Гневът на мишките: Ще има ли случай а ла Фицо в България? По-скор...
Гневен мъж на 71 години изважда револвер и стреля няколко пъти в премиера на Словакия Роберт Фицо. Фицо е откаран незабавно в болница, опериран, само че към този момент положението му е трагично. Всякакви версии се чуха към този момент за стрелбата. Ще чуем още.
Една обаче заслужава изключително внимание: по какъв начин прекрачването на граници от време на време води до съдбовни последствия. Дори демокрацията в най-чистия тип - с господство на правото, не може да спре или да ръководи гнева. Когато на човек му кипне, няма защита в света, която може да го спре.
Стрелецът Юрай Чинтула е пенсионер, стихотворец, човек с обучение, обикновено гражданско държание и без признаци за психологични отклонения (роднини и познати не са забелязали до момента такива). Той обаче е сърдит, тъй като счита Фицо за отговорен в това, Словакия да се отклони внезапно от европейските стандарти и да се хвърли в прегръдката на Кремъл и Путин.
Не е толкоз значително дали поетът с оръжието е прав или не и дали има право по подобен метод да показва несъгласието си с политиката. Очевидно не, но…
Но. Но. Но…
Дали Роберт Фицо не е посочил с нещо, че лишава животи на доста хора, фрапантно променяйки формулата за развиване на Словакия? Допреди няколко месеца страната бе измежду отличниците от някогашния соцлагер, постигайки забележителни резултати в възстановяване живота на хората. Страната се подреди до Чехия, Словения, Хърватска, страните от Прибалтика. Населението е наясно, че в огромна степен това се дължи на участието на страната в Евросъюза и НАТО, отварянето на стопанската система, огромните вложения извън и от народен бизнес вътре. В огромна степен и на противодействието на корупцията.
Шумен сигнал, че нещо неприятно бълбука под повърхността в Словакия бе убийството през 2018 година на 27-годишния проверяващ кореспондент от осведомителния уебсайт Актуалити - Ян Куцияк и приятелката му. Куцияк е разследвал корупция в държавни среди. Премиер тогава е Фицо. Дълго време публичната настройка е, че Фица ще бъде съден и ще влезе в пандиза.
Това не се случва, профилираният съд го оневинява. Оневинени са и други, считани за подбудители на закононарушението.
В последна сметка Върховният съд на Словакия осъжда на 25 години затвор Мирослав Марчек, който признава, че е умъртвил Куцияк. Преди това на 15 години е наказан Золтан Андрушко, взел участие в организацията на закононарушението.
Това като че ли връща ненапълно доверието на обществото в правосъдната система. Но подозренията за връзки на държавни кръгове с мафията и италианската Ндрангета остават.
Натрупаните негативи са демонстрираха посредством многократни всеобщи митинги. Всеки психолог знае, че в такава среда и обстановка, прояви на експанзия не са изключени. Има и нужните претекстове за сходно действие.
Европейският път на Словакия бе пресечен брутално от Фицо, който минути след успеха му на изборите преди няколко месеца съобщи, че Русия и Путин са най-големите другари на Словакия. Отсече също, че стопира всякаква помощ за Украйна, която сама била отговорна за сегашната обстановка.
Това раздели словаците още повече и още по-болезнено. Масло в огъня наля и самият Путин, който след поемането на властта в Русия за пети път съобщи, че през 1968 година не е имало „ Пражка пролет “, а Москва е била принудена да се пази от експанзията на „ груповия Запад “ в Чехословакия. Диктаторът съобщи също, че сходно е било ситуацията и по време на унгарските събития през 1956 година, когато руските войски е трябвало да пазят страната си и унгарския народ от опита на Запада за прелом против законната власт в Будапеща.
Какво се случва у нас?
Няколко политически обединения влязоха в предизборната акция с гневни офанзиви против Европейски Съюз и НАТО. Искат прекъсване на помоща за Украйна и възобновяване на връзките с Москва в региона на енергетиката. На 9 май десетки путинисти ронеха горещи крокодилски сълзи пред останките на МОЧА в София и пред паметника Альоша в Пловдив. Вееха съветски флагове, целуваха портрети на Сталин и Путин, зовяха съветската посланичка Митрофанова да „ идват съветските войски “ – те да вкарат ред в България. Да, да имаше такива апели!
