Просвещението
Думата “робот ” влезнал в нашия лексикон относително неотдавна – едвам през предишния век, се оказва, че човечеството е било осведомено с роботизирани същества доста по-дълго и даже в зората на цивилизациите хората са знаели, по какъв начин да основават (или са създали) невероятни механични машини, рационалността на чиито дейности към момента поражда подозрения. Както знаете, андроидът е хуманоиден робот, който може да извършва заповеди и от време на време да взема самостоятелни решения.
Споменаванията на такива същества
се срещат в доста антични книги и постоянно техните изображения са покрити с легенди и митове, тъй че е мъчно да се каже дали това е небивалица или в действителност творения на съществувал по-висш разсъдък.
Интересни същества са изброени в добре познатите легенди на Древна Гърция. Ако деликатно прочетете тези истории “между редовете “, тогава можете да намерите доста мистериозни събитията, разказани там.
Например, вземете за образец сакат Хефест – необикновен занаятчия на чука и наковалнята, който съумял да изкова моми със “сила, глас и просветеност ” в своите помощници. Освен красивите девойки в ковачницата на този работлив господ, се въртяли странни медни същества на три крайници, които обслужвали боговете, пристигнали да посетят ковача (доста сходни на роботи с отдалечено управление).
Разбира се, описът с тези „ произведения “ на Хефест би бил повърхностен без големия колос Талос, който охранявал Крит от противников кораби. Талос прогонвал враговете, хвърляйки големи камъни в тяхна посока, а също по този начин можел да извика законите, открити от краля на острова. Гигантът бил изработен от метал, а тялото му се захранвало от една единствена артерия, която била запушена с гвоздей някъде на петата.
В античен Китай е имало сходен великански робот, наричали го Чи-Ю.
Четириоко, шесторъко, с тризъбци. Това чудно творение можело да се движи по земята и да лети, въпреки и не за дълго. Храната на Чи-Ю се състоял от пясък, камъни и метал. След гибелта китайците заровили главата на робота в пещера, само че дълго време локалните хора идвали там да се поклонят и от време на време от гроба се издигал червеникав облак пара. Може би странният уред по някакъв метод е преработил камъни и пясък в атомна сила и точно нуклеарните излъчвания след разпадането му са разказани като неясен пъстър „ облак “.
Интересни митове се носят и измежду народите на Севера. Една от най-мистериозните истории, свързани с тази област, е обвързвана с именитата Златна жена, която към този момент се загатва през 9-12 век. По това време народите, живеещи в долините на Северна Двина, в горното течение на Кама и региона на Вичегда, се покланяли на чудноват жив златен кумир, който можел да се движи и да издава звуци. Струва си да се означи фактът, че от време на време “речите “, произнесени от дамата, имали доста отрицателно влияние върху хората.
В тази връзка някои учени изтъкнали догатката, че Златната жена не е нищо повече от извънземен робот, евентуално просто зарязан от притежателите си заради щета. Тази догадка изяснява, за какво “жената ” е в началото движеща и “говореща “. Постепенно механизмът въпреки всичко се износил и идолът почнал да издава звуци с по-ниски честоти – в инфразвуковия диапазон, които работили извънредно неподходящо на хората, карайки ги да изпитват пристъпи на непонятен боязън, суматоха и неприятно здраве.
Едно от чудесата на света,
Александрийският фар, удивил моряците по едно време освен с внушителните си размери, само че и с обстоятелството, че прислужниците на кулата били дами роботи. Четирите позлатени девойки правели своите неща, едната показвала скоростта, втората предупреждавала за плитчините, третата можела да излъчва звукови сигнали, а четвъртата определяла посоката напразно.
Сред рисунките, направени от великия Леонардо да Винчи, учените разкрили рисунка на рицар-робот, който съгласно концепцията на притежателя можел да язди кон и да се пази с разнообразни типове оръжия.
Друго забавно споменаване на андроида се отнася до Китай през 9-ти век. Книга, наречена Chao Ye Qian Zai, разказва събитие от това време, в което се загатва за умел китайски занаятчия на име Янг Улианг. Този човек един път направил дървена фигура на духовник, който държал в ръцете си купа за милостиня. Когато чашата се напълнила догоре с монети, монахът споделил: „ Подробностите са събрани ”. Тълпи от хора идвали в града, където живеел майсторът, с цел да видят и чуят говорещия духовник.
Питър Данси, академик от Англия, открива забавни материали в архива на холандския търговец Йохан ван Вем, потвърждаващи, че по времето на Иван Грозни отвъдморските посетители, които идвали в царския замък, можели да съзерцават „ стоманеният човек “. Този стоманен човек можел да победи мечка, а също по този начин бил подготвен да обслужва и гостите на масата. Този робот се движел благодарение на зъбни колела и системи за лостове.
Мина време. Изобретателите почнали да усъвършенстват изкуството си в основаването на хуманоидни роботи и се появили андроиди, които успяли освен да приказват, само че даже и да пишат и танцуват. Но тези шедьоври от предишното, спрямо актуалните, изглеждали просто детски играчки.
Днешните роботи могат освен да се употребяват като сервитьори и бармани, само че и да работят като събеседник. Наскоро показаният модел на художник-робот е в положение независимо да основава картини, употребявайки истински решения.
Според няколко мрачни футуристи до 10 години андроидите ще могат да се конкурират с хората, тъй като точно те ще получат преимущество на работното място като самостоятелни, висококвалифицирани и неизискващи нарастване на заплатите.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
