Просвещението
Един от най-старите знаци на земята е двуглавият орел. Той е бил необятно публикуван в шумерската просвета. Едно от най-ранните изображения на двуглав орел е намерено по време на разкопки в шумерския град Лагаш в Месопотамия. Вероятно още по-стар двуглав орел е този, който бил издълбан от опушен нефрит от олмеките, който се намира през днешния ден в музея на Коста Рика.
Двуглавият орел в културата на другите нации
Древните хети също са били осведомени с този знак. Имали двойна секира и двуглав орел като знаци -атрибути на основния господ Тишчуб – богът на гръмотевиците. Хетите са античен индоевропейски народ. Държавата им поражда в Мала Азия, на територията на модерна Турция, най-малко през 4-то хилядолетие пр.н.е. и доближава своя подем в средата на 2-ро хилядолетие пр.н.е.
Недалеч от турското село Богазкьой, където в миналото се е намирала столицата на Хетската страна, е намерено най-старото изображение на двуглав орел (XIII век пр.н.е.), изсечен върху канара. Двуглавият орел с разперени крила държи два заека. Съвременната интерпретация на това изображение е следната – царят гледа, оглежда се, побеждава враговете си, които са показани като зайци, страхливи, само че лакоми животни.
Двуглавият орел е изобразен и върху цилиндрични печати, открити при най- разнообразни разкопки. Двуглавият орел е най-старият слънчев знак на крепостта Богазкьой. Този знак се среща и по стените на монументалните структури в други градове на хетската цивилизация. Хетите, сходно на шумерите, са го употребявали за религиозни цели. Изображения на двуглав орел са били открити в Мидия, източно от бившето Хетско царство.
Изображения на двуглав орел са открити и в античен Египет, както и на асирийските монументи, където съгласно специалисти те символизирали съюза на Мидийското царство с Асирийското царство през 7-6 век. пр.н.е.
В „ Речника на интернационалните знаци и емблеми “ се споделя, че „ римските пълководци са имали облика на орел върху жезълите си като знак за превъзходство над армията “. По-късно орелът „ е трансфорат в извънредно имперски знак, знак на висшата власт “.
В антична Елада богът на слънцето Хелиос е пътувал по небето в каляска, теглена от четири коня. Има обаче редки изображения, които не са предопределени за необятната аудитория, където изображенията на колесницата на Хелиос е теглена от двуглави орли. Те били два орела, с четири глави. Може би това било знак за по-стар, скришен знак.
По-късно изображенията на двуглавия орел са били употребявани и от персийските шахове от династията на Сасанидите (първи епохи след Христа), а по-късно и от арабските владетели, които ги наследяват, които даже слагат тази емблема на монетите си. Османците са сечели монети със звездата на Давид от едната страна и двуглав орел от другата. Върху арабските монети на Зенгидите и Ортокидите от XII до XIV век. има и изображения на двуглави орли.
В арабския свят
двуглавият орел също се е трансформирал в известен детайл от ориенталския орнамент. През Средновековието този знак се появява на стандартите на селджукските турци, които също така украсяват с него стойките на Кораната. Двуглавият орел е бил необятно публикуван в Персия като знак на успеха, както и в Златната орда.
Оцелели са редица монети от Златната орда, сечени по време на ръководството на хановете Узбек и Джанибек, с изображение на двуглав орел. Има изказвания, че двуглавият орел е бил държавна емблема на Златната Орда. Гербът обаче нормално се свързва с държавния щемпел, който за жалост през днешния ден не е оживял нито един документ (етикет) с този щемпел, тъй че множеството историци не считат двуглавия орел за герб на Златната орда.
Има доказателства, че двуглавият орел е бил на знамената на хуните (II-V век). При индоевропейците двуглавият орел се появява за първи път измежду хуриите (II-I хилядолетие пр.н.е.), които го почитат като страж на Дървото на живота.
Смята се, че за първи път европейците са разпознали облика на двуглавия орел по време на кръстоносните походи. Този знак е бил употребен като герб на доста от първите тамплиери, които са отишли да завладеят Светия гроб в Светите земи и най-вероятно е бил заимстван от тях при пътуванията им през територията на модерна Турция. Оттогава двуглавият орел се употребява постоянно в европейската хералдика. Във Византия и балканските страни постоянно е имала украсителен темперамент. Двуглавите орли са изобразявани върху тъкани, ритуални съдове, стени на религиозни здания, както и върху печати на териториалните княжества и имперски градове.
От края на XIV век златният двуглав орел на аленото поле от ден на ден попада върху разнообразни държавни регалии на Византия. През 15 век, при император Сигизмунд или малко преди него, двуглавият орел е признат за държавна емблема на Свещената Римска империя. Той бил изобразен като черен в златен щит със златни клюнове и нокти, като главите на орел били заобиколени от ореоли.
Двуглавият орел е изобразяван в предишното
на гербовете на Австрия, Германия, Руската империя, Сърбия и Черна гора, както и на емблемата на шаханшаха на Иран Мохамед-Реза Шах Пехлави. Той участва и на монетите на средновековна България. Най-старият герб на Москва е подложен на гърдите на Орела още от времето на Петър I. На него обликът на Небесния конник, олицетворяващ облика на Свети великомъченик Георги, убиващ змея с копие, което символизира безконечната битка на светлината и тъмнината, положителното и злото. В краката си Орелът крепко държи скиптъра и кълбото – непоклатимите знаци на властта, суверенитета, единството и целостта на страната.
В момента двуглавият орел е изобразен на гербовете на Албания, Русия, Сърбия, и Черна гора.
Повечето откриватели на този знак считат, че орелът е обвързван със слънцето. Двуглавият орел, е най-древният безоблачен знак, тъй като орелът е царят на птиците, Слънцето е царят на всички планети, орелът лети над всички, т.е. най-близо до слънцето. Орелът е знак с доста смисли. Орелът постоянно въплъщава силата и благородството, напомняйки на човек за неговия величествен генезис и божествена природа. Големите разперени крила са знак на отбрана, острите нокти са знак на непримирима битка със злото, а бялата глава символизира справедливата власт. Освен това силата, смелостта, моралът и мъдростта постоянно са свързани с орела.
Орелът е прочут като кралски знак от антични времена. Той е знак за превъзходство. Той е знакът на царете на земята и небето. Орелът е делегат на Юпитер. Зевс се трансформира в орел, с цел да отвлече Ганимед.
Двуглав орел значи опцията за подсилване на силата, разпространяването ѝ на запад и изток. Алегорично, античният облик на двуглавата птица може да значи към момента внимателен пазач, който вижда всичко на изток и на запад.
Орелът постоянно е бил безоблачен знак, който е признак на слънчевите богове в доста култури. Считан е за свещена емблема на Один, Зевс, Юпитер, Митра, Нинурта (Нингирсу), Ашур – асирийския господ на бурята, светкавиците и плодородието. Двуглавият орел символизира Нергал (Марс), божеството, олицетворяващо изгарящата топлота на обедното слънце, а също и богът на подземния свят.
Орелът е бил обсъждан и като делегат на боговете, който свързва земното и небесното царство, а в Мезоамерика той също е бил считан за знак на пространството от светлина и небесен дух. В християнството орелът служи като олицетворение на божествената обич, правдивост, храброст, дух, религия, знак на Възкресението. Както в другите обичаи, орелът играе ролята и на делегат на небето.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
