Как да съхраним лук, за да издържи цяла зима?
Един от най-често употребяваните артикули в кухнята е лукът. Слагаме го в ястията, които готвим, в салатите, в сандвичите, с него подправяме туршиите, консервираните храни, даже опитвам нови вкусови чувства.
Известно е, че лукът във всичките му разновидности, е освен храна, само че и лек за всевъзможни здравословни проблеми, профилактично средство за предварителна защита на редица заболявания - от елементарните простуди до раковите болести.
Лукът съдържа цялостен боеприпас от потребни хранителни и лечебни съставки - фибри, въглехидрати, витамини, минерали, фитонутриенти. Благодарение на тях лукът е суперхрана, която ускорява имунната система, пази от вируси, бактерии и гъбички, чисти токсините от тялото, оказва помощ при анемия, унищожава свободните радикали и хидратира тялото, с помощта на високото наличие на вода.
Добре познатият ни потребен зарзават ни храни, лекува, пази и поддържа в устрема ни да съхраним здравето и бодростта си. За да бъде обаче оптимално потребен, лютивият зарзават би трябвало да бъде постоянно пресен.
За задачата е нужно лукът да бъде съхраняван вярно, въпреки да е известно, че е доста дълготраен естествен артикул. При положително предпазване лукът може да се резервира до 8 месеца, което значи, че реколтата от него е жизнеспособна до излизането на новата през идната година.
Тъй като 89 % от наличието му се състои от вода, е нужно да се държи в пространства, които са добре проветриви. В задушно и спарено пространство, лукът бързо ще стане жертва на плесени и плесен.
Независимо че на досег лукът е корав, което основава разбиране, че е резистентен, би трябвало да се държи в необятно пространство, където за всяка глава от него да има задоволително място, защото тясното място ще докара до разваляне и смачкване на главите, а това значи доста бързо повреждане.
В недалечно минало лукът е съхраняван, като главите са се сплитали на плитки и всяка се е окачвала на гредите на тавана или в избата.
Днес се оферират и други благоприятни условия. В тъничък дамски чорап или чорапогащник се слагат глави лук, като се завързва възел след всяка сложена глава. Така има лично пространство и се обезпечава и вентилацията на луковите глави. Може да се употребяват всевъзможни материали, които имат мрежеста конструкция.
