Професори се обявиха срещу нови правила за атестиране
Двадесет милиона лв. за повишение на заплатите на преподавателите във висшето обучение, разказани в Закона за бюджета за 2022 година, зависят от единодушието на висшите учебни заведения да одобряват на национални правила за атестиране. Вузовете ще би трябвало да променят вътрешните си правила за това съгласно нова разпоредба на МОН, се е схванало по време на среща на синдикати и ректори с министъра на образованието и науката акад. Николай Денков в Русе, научи “Труд” от участници във форума.
Правилата за атестиране ще бъдат оповестени за публично разискване до 30 април 2022 година, оповестиха от просветното ведомство за “Труд” и прецизираха, че условието за тях е въведено с параграф 17 от Закона за държавния бюджет за 2022 година МОН обаче закъснява с най-малко месец с тях, откакто във въпросния параграф е записано, че до 30 април те би трябвало да бъдат признати от Министерски съвет.
Все още необявените нови правила за атестиране към този момент са предмет на митинг от страна на университетски преподаватели, тъй като съгласно тях страната ще влезе в процеса по атестирането и ще погази академичната автономност, обезпечена законово. Над 100 от недоволните професори и доценти са изпратили подписка до имащите право да сезират Конституционния съд за проблематичните текстове, заяви за “Труд” проф. Веско Панов, който е измежду основателите на подписката.
“По създание срещащата отпор концепция на МОН е да диференцира заплатите на университетските служащи съгласно оценка за качество, която ще ги задължи на избран интервал от време да покриват избрани критерии, които се чака да бъдат свързани най-много с научно-изследователската активност и изявленията. Едновременно с това интервалът на атестиране може ще бъде фрапантно скъсен на 3 години и това ще се трансформира в съвсем непрекъснат регулярен процес”, обясниха пред “Труд” специалисти след диалозите в Русе. Според ректори с изключение на студенти, които са в протестна подготвеност поради концепцията за обединяването на университети, преподавателите също към този момент се намират в такава, обезпокоени от слуховете за фрапантни промени в атестирането. След срещата в Русе в академичната общественост се приказва, че е допустимо разжалване на професори и доценти - в случай че не покриват новите критерии на МОН, да минават към служба “преподавател”.
Всъщност заплатите в бранша изостават доста от тези в системата на междинното обучение. Понастоящем тази на начален преподавател е съвсем равна на тази на доцент, и надвишава асистентските, което води до отлив на преподаватели и напрежение в системата.
Проф. Веско Панов, ТУ-София: Опасна наклонност е Министерски съвет да се меси
В Закона за държавния бюджет е планувано едно перо от 20 млн. лева като дотация за прехрана на вузовете. Това е спомагателна дотация. Обаче в параграф 17 от същия закон е записано, че тези пари ще бъдат дадени единствено след привеждане на критериите и индикаторите за оценка на университетския състав, т.е. след атестациите. Означа, че Министерски съвет би трябвало да одобри методика за осъществяване на такава оценка на преподавателите и когато вузовете преценяват своите критерии и индикатори с тези, които методиката дава, тогава ще се дадат тези 20 млн. лева бюджет. Проблемът обаче се състои в това, че атестирането е уредено в Закона за висшето обучение. Той споделя, че атестирането се прави по критерии и индикатори, избрани в правилниците на висшите учебни заведения. Сега излиза, че министърът предлага на Министерски съвет да одобри методика, която ще задължи всички висши учебни заведения да преразгледат верните си. Това опонира на академичната автономност. Това е рискова наклонност.
Правилата за атестиране ще бъдат оповестени за публично разискване до 30 април 2022 година, оповестиха от просветното ведомство за “Труд” и прецизираха, че условието за тях е въведено с параграф 17 от Закона за държавния бюджет за 2022 година МОН обаче закъснява с най-малко месец с тях, откакто във въпросния параграф е записано, че до 30 април те би трябвало да бъдат признати от Министерски съвет.
Все още необявените нови правила за атестиране към този момент са предмет на митинг от страна на университетски преподаватели, тъй като съгласно тях страната ще влезе в процеса по атестирането и ще погази академичната автономност, обезпечена законово. Над 100 от недоволните професори и доценти са изпратили подписка до имащите право да сезират Конституционния съд за проблематичните текстове, заяви за “Труд” проф. Веско Панов, който е измежду основателите на подписката.
“По създание срещащата отпор концепция на МОН е да диференцира заплатите на университетските служащи съгласно оценка за качество, която ще ги задължи на избран интервал от време да покриват избрани критерии, които се чака да бъдат свързани най-много с научно-изследователската активност и изявленията. Едновременно с това интервалът на атестиране може ще бъде фрапантно скъсен на 3 години и това ще се трансформира в съвсем непрекъснат регулярен процес”, обясниха пред “Труд” специалисти след диалозите в Русе. Според ректори с изключение на студенти, които са в протестна подготвеност поради концепцията за обединяването на университети, преподавателите също към този момент се намират в такава, обезпокоени от слуховете за фрапантни промени в атестирането. След срещата в Русе в академичната общественост се приказва, че е допустимо разжалване на професори и доценти - в случай че не покриват новите критерии на МОН, да минават към служба “преподавател”.
Всъщност заплатите в бранша изостават доста от тези в системата на междинното обучение. Понастоящем тази на начален преподавател е съвсем равна на тази на доцент, и надвишава асистентските, което води до отлив на преподаватели и напрежение в системата.
Проф. Веско Панов, ТУ-София: Опасна наклонност е Министерски съвет да се меси
В Закона за държавния бюджет е планувано едно перо от 20 млн. лева като дотация за прехрана на вузовете. Това е спомагателна дотация. Обаче в параграф 17 от същия закон е записано, че тези пари ще бъдат дадени единствено след привеждане на критериите и индикаторите за оценка на университетския състав, т.е. след атестациите. Означа, че Министерски съвет би трябвало да одобри методика за осъществяване на такава оценка на преподавателите и когато вузовете преценяват своите критерии и индикатори с тези, които методиката дава, тогава ще се дадат тези 20 млн. лева бюджет. Проблемът обаче се състои в това, че атестирането е уредено в Закона за висшето обучение. Той споделя, че атестирането се прави по критерии и индикатори, избрани в правилниците на висшите учебни заведения. Сега излиза, че министърът предлага на Министерски съвет да одобри методика, която ще задължи всички висши учебни заведения да преразгледат верните си. Това опонира на академичната автономност. Това е рискова наклонност.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