Просвещението
Думата “сфинкс ” от антично елински значи “удушител “. Това име подхожда на митовете за Древна Елада, където този воин в действителност е показан в извънредно злокобен ореол. Но в днешната публикация по скоро ни интересува Великият сфинкс, чиято голяма фигура като че ли пази величествените гробници на фараоните или още нещо. Погледнато по действително, може да се окаже, че възрастта на тази фигура е по-стара и от самите пирамиди.
Най-старата пирамида на Джосер е издигната през XXVII век прочие н. е., т.е. когато Древен Египет, може да се каже, преди малко се е формирал като страна. Най-високата от пирамидите (138 метра) е пирамидата на фараона Хеопс (Хуфу), която била издигната малко по-късно, към 2600 година пр.н.е. Дори съгласно тази публична последователност се оказва, че “стражът ” е основан, когато още нямало, какво да пази. Всъщност след Хеопс неговият наследник Джедефра не управлявал дълго, а по-късно и другия му наследник, Хафрен (Хафра), чиято пирамида е единствено два метра по-ниска от тази на татко му се счита, че е издигнал Сфинкса.
Кой го е изваял?
Оказва се, че след към 30-40 години, когато първо бащата, а по-късно и двамата му сина седнали на египетския трон, египтяните издигнали две рекордни пирамиди и една относително дребна (Джедефра), както и Сфинкса, която е най -старата монументална скулптура в света с височина 20 и 73 метра дължина. Подобно напрежение трябвало да докара стопанската система на страната до цялостен колапс, в случай че, несъмнено, не се изключи потреблението, на каквито и да е галактически технологии от античните египтяни. Ако не навлезем в областта на фантазията, то тогава би било по-логично да предложим малко по- друга версия. Първо имаме Големият Сфинкс, а по-късно и пирамидите.
Тази версия се основава на данни, получени благодарение на най-новите технологии. През 1990 година професорът от Бостънския университет Робърт Шох стартира да организира геоложки изследвания в региона, където се намира статуята на Сфинкса, и стига до непредвидени изводи.
Оказва се, че основата на статуята е претърпяла тежка ерозия, която е могла да възникне единствено вследствие на дълготрайно излагане на мощни водни потоци. В същото време не са открити следи от сходна ерозия по главата на сфинкса.
Проучванията, осъществени въз основа на получените данни, демонстрират, че тялото на чудовището дълго време е било под вода, до момента в който главата му се е издигала над водната повърхнина. Последният естествен прелом, при който може да се следи сходна картина, датира от към XXXVI век пр.н.е. т.е., става известно, че по това време Сфинксът към този момент е съществувал и е основан от представителите на избрана цивилизация, предшестваща египетската. Въпреки това, възрастта на статуята може да бъде удължена съвсем два пъти.
Факт е, че по своите пропорции главата на сфинкса не подхожда на тялото му и най-вероятно лицето на чудовището е било друго. Въз основа на това се допуска, че водата е покрила цялата гигантска скулптура. Но сходно равнище на вода по тези места се е следило единствено през така наречен ранен плейстоцен, когато огромният хладилник почнал да се топи и последователното му отдръпване на север (приблизително VIII хиляди прочие н. е.). Свързаните катаклизми може да са били в основата на мита за библейския потоп, макар че множеството откриватели са съгласни, че потопът е бил доста по -късно.
Когато водата се е отдръпнала, фигурата на сфинкса била покрита с пясък и го разкрили едвам по времето на Хеопс. Това, апропо, директно демонстрира надписът върху древноегипетската стела, датираща от времето, предшестващо персийското завладяване (VI в. прочие н. е.).
Привържениците на класическата версия отхвърлят приписването на възрастта на сфинкса към четвъртото и още повече към осмото хилядолетие пр.н.е. Що се отнася до надписа върху стелата, от който следва, че по времето на Хеопс статуята към този момент е съществувала, тогава, съгласно тях, надписът съдържа съзнателно погрешна информация. Въпреки че е доста мъчно да се разбере, за какво представителите на Късното царство ненадейно биха „ повишили “ предшественика, живял преди едно и половина до две хилядолетия.
Освен това последователите на класическата версия даже не желаят да свързват появяването на сфинкса с царуването на Хеопс и упорстват за времето на ръководството на Хафрен, макар че „ емисионната цена “ е единствено 30-40 години. Просто дреболия, когато става дума за хилядолетия.
В същото време те нормално показват „ художествени особености “, които при толкоз тясна времева рамка са съвсем неразличими. Също по този начин на лицето на сфинкса, наподобява има портретна аналогия с лицето на Khafre.
Тук, апропо, ситуацията е още по-мрачно. Припомнете си, че истинското лице на сфинкса може да бъде изцяло друго и не безусловно човешко. Древните египтяни наричали Сфинкса “Шепсе Сан “, което се превежда като “жив облик “. Но произходът на този „ жив облик “ остава изцяло неразбираем. Как и къде е зародил подобен воин в египетската митология също не е ясно.
В други изображения на сфинксове главата на сокол или овен може да бъде върху непромененото тяло на лъва. Но практиката, когато египетските сфинксове имат лица на фараони, също било необятно публикувана. Пример за това са сфинксовете, донесени от Египет и инсталирани в Университетския насип в Санкт Петербург. Те имат лицата на фараона Аменхотеп III, от чието погребално светилище са извадени.
Лицето на Големия сфинкс има изразени негроидни черти и не е доста сходно на други оживели изображения на Khafre и неговите родственици, в това число кралския татко и брат. Но даже и да имаме Хефрен пред себе си, въобще не се изключва опцията нечие друго лице да е превърнато в лицето на фараона. Във всеки случай всичко нагоре не отхвърля хипотезата за опцията за основаване на сфинкса по време, когато Древен Египет въобще не е съществувал.
Чия глава е върху тялото на сфинкса?
Създавайки своя лична цивилизация и изправени пред наследената от тях гигантска скулптура, египтяните се опитвали да я впишат в системата на своите митологични показа.
Първоначално те считали сфинкса за олицетворение на бога на слънцето Ра, само че някак си се оказва не доста хармонично. Тогава те решили да го свържат с бога на небето и кралската власт Хорус. Тук към този момент се оказва, че в края на краищата сфинксът има тяло на лъв, а лъвът е царят на животните, постоянно и на всички места априори е знак на монархическата власт.
Въпреки това, през 21 век прочие н. е. остарялото царство рухнало. В Египет бил така наречен първи временен интервал, който стартира с разпадането на страната. Ситуацията се стабилизира по време на Средното царство, само че е разрушена от нашествието на номадските племена хиксоси. Всичко е уредено едвам през втората половина на 16 век прочие н. е. при фараон Ахмос I, който в действителност основава Новото царство, с което нормално се свързва Древен Египет. Такива пирамиди обаче, както преди, по този начин и по-късно към този момент не се строят.
Флегматичният Сфинкс, несъмнено, оцелява след всички разтърсвания, само че бил мощно затрупан с пясък, тъй че в действителност трябвало да бъде откъснат още веднъж и в това време още веднъж въведен в системата на божествената подчиненост.
В обновената форма сфинксът имал глава, същата като тази, носена от фараоните, и същата изкуствена брада, направена от по -леки материали от варовик, от който самата скулптура е издълбана (вероятно от дърво). В противоположен случай при такива солидни украшения главата може просто да падне от тялото. И тук, апропо, имаме още едно индиректно доказателство, че истинската глава е имала разнообразни пропорции, размер, форма, и оттова и други черти на лицето. В хода на по-късната „ пластична хирургия “ пропорциите били нарушени и се наложило да се прибегне до операции със промяна на обособени детайли.
Може единствено да се гадае за истинския тип на сфинкса, изключително що се отнася до предегипетските времена. Тук поражда въпроса – Изобразява ли някакво провидение на някои антични атланти, или това е бил артефакт на някаква извънземна цивилизация, която имала несравнимо по-високо равнище на материална и техническа просвета?
Портал сред светове?
Съвременните египтяни назовават Великия сфинкс “бащата на ужаса “, макар че чертите на лицето му са много миролюбиви. Величествената, само че не и плашеща панорама се скапва единствено от неналичието на нос (широк 1,5 метра), отчупен при условия, които не са изцяло ясни.
Популярната легенда споделя, че е бил ударен от френско гюле през 1798 година по време на борбата на Наполеон против мамелюците. Оказва се обаче, че носът на сфинкса липсва и в изображения, направени от европейските египтолози в средата на 18 век.
