ДС буквално е подарила България на 200 свои агенти, от

Държавна сигурност безусловно е подарила България на 200 свои сътрудници, от които една дузина са били богоизбрани офицери от тайните служи. Този фрапантен факт разкри Комисията по досиетата при инспекциите на приватизацията по браншове. Данните са предоставени за първи път на „ Уикенд ” и излизат извънредно в последния брой на вестника.

Общият брой на тестваните лица по области до момента е 245, а комисията прави инспекция на 766 приватизационни контракта. Моментната картина разкрива, че в покупката на всяко четвърто приватизирано е взел участие човек от Държавна сигурност.

Агентурният уред е придобил апетитни хапки във всеки регионален град – консервни комбинати, месо- и млекоцентрали, в това число клонове на „ Родопа ”, туризъм, туристическа реклама и хотели, машиностроене, електроника и промишлено строителство, сортови семена, килимарство, автотранспорт и сервизи. Секретните сътрудници на Държавна сигурност са се набутали дори и в такситата – може би освен поради печелившия отрасъл, само че и заради носталгията по соца, който Държавна сигурност използваше таксиджиите за информатори, изключително за следене на чужденци.

Първият милион от тази приватизация вършат знакови имена от прехода, като предприемачът Борислав Дионисиев, медийният необут и притежател на „ Дарик радио ” Радосвет Радев и пловдивския брокер и банкер Христо Александров – Ицо Салфетката. Първите двама към този момент са покойници, мир на праха им. Триото интензивно взе участие преди време в основаването на затворените елитарни бизнес структури на частния капитал като Конфедерацията на едрите индустриалци, по-известна като Г-13, и клуб „ Възраждане ”.

Борислав Дионисиев е в управата на „ Гебо-92 ”, която закупува предприятието „ ПТИС ” – поддържане и сервиз, което по това време се занимава с ремонт на изчислителна техника. „ Гебо-92 ” пък имаше контракт с Българския състезателен тотализатор и години наред обработваше тиражите на тотоигрите.

Според архивите на Комисията по досиетата, през 1980 година е сбъднат действен контакт с Дионисиев от Второ основно ръководство (ВГУ) на Държавна сигурност – контраразузнаването на режима. През идната година той е вербуван като сътрудник Христов на Второ главно управление (на ДС) по американска линия.

Псевдонимът му е еднакъв с бащиното име. Документи в персоналното му дело разкриват, че той неведнъж е пътувал в чужбина, поддържал е следени връзки с представители на американското посолство, в това число с първия секретар Робър Берън и Джон Байърли от „ Политико-икономическата секция “ на посолството на Съединени американски щати, който след години ще се върне в България като дипломат.

Дионисиев се дами три пъти. Първата му брачна половинка е юристката Здравка Калайджиева, която след Десети ноември беше български арбитър в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.

От една информация от ноември 1987 година в архива на Държавна сигурност се схваща, че през лятото на същата година Борислав Дионисиев „ е сключил цивилен брак със руската гражданка Олга Владимировна Щербицка, родена на 28 септември 1953 година в Съюз на съветските социалистически републики. Същата е щерка на други Владимир Щербицки – член на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз “. Дионисиев последно беше женен за близначката на Гергана Паси – Михаела.

Медийният необут Радосвет Радев за първи път беше осветлен от Комисията по досиетата през 2009 година при инспекцията на притежателите на електронните медии.

Агентурното му минало е огласено в качеството му на изпълнителен шеф в „ Дарик радио ” АД и притежател в „ РИНГ-С.В. ” АД. От непокътнатите в архивите на Държавна сигурност документи Комисията по досиетата открива, че Радев е вербуван от Шесто ръководство на Държавна сигурност за битка с идеологическата измама през 1988 година като сътрудник под псевдонима Карак.

