революционното си дело.
Роден е на 25 декември 1847 година (нов жанр - 6 януари 1848 г.) в Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е преподавател Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под управлението на своя татко и през 1863 година приключва калоферското учебно заведение. Октомври същата година отпътува за Русия и се записва частен възпитаник във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 година се завръща в Калофер, само че скоро е заставен да бяга в Румъния.
Там работи в печатницата на Д. Паничков (1868), прави първите си литературни опити, превежда, взе участие в театрални представления, сътрудничи на в. " Гайда " и " Дунавска зора ". По-късно е преподавател в Александрия и Исмаил (1869), редактор на в. " Дума на българските емигранти " (Браила, 1871). През 1872 година се открива в Букурещ, където дружно с Любен Каравелов е редактор на в. " Свобода " и " Независимост ".
Издава сатиричния вестник " Будилник " през 1873 година. След гибелта на Левски (1873) връзките му с Каравелов, който се отдръпва от революционните хрумвания, секват, а Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган - в. " Знаме " (1874-1875). След оповестяването на Априлското въстание издава в. " Нова България " (1876) и провежда чета в помощ на въстаниците, с която завладява австрийския транспортен съд " Радецки " и слиза на Козлодуй.... Поетът умира в неравна борба с турската потеря няколко дни по-късно във Врачанския Балкан.
ХАЙДУТИ
Баща и наследник
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна - запея
песни юначен, хайдушки,
песни за вехти войводи -
за Чавдар заплашителен бунтовник,
за Чавдар вехта челник -
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки;
юнаци по планините,
и мъже в хладни механи:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и в този момент
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!
Ах, че мен, дядо, додея
любовни песни да чувам,
а самичък за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрмашко,
и за свойте си ядове,
ядове, черни кахъри!
Тъжно ми ѝ, дядо, жално ми ѝ,
но засвири - не пердах се, -
аз нося сърце юнашко,
глас имам меден загорски,
та‘ко ме никой не чуе,
песента ще се пронесе
по гори и по долища -
горите ще я поемат,
долища ще я повторят,
и тъгата ми ще мине,
тъгата, дядо, от сърце!
Пък който желае, та тегли -
тежко му белким ще кажа?
Юнакът тегло не търпи -
но съм думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти -
доброму положително да прави,
неприятния с ножа по глава, -
пък ще си викна песента!
Кой не знай Чавдар челник,
кой не е слушал за него?
Чорбаджия ли грабител,
или турските сердари?
Овчар ли по планината,
или пък клети сюрмаси!
Водил бе Чавдар тайфа
таман до двайсет години
и заплашителен беше бунтовник
за чорбаджии и турци;
но за клети сюрмаси
крило бе Чавдар челник!
Затуй му пее песента
на Странджа хълм гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден им дудук приглаша
от Цариграда до Сръбско
и с явен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав -
по румелийски полета...
Един бе Чавдар челник -
един на татко и майка,
един на вярна дружина;
мъничък майка остави,
малоумен от татка отдели,
без сестра, Чавдар, без братец,
ни нийде някой родственик -
един сал вуйка грабител
и деветмина тайфа!...
Хлапак дванайсетгодишен,
пастир го даде майка му,
по непознати врата да върви,
на непознат самун да се научи;
само че заставам Чавдар, що заставам -
стоял ми ѝ от ден до пладня!
И какво да ми завоюва?
Голям подарък на майка -
тез тежки думи отровни:
" Що ме си, майко, продала
на непознато село ратай:
овци и кози да паса,
да ми се смеят хората
и да ми думат в очите:
да имам татко челник
над толкозмина тайфа,
три кази да е наплашил,
да владей Стара планина,
а аз при вуйча да седнал съм -
при тоз сюрмашки грабител!
копилето му да бавя;
час по час да ме нахоква,
че съм се и аз увълчил,
че човек няма да стана,
а ще да тлея в тюрма,
и ще ми капнат месата
на Кара хълм на кола!...
Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е, майко - споделям ти,
не ща при него да седнал съм,
копилето му да бавя
и крастите да му завръщам.