Трудно ми е да си показва някой член на Съюза на българските писатели да влезе в ролата на Юрай Чинтула. Членовете на Съюз на българските писатели не крият поддръжката си за Путин и войната, която води. Логично, тъй като множеството от тях наследиха мисленето на тези, които през 1974 година подписват декларация на Съюза против създателя на „ Архипелаг Гулаг “ Александър Солженицин. Те осъждат руския отстъпник, назовават го некадърен и изменник, а се оказва, че никой от тях не е чел книгата му… Същите се афишират и срещу присъждането на Нобелова премия на Солженицин. Тези ли да извадят револвер? Да се възмутят от избиването мирни украинци и изпепеляването на села и градове, изнасилването и грабежите?
Гео Милев, Сергей Румянцев и Йосиф Хербст са мъртви. Съзнанието за протест у сегашните „ създатели “ е парализирано по линия на мишето битие.
Политиците знаят това. Затова ни приспиват с песничката: От вас нищо не зависи, тъй като сте пет милиона мишлета. (Оригиналната ария на „ Спешен случай “ бе „ Девет милиона мишлета “ през 90-те…)
И са прави. Пет милиона мишлета, част от които умират да се кичат с пищови и калпаци по празници – играят си на войводи, благите, - са безвредни. Котараците се забавляват с тях.
Всичко това дава самочувствие на путино-копейките в родната политика. И те наглеят, подготвени да прекрачат границата всеки миг.
Само че няма гаранция, че тогава някой наглец няма да го отнесе, сходно на Фицо. Не че утвърждавам постъпката на словашкия стихотворец Чинтула, само че сходни неща се случват от епохи и ще продължат да се случват.
Както е споделил Филип Дормър Станхоуп, 4-ти граф Честърфийлд: Най-страшен е гневът на търпеливия човек.
Огнян Стефанов
П.П. Когато котките преядат, стават мързеливи и бдителността им спада. Тогава куражлии мишлета могат да им сторят огромни неприятности. Не оборвам Стайнбек, само че има изключения, като словакът Юрай Чинтула.
Една обаче заслужава изключително внимание: по какъв начин прекрачването на граници от време на време води до съдбовни последствия. Дори демокрацията в най-чистия тип - с господство на правото, не може да спре или да ръководи гнева. Когато на човек му кипне, няма защита в света, която може да го спре.
Стрелецът Юрай Чинтула е пенсионер, стихотворец, човек с обучение, обикновено гражданско държание и без признаци за психологични отклонения (роднини и познати не са забелязали до момента такива). Той обаче е сърдит, тъй като счита Фицо за отговорен в това, Словакия да се отклони внезапно от европейските стандарти и да се хвърли в прегръдката на Кремъл и Путин.
Не е толкоз значително дали поетът с оръжието е прав или не и дали има право по подобен метод да показва несъгласието си с политиката. Очевидно не, но…
Но. Но. Но…
Дали Роберт Фицо не е посочил с нещо, че лишава животи на доста хора, фрапантно променяйки формулата за развиване на Словакия? Допреди няколко месеца страната бе измежду отличниците от някогашния соцлагер, постигайки забележителни резултати в възстановяване живота на хората. Страната се подреди до Чехия, Словения, Хърватска, страните от Прибалтика. Населението е наясно, че в огромна степен това се дължи на участието на страната в Евросъюза и НАТО, отварянето на стопанската система, огромните вложения извън и от народен бизнес вътре. В огромна степен и на противодействието на корупцията.
Шумен сигнал, че нещо неприятно бълбука под повърхността в Словакия бе убийството през 2018 година на 27-годишния проверяващ кореспондент от осведомителния уебсайт Актуалити - Ян Куцияк и приятелката му. Куцияк е разследвал корупция в държавни среди. Премиер тогава е Фицо. Дълго време публичната настройка е, че Фица ще бъде съден и ще влезе в пандиза.
Това не се случва, профилираният съд го оневинява. Оневинени са и други, считани за подбудители на закононарушението.
