Църквата разтрогвала брак заради деформиран пенис
Един от най-модерните мъжки аксесоари през Средновековието е представлявал парче плат с заряд, който се прикрепял към панталоните, с цел да подчертае мъжкото достолепие и да го отбрани от възможни удари.
За тази цел торбичката от плат се напълвала с късчета тъкан или със стърготини. Често тези аксесоари се правели прекомерно огромни, с цел да наподобяват като пенис в ерекция.
Друг метод, по който мъжете през Средновековието намеквали за огромното си достолепие, били прекомерно дългите им обувки с изострен връх. Тогава се считало, че колкото е по-дълъг върхът на обувката, толкоз по-мъжествен е притежателят й.
Тези аксесоари в целия им искра може да се видят на картините на огромните холандски майстори, да вземем за пример на Питър Брайгел. Така да вземем за пример британският крал Хенри VIII, който е бил считан за един от най-красивите и елегантните мъже на своето време, е нарисуван с огромна издаденост начело на панталоните и с остри обувки.
Църквата въобще не поощрявала тази мода и наричала мъжките аксесоари дяволско скимване. В епохата на Ренесанса били на мода изкуствените фалоси, които даже се произвеждали в огромни количества.
В една от средновековните църковни книги, в които се разказват наказванията за съответни провинения, е записано: „ Ако дамата изготви устройство или приспособление във формата на мъжки орган с неестествен размер, с цел да задоволи греховните си стремежи, ще понесе наказване, несъмнено от свещеник, което ще продължи пет години ”.
През междинните епохи католическата черква е била дотам погълната от наказание и наказване на плътските грехове и удоволствия, които могат да се получат от противоестествените съгласно тях полови актове, че въпросът за предотвратяване от нежелана бременност въобще бил пропуснат.
Църквата въобще не се интересувала от грешниците, които не желаят да продължат рода си, за разлика от теолозите, които осъждали гневно контрацепцията.
Църквата разглеждала предпазването от бременност като нищожен грях. По това време съществували и други практики с изключение на обичайното спиране на половия акт.
Мъжете употребявали примитивни презервативи – почистени овчи вътрешности, завързани в единия край с въженце. През Средновековието презервативите се употребили и за отбрана от венерически заболявания, изключително от сифилис, който взел огромно количество жертви в Европа в края на петнадесети век.
След време почнали да се създават презервативи от лен. Жените се предпазвали от нежелана бременност с платове, напоени със специфични смески - песарии, които напъхвали във вагината си. Най-обикновеният песарий представлявал надробени фурми, кора от акация и мед, смесени до консистенцията на паста.
Ако мъжът не можел да извършва съпружеските си отговорности, се намесвала Църквата. Виновникът се изправял пред съда на старейшините, които в детайли изучавали пениса му и преценявали дали е кадърен да продължи рода си.
Ако пенисът на мъжа бил развален или в хода на следствието изниквала причина, която оправдавала неизпълнението на съпружеския дълг, бракът бил разтрогван.
