Духът на масовите протести, на властта на тълпата, преследва руския

Духът на всеобщите митинги, на властта на тълпата, преследва съветския президент Владимир Путин през целия му политически живот, а страхът се намира в основата на неговите вярвания във върховенството на държавната власт, както у дома, по този начин и в чужбина. Това се споделя в материал на американски вестник „ Ню Йорк таймс “, отдаден на съветския държавен глава и претекстовете му за присъединяване в сирийския спор. Според него върху Путин мощно е повлияло щурмуването на централата на тайната милиция „ Щази “ в Дрезден от жители, където той е работил като полковник в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1989 година Въпреки че недоволството на източногерманците и завземането на квартирата са били релативно мирни, в съзнанието на бъдещия президент тълпата е била обезумяла, побъркана и рискова, а претърпяното във вечерта на 5 декември го преследва като никое друго в „ най-вече посредствената “ му кариера като чиновник на разузнаването, написа още вестникът. Той цитира даже изповед на самия Путин пред негов другар на име Сергей Ролдугин, в която президентът споделя, че има възприятието, че виновността за случилото се е негова. Тази диагноза е водещата мощ в качването му на власт и значително може да изясни съветската намеса в поддръжка на властта в Сирия, продължава анализът.

За източногерманците тяхното неодобрение е израз на волята на народа, също като за доста сирийци, когато започнаха митингите против президента на Сирия Башар Асад през 2011 година Путин обаче ги вижда като противозаконни узурпатори на държавна власт. И това, по негово мнение, води непреклонно не до положителна политическа смяна, а до безпорядък. Разпадането на Съветския съюз и последвалия безпорядък утежняват мнението на Путин за механизма на свободна народна власт и за облика на неговите лични гласоподаватели. Той е имал спорно мнение за митингите, които форсираха края на Съветския съюз, се споделя още в публикацията на „ Ню Йорк таймс “.

„ Руските хора са назадничави “, това е декларирал самият президент в тирада пред задгранични учени пред 2005 година съгласно разкази на френския политолог Мари Мендрас, представени в материала. „ Те не могат да одобряват демокрацията, както са създали хората във вашите страни. Те се нуждаят от време “, е споделил още той. Това съмнение в думата на народа оправдава стягането на законите в Русия. С всеки последващи избори в страната Кремъл ускорява разпоредбите за политическите партии и публичните събирания. В материала на американския вестник се показва също, че Путин е употребявал безредното събаряне от власт на украинския президент Виктор Янукович през 2014 година като опрощение за анексирането на Крим и поддръжката си за въоръжените бунтовници в Източна Украйна. Мнозина интерпретират намесата на Путин в Сирия като отговор на натиска, породен от икономическите компликации в Русия след спада на цените на петрола и западните наказания, като опит да се смени тематиката на деня от Украйна, или като потвърждаване на позицията на Москва в Близкия изток. Всички те най-вероятно са фактори, само че в основата на ударите на Путин стои вярването, че страната е могъща и би трябвало да бъде защитавана от тълпите, изключително тези, които са подпомагани извън, приключва публикацията. /БЛИЦ

ОЧАКВАЙТЕ В БЛИЦ ГОРЕЩИ НОВИНИ И ЕКСКЛУЗИВНИ ПОДРОБНОСТИ ЗА РУСКАТА ОФАНЗИВА В СИРИЯ!