В последна сметка Върховният съд на Словакия осъжда на 25 години затвор Мирослав Марчек, който признава, че е умъртвил Куцияк. Преди това на 15 години е наказан Золтан Андрушко, взел участие в организацията на закононарушението.
Това като че ли връща ненапълно доверието на обществото в правосъдната система. Но подозренията за връзки на държавни кръгове с мафията и италианската Ндрангета остават.
Натрупаните негативи са демонстрираха посредством многократни всеобщи митинги. Всеки психолог знае, че в такава среда и обстановка, прояви на експанзия не са изключени. Има и нужните претекстове за сходно действие.
Европейският път на Словакия бе пресечен брутално от Фицо, който минути след успеха му на изборите преди няколко месеца съобщи, че Русия и Путин са най-големите другари на Словакия. Отсече също, че стопира всякаква помощ за Украйна, която сама била отговорна за сегашната обстановка.
Това раздели словаците още повече и още по-болезнено. Масло в огъня наля и самият Путин, който след поемането на властта в Русия за пети път съобщи, че през 1968 година не е имало „ Пражка пролет “, а Москва е била принудена да се пази от експанзията на „ груповия Запад “ в Чехословакия. Диктаторът съобщи също, че сходно е било ситуацията и по време на унгарските събития през 1956 година, когато руските войски е трябвало да пазят страната си и унгарския народ от опита на Запада за прелом против законната власт в Будапеща.
Какво се случва у нас?
Няколко политически обединения влязоха в предизборната акция с гневни офанзиви против Европейски Съюз и НАТО. Искат прекъсване на помоща за Украйна и възобновяване на връзките с Москва в региона на енергетиката. На 9 май десетки путинисти ронеха горещи крокодилски сълзи пред останките на МОЧА в София и пред паметника Альоша в Пловдив. Вееха съветски флагове, целуваха портрети на Сталин и Путин, зовяха съветската посланичка Митрофанова да „ идват съветските войски “ – те да вкарат ред в България. Да, да имаше такива апели!
Трудно ми е да си показва някой член на Съюза на българските писатели да влезе в ролата на Юрай Чинтула. Членовете на Съюз на българските писатели не крият поддръжката си за Путин и войната, която води. Логично, тъй като множеството от тях наследиха мисленето на тези, които през 1974 година подписват декларация на Съюза против създателя на „ Архипелаг Гулаг “ Александър Солженицин. Те осъждат руския отстъпник, назовават го некадърен и изменник, а се оказва, че никой от тях не е чел книгата му… Същите се афишират и срещу присъждането на Нобелова премия на Солженицин. Тези ли да извадят револвер? Да се възмутят от избиването мирни украинци и изпепеляването на села и градове, изнасилването и грабежите?
Гео Милев, Сергей Румянцев и Йосиф Хербст са мъртви. Съзнанието за протест у сегашните „ създатели “ е парализирано по линия на мишето битие.
Политиците знаят това. Затова ни приспиват с песничката: От вас нищо не зависи, тъй като сте пет милиона мишлета. (Оригиналната ария на „ Спешен случай “ бе „ Девет милиона мишлета “ през 90-те…)
И са прави. Пет милиона мишлета, част от които умират да се кичат с пищови и калпаци по празници – играят си на войводи, благите, - са безвредни. Котараците се забавляват с тях.
Всичко това дава самочувствие на путино-копейките в родната политика. И те наглеят, подготвени да прекрачат границата всеки миг.
Само че няма гаранция, че тогава някой наглец няма да го отнесе, сходно на Фицо. Не че утвърждавам постъпката на словашкия стихотворец Чинтула, само че сходни неща се случват от епохи и ще продължат да се случват.
Както е споделил Филип Дормър Станхоуп, 4-ти граф Честърфийлд: Най-страшен е гневът на търпеливия човек.
Огнян Стефанов
П.П. Когато котките преядат, стават мързеливи и бдителността им спада. Тогава куражлии мишлета могат да им сторят огромни неприятности. Не оборвам Стайнбек, само че има изключения, като словакът Юрай Чинтула.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