Сигурен ли е източният фланг на НАТО?
Два шпионски балона, най-вероятно пуснати от Беларус, задействаха предходната седмица автоматизираната система за предизвестие в Полша. Абонатите на мобилни оператори получиха предупредителни есемеси, откакто двата летящи обекта прекосиха границата и навлязоха в полското въздушно пространство.
За различен сходен случай напомня немската социална телевизия АРД: предишния декември в гориста околност край полския град Бидгошч падна съветска крилата ракета, останките от която бяха открити напълно инцидентно чак през април т.г.
Подготвена ли е страната за сходни провокации?
Военният министър Мариуш Блашчак хвърли отговорността на военните, които били засекли летящия обект, даже били реагирали с повдигането на изтребители във въздуха, само че пропуснали персонално да го осведомят.
И въпреки всичко поражда въпросът по какъв начин по този начин една съветска ракета, която на всичкото от горната страна е в положение да носи и нуклеарна бойна глава, съумява да проникне на съвсем 500 километра във вътрешността в територията на страната. Според полския боен специалист Мариуш Челма тези произшествия демонстрират, че източният фланг на НАТО не е непробиваем. " Колкото по-ниско лети една ракета, толкоз по-трудно откриваема е тя за радарите. И най-много това важи за полските радарни установки ", твърди той.
Каква работа правят самолетите АУАКС?
НАТО подкрепя интензивно полската противовъздушна защита – главно с разследващи самолети АУАКС. Но те са ситуирани в Германия и поражда прочут времеви прозорец, през който ракети могат да нахлуят необезпокоявано в полското въздушно пространство, коментира специалистът, представен от АРД
Дори и падналата в полската гора ракета най-вероятно да е била предопределена за Украйна, а беларуските шпионски балони да не са представлявали директна опасност за популацията, едно е несъмнено: в Москва наблюдават какъв брой бързо реагира НАТО по източния си фланг. Или не реагира.