Вербовчик му е от един от най-хубавите офицери в Държавна сигурност Александър Савов, който след демократичните промени беше началник на РПУ-Смолян и е татко на артиста, радио и тв водещия Дамян Савов, по-известен като DJ Дамян. При оповестяването му през 2009 година Радев сбито разяснява, че това е било несполучлив опит за вербовка. Кълне се, че не е написал нито един донос.

Преди 10 ноември 1989 година Радев, който приключва право, работи като публицист – водещ в стратегия „ Христо Ботев ” на Българското радио. Тогава е вербуван за Шесто ръководство на Държавна сигурност –  отделът, който следи интелигенцията и по-конкретно отделението, което дава отговор за средствата за всеобщо осведомление, измежду които е и Българското радио.

С вятъра на демократичните промени радиожурналистът внезапно сменя амплоато си – впуска се в бизнеса. Както написа в един от по-подробни потрети за бизнес начинанията на Радев във в. „ Банкеръ ”, още в първите мътни години на прехода името му протича в голям брой компании, само че с компанията „ Артрейд ” реализира през 1991 година експорт на цветни метали.

Но не „ Дарик радио ”, с което Радосвет Радев се отъждествява, е неговото огромно бизнес постижение, а присъединяване на едноименното сдружение в цели три приватизационни фонда.

Сред тях е и най-големият в страната приватизационен фонд „ Доверие ”, основан по време на кабинета на Българска социалистическа партия с Жан Виденов, когато някогашните комунисти стартираха всеобщата „ обществена ” приватизация, родила не един или двама олигарси. В. „ Стандарт ” писа през 2013 година, че няколко години по-рано Радев си е купил хотел във Виена, само че не за друго, а тъй като по личните му думи „ единственият мотив за това нещо не са били вложенията, а мястото за приемане на обучение на децата ми ”.

Реклама

Христо Александров – шефът на банкрутиралата през 1997 година „ Агробизнесбанк ” и един от така наречен пловдивски брокери е първият наказан банкер в България след всеобщите банкрути на трезори по време на кабинета „ Виденов “.

59-годишният някогашен банкер е оголен от Комисията по досиетата като сътрудник Тошо на Областно ръководство на МВР-ДС в Пловдив по линия на Шесто ръководство на Държавна сигурност от 1987 година Александров е описван като ловък комбинатор и е именуван „ пловдивския Остап Бендер ”. Преди измененията работи като келнер в бара на РУМ „ Тракия ”.

А още на 21 години се трансферира в най-реномираното заведение в Стария Пловдив по това време – ресторант „ Ритора ”. Оттам му идва и прякорът му Ицо Салфетката. В отрасловата приватизация е осветлен с покупката на 100% от капитала на „ Тракия Агро “ АД.

През далечните 1993-1994 година в първичния развой на приватизация по време на ръководството на кабинета на проф. Любен Беров първи се облажват 60 сътрудници на тоталитарните комунистически служби при инспекцията на 102 предприятия, продадени им от отрасловите министерства.

С други думи, всеки втори сътрудник е с подарък. Комисия по досиетата откри, че някои от новоизлюпените купувачи са и кредитни милионери, а заемите са им отпускани от банкрутиралите през ръководството на Жан Виденов банки, в чиято администрация са били водещите им офицери.

При Виденов картината не се трансформира – 56 сътрудници вземат участие в 117 приватизационни контракта. В края на 2022 година Комисията по досиетата стартира нова световна инспекция на лицата, свързани с отрасловата приватизация и тя продължава през 2023 година Поради огромния брой проверявани, самостоятелният държавен орган, претрупан с разкриването на сътрудниците на Държавна сигурност и Разузнавателно управление на Министерството на нар, афишира сътрудниците на части по азбучен ред.

Глобалната инспекция обгръща приватизирани държавни предприятия по 412 броя контракти, както и сдружения, еднолични компании, еднолични търговци и физически лица (купувачи), придобили акции или дялове в тях – по отраслови министерства за 1997 година Обект на инспекцията са общо 5491 лица. Комисията е съумяла към този момент да ревизира 1277 лица, а последната й порция включва нови 24 сътрудници, облажили се от отрасловата приватизация.

