Един голям актьор играе един голям любовник – изпълнението на

Един огромен артист играе един огромен ухажор – осъществяването на Васил Михайлов като умиращия Дон Жуан изпълва целия спектакъл и е обяснимо за какво това камерно зрелище с четирима артисти се играе на огромна сцена.Дон Жуан е към този момент остарял и болен, остават му броени часове и последното му предпочитание е да се изповяда. Само че в цяла Испания няма и един духовник, който би пристъпил прага на греховния му дом. Накрая правилният му прислужник Лепорело (Тигран Торосян) се връща с млад духовник (Леонид Йовчев), податлив да одобри тази тежка задача. Последната изповед на Дон Жуан е непредвидена и буйна.  Някъде в хода на разгорещения спор сред Дон Жуан и монаха за това коя е същинската обич – тази към Бог или тази към живота - се появява следващият сърдит мъж, търсещ възмездие. Само че мъжът е в действителност момиче (Гергана Данданова) и следват не толкоз непредвидени, колкото занимателни обрати на действието, до момента в който остарелият ухажор постепенно гасне от раните си.

Това е театър на Васил Михайлов, който затъмнява с облика и играта си всички останали герои на сцената. Това е и естественото въздействие на човек с мащаба на Дон Жуан – легендата му е доста по-голяма от него самия и той до последната минута потвърждава, че е изцяло заслужен за нея. Неочакван бранител на любовта и свободата, почтен човек и аристократ, Дон Жуан не ни изненадва – някак си ние постоянно сме се надявали, че той е тъкмо подобен. До финален мирис.