Може би по -убедителна е друга легенда, съгласно която през 1378 година избран мюсюлмански просветител е отчупил носа. Той бил засегнат, че локалните фелахи принасят жертви на „ идола “ в очакване на богата годишна продукция. Тълпата раздира проповедника на части.
Вярно е, че сходна версия също е мъчно да се разпознае като безупречна, защото надали е било допустимо един просветител да нанесе толкоз сериозна контузия на гигантска скулптура. Но реакцията на фелахите, които през шести век от господството на исляма се отнасят към „ идола “ с такова страхопочитание, е показателна. Може би, живеейки до него, те са имали опцията да се убедят в неговата свръхестествена мощ.
Тук се връщаме към първичната цел на структурата на сфинкса. Да предположим, че откакто са станали наследници на избрана антична цивилизация, египтяните са почнали да издигат пирамиди тъкмо наоколо до гигантския артефакт, които са наследили от своите прародители, знаейки или предполагайки, че не е инцидентно издигната на това място.
Изследователите от американската галактическа организация НАСА забелязали, че два пъти годишно в дните на пролетното и есенното равноденствие – слънцето залязва непосредствено върху рамото на статуята. Очевидно тези, които са решили да повдигнат сфинкса навръх това място, също са знаели за подобен астрономически феномен и са му придали някакъв смисъл.
Освен това от антични времена до нас е стигнала легендата за така наречен „ Лъвска врата “ или „ Звездна врата “, която се отваря един път годишно сред земния и небесния свят, или сред разнообразни времеви измерения. Този портал се отваря един път годишно, през август, когато Сириус надвисва над Големия Сфинкс. Но за египтяните Сириус не била просто звезда, а специфична звезда, със свещено значение. Не инцидентно те я кръстили на брачната половинка на Озирис, която олицетворявала връзката сред живота и гибелта.
Пазител на подземието на Атлантите?
Продължение на структурите за особената символика на сфинкса са и многочислените митове за неговото вътрешно (в най-буквалния смисъл) наличие. Традиционната интерпретация на монолитната скулптура, издълбана от солиден варовик, се оспорва от легендите за нейните секрети подземни проходи и стаи.
Въздушната снимка снимала най-малко две дупки на сфинкса. Първата от тях е на главата, където има люк, изработен при започване на 20 век, за който се счита, че покрива дупката, в която преди този момент е била прикрепена шапката, увенчаваща сфинкса. Вторият люк се вижда откъм гърба и покрива осемметров тунел, изработен през 1840 година от откривателите Хауърд Вайс и Джон Перинг. Вярно е, че към момента не е изразен явен отговор на въпроса за какво им е бил необходим този тунел.
Невидим от въздуха, само че третият зазидан проход, в региона на сакрума, е много видим от земята. Изглежда, че е направено от разбойниците на гробници, а по-късно зазидан. Археолозите проучили прохода, само че не намерили нищо забавно и го зазидали още веднъж.
По явни аргументи нито едно от тези публични тълкувания не отстранява говоренето за празнините вътре в сфинкса и даже формалните проучвания, осъществени благодарение на ултразвуково съоръжение, не имат вяра изключително. Освен това получените сякаш негативни данни в действителност не са толкоз безапелационни.
Като цяло пространството в съседство със сфинкса и изключително региона сред него и пирамидата на Хеопс е пълно с празнини и тунели, а множеството от подземните проходи приключват някъде в предните лапи на статуята, т.е. почти в същото мястото, където се е намирал античният храм. Красиво и нагледно – свръхестествено създание, като че ли покрито с лапи, пази скрито познание. Казват даже, че той пази тайните на самите атланти, които го построили за тази цел, като по това време колонията им се намирала в Северна Африка. Тогава е разбираемо за какво той е бил толкоз уважаван и застрашителен за другите.
Вярно е, че естеството и формата на запазване на това познание са доста неразбираеми. Говорим за сбирка от антични творби, които са успяли да бъдат евакуирани от изгорялата през 48 година прочие н.е. Александрийската библиотека. Може би приказваме и за съкровищата на мъдростта, наследени от египтяните и от основателите на Сфинкса.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