Малката приватизация става с благословията на някогашните министър председатели на две знакови държавни управления при започване на прехода – на проф. Любен Беров и на Жан Виденов. Покойният професор е бил помощник на комунистическите тоталитарни служби. Това разтърсващо разобличаване направи ръководителят на закритата през 2002 година от Национална движение „Симеон Втори", Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи Комисия по досиетата.

 Проф. Любен Беров е сътрудник на Второ основно ръководство на Държавна сигурност. Комисията по досиетата разкри още, че Жан Виденов също е сътрудник на Държавна сигурност. Той се е подвизавал като притежател на явочна (конспиративна) квартира по линия на Държавна сигурност в Окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи в Пловдив. Действал е под псевдоним Дунав.

Нещо повече, Методи Андреев е прочел и досието на гуруто на прехода Андрей Луканов. Бившият министър председател, който преди време раздава куфарчетата с червени пари и трансформира политическата власт на БКП/БСП в икономическа, се оказва конфиденциален помощник на комунистическото военно разузнаване Разузнавателно управление на Министерството на нар. Тъй като министър председателите Луканов и Беров са покойници, по закон тяхната принадлежност към тоталитарните секрети служби не е огласявана.

Луканов беше погубен на 2 октомври 1996 година, година преди приемането на първия закон за досиетата, а Беров умря на 7 декември 2006 година, ден след приемането на настоящия сега закон за досиетата. „ Това демонстрира, че при започване на прехода другарите от Държавна сигурност избраха да вършат пари вместо политика, тъй като те знаеха, че рано или късно парите ще им основат една загадка власт, която още веднъж ще ги вкара във властта на страната, това което следим през днешния ден ”, уверен е Андреев.

Правителството на Жан Виденов държи шампионата по наличие на сътрудници на някогашната Държавна сигурност. В кабинета на Виденов сътрудници са били основни фигури, отговарящи за приватизацията – вицепремиерът и министър на икономическото развиване Румен Гечев, който е конфиденциален помощник в Отдел Х – „ Свръхсекретен “ на Първо основно ръководство на Държавна сигурност (външнополитическото разузнаване на режима) и е бил разузнавач даже в Съединени американски щати с псевдонима Економов, министрите на земеделието и на индустрията – Васил Чичибаба и Любомир Дачев.

Виденов е имал в кабинета си петима зам.-министри от Държавна сигурност, съветвали са го нещатни сътрудници на Първо основно ръководство на Държавна сигурност в лицето на Владимир Жеглов и Иван Ангелов, а боновата приватизация е била в ръцете на различен помощник на Първо главно управление (на ДС) – Калин Митрев, началник на Центъра за всеобща приватизация.

От 10 ноември до момента на тази приватизационна спекулация са помагали 106 вицепремиери, министри и заместител министри, сътрудници на Държавна сигурност и Разузнавателно управление на Министерството на нар, демонстрират предоставени от комисията по досиетата данни на „ Уикенд “.

Днес най-малко 89 чиновници на тоталитарните секрети служи работят в министерствата и даже имат допуск до класифицирана информация – с други думи знаят тайните на страната и даже на НАТО. Това е директно удостоверение на теорията на някогашния общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов, който изрича крилата фраза, че борбата на системите би трябвало да се трансформира в конвергенция на елитите.

Ето за какво непрекъснато се вършат опити за закриване на Комисията по досиетата, която е бодил в очите на сътрудниците на Държавна сигурност и Разузнавателно управление на Министерството на нар, с цел да се не помни предишното им.

По-недалновидните от тях прахосаха небрежно подаръците, само че по-далновидните построиха бизнес империи, някои от които продадоха на чужденци, и в този момент си живеят царски. Разбира се, с труда на всички българи и с нашите пари.