Яли ги свраки и псета!
При татка желая да ида,
при татка в Стара планина;
баща ми да ме научи
на к’ъвто желае поминък. "
Зави се майка, замая -
камък и падна на сърце;
гледа си в очи Чавдара,
във очи черни, огромни,
глади му глава къдрава
и ръда клета, та плаче.
Чавдар я страхливо изгледа,
и с сълзи и той на очи,
майка си бърже попита:
" Кажи ми, мале, що плачеш?
Да не са татка хванали,
хванали или умъртвили,
та ти си, мале, остала
сирота, гладна и жъдна? "...
Прегърна майка Чавдара,
в очи го черни целуна,
въздъхна, та му продума:
" За тебе рева, Чавдаре,
за тебе, дете хубаво,
писано още шарено:
ти ми си, синко, едничък,
едничък още мъничък,
а неприятни думи хортуваш; -
по какъв начин ще те майка прежали,
да идеш, синко, с татка си,
бунтовник като ще станеш!
Татко ти ѝ нощес доходял,
за тебе, синко, да пита -
доста ме ѝ съдил и хокал,
що съм те, синко, пратила
при вуйча ти, а не при него -
да види и той, че има
хубаво дете юначе;
надалеч ли да го проводи,
на книга да се изучи,
или бунтовник направи,
по планината да върви.
Триста ѝ заръци заръчал,
в неделя да те проводя
на хайдушкото сборище...
Ще идеш, синко Чавдаре,
едничко чадо на майка!
Ще идеш на следващия ден при него;
но те клетва заклинам,
в случай че ти ѝ блага майка ти,
да плачеш, синко, да искаш,
с тайфа да те не води,
а да те надалеч проводи,
на книга да се изучиш -
майци си писма да пишеш,
по кое време на гурбет отидеш... "
Рипна ми Чавдар от наслада,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушкото сборище;
а майка ядна, жалостна,
дете си благо прегърна
и... отново заръда, заплака!...
Ботев живее единствено 28 години, само че остава в националната памет както с творчеството си, по този начин и с революционното си дело.
Роден е на 25 декември 1847 година (нов жанр - 6 януари 1848 г.) в Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е преподавател Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под управлението на своя татко и през 1863 година приключва калоферското учебно заведение. Октомври същата година отпътува за Русия и се записва частен възпитаник във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 година се завръща в Калофер, само че скоро е заставен да бяга в Румъния.
Там работи в печатницата на Д. Паничков (1868), прави първите си литературни опити, превежда, взе участие в театрални представления, сътрудничи на в. " Гайда " и " Дунавска зора ". По-късно е преподавател в Александрия и Исмаил (1869), редактор на в. " Дума на българските емигранти " (Браила, 1871). През 1872 година се открива в Букурещ, където дружно с Любен Каравелов е редактор на в. " Свобода " и " Независимост ".
Издава сатиричния вестник " Будилник " през 1873 година. След гибелта на Левски (1873) връзките му с Каравелов, който се отдръпва от революционните хрумвания, секват, а Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган - в. " Знаме " (1874-1875). След оповестяването на Априлското въстание издава в. " Нова България " (1876) и провежда чета в помощ на въстаниците, с която завладява австрийския транспортен съд " Радецки " и слиза на Козлодуй.... Поетът умира в неравна борба с турската потеря няколко дни по-късно във Врачанския Балкан.
ХАЙДУТИ
Баща и наследник
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна - запея
песни юначен, хайдушки,
песни за вехти войводи -
за Чавдар заплашителен бунтовник,
за Чавдар вехта челник -
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки;
юнаци по планините,
и мъже в хладни механи:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и в този момент
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!
Ах, че мен, дядо, додея
любовни песни да чувам,
а самичък за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрмашко,
и за свойте си ядове,
ядове, черни кахъри!
Тъжно ми ѝ, дядо, жално ми ѝ,
но засвири - не пердах се, -
аз нося сърце юнашко,
глас имам меден загорски,
та‘ко ме никой не чуе,
песента ще се пронесе
по гори и по долища -
горите ще я поемат,
долища ще я повторят,
и тъгата ми ще мине,
тъгата, дядо, от сърце!
Пък който желае, та тегли -
тежко му белким ще кажа?
Юнакът тегло не търпи -
но съм думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти -
доброму положително да прави,
неприятния с ножа по глава, -
пък ще си викна песента!
Кой не знай Чавдар челник,
кой не е слушал за него?
Чорбаджия ли грабител,
или турските сердари?
Овчар ли по планината,
или пък клети сюрмаси!
Водил бе Чавдар тайфа
таман до двайсет години
и заплашителен беше бунтовник
за чорбаджии и турци;
но за клети сюрмаси
крило бе Чавдар челник!
Затуй му пее песента
на Странджа хълм гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден им дудук приглаша
от Цариграда до Сръбско
и с явен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав -
по румелийски полета...
Един бе Чавдар челник -
един на татко и майка,
един на вярна дружина;
мъничък майка остави,
малоумен от татка отдели,
без сестра, Чавдар, без братец,
ни нийде някой родственик -
един сал вуйка грабител
и деветмина тайфа!...
Хлапак дванайсетгодишен,
пастир го даде майка му,
по непознати врата да върви,
на непознат самун да се научи;
само че заставам Чавдар, що заставам -
стоял ми ѝ от ден до пладня!
И какво да ми завоюва?
Голям подарък на майка -
тез тежки думи отровни:
" Що ме си, майко, продала
на непознато село ратай:
овци и кози да паса,
да ми се смеят хората
и да ми думат в очите:
да имам татко челник
над толкозмина тайфа,
три кази да е наплашил,
да владей Стара планина,
а аз при вуйча да седнал съм -
при тоз сюрмашки грабител!
копилето му да бавя;
час по час да ме нахоква,
че съм се и аз увълчил,
че човек няма да стана,
а ще да тлея в тюрма,
и ще ми капнат месата
на Кара хълм на кола!...
Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е, майко - споделям ти,
не ща при него да седнал съм,
копилето му да бавя
и крастите да му завръщам.
Яли ги свраки и псета!
При татка желая да ида,
при татка в Стара планина;
баща ми да ме научи
на к’ъвто желае поминък. "
Зави се майка, замая -
камък и падна на сърце;
гледа си в очи Чавдара,
във очи черни, огромни,
глади му глава къдрава
и ръда клета, та плаче.
Чавдар я страхливо изгледа,
и с сълзи и той на очи,
майка си бърже попита:
" Кажи ми, мале, що плачеш?
Да не са татка хванали,
хванали или умъртвили,
та ти си, мале, остала
сирота, гладна и жъдна? "...
Прегърна майка Чавдара,
в очи го черни целуна,
въздъхна, та му продума:
" За тебе рева, Чавдаре,
за тебе, дете хубаво,
писано още шарено:
ти ми си, синко, едничък,
едничък още мъничък,
а неприятни думи хортуваш; -
по какъв начин ще те майка прежали,
да идеш, синко, с татка си,
бунтовник като ще станеш!
Татко ти ѝ нощес доходял,
за тебе, синко, да пита -
доста ме ѝ съдил и хокал,
що съм те, синко, пратила
при вуйча ти, а не при него -
да види и той, че има
хубаво дете юначе;
надалеч ли да го проводи,
на книга да се изучи,
или бунтовник направи,
по планината да върви.
Триста ѝ заръци заръчал,
в неделя да те проводя
на хайдушкото сборище...
Ще идеш, синко Чавдаре,
едничко чадо на майка!
Ще идеш на следващия ден при него;
но те клетва заклинам,
в случай че ти ѝ блага майка ти,
да плачеш, синко, да искаш,
с тайфа да те не води,
а да те надалеч проводи,
на книга да се изучиш -
майци си писма да пишеш,
по кое време на гурбет отидеш... "
Рипна ми Чавдар от наслада,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушкото сборище;
а майка ядна, жалостна,
дете си благо прегърна
и... отново заръда, заплака!...
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