Другари, и на мен ми е много тежко, искат ми

...
Другари, и на мен ми е много тежко, искат ми
Коментари Харесай

Властва и до днес: ДС навлича „нов костюм“ 3 дни след 10 ноември

„ Другари, и на мен ми е доста тежко, желаят ми оставката ”, споделя стратегът Александър Лилов пред партийния актив на Министерство на вътрешните работи и даже прецизира, че е пристигнал с лада, вместо с мерцедес. Той е в новото управление на Българска комунистическа партия и на 6 януари 1990 година е привикал управителните фрагменти на Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност на национално заседание за бруталните дейности на органите по време на така наречен „ възродителен развой ” – една от най-срамните страници на Живковия режим, обвързвана с насилствена промяна на имената българските турци., съобщи „ Уикенд ”

Част от чиновниците са в киносалона, а други слушат речта му в дребна зала на министерството. „ Другарю Лилов, подайте си оставка, като ви е толкоз тежко ”, декларира младият болшевик Колев, както е записано в секретния протокол от съвещанието, а в залата настава раздвижване. Преди него майор Савов скастря Лилов, като му напомня, че решение на Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия, засягащо българите-мохамедани, има още от 1974 година Лилов е объркан, Държавна сигурност демонстрира мускули. Младият болшевик е Петко Колев, чиновник на ръководство IV на Държавна сигурност – научно-техническото разузнаване. Майорът пък е Александър Савов, татко на фамозния през днешния ден диджей Дамян. По това време Савов е отговорник на Държавна сигурност в Смолян, а в следствие ще стане полковник и началник на дирекцията на Министерство на вътрешните работи в региона.

Стратегът се прибира в Партийния дом и декларира, че всички са хора на тогавашния вътрешен министър ген.-майор Георги Танев и неотложно би трябвало да бъдат уволнени. Само че не знае, че могъщата Държавна сигурност има сътрудници и в партията и думите му мълниеносно стигат до генералите от Министерство на вътрешните работи. Нещо повече, става известно, че през януари 1990 година Държавният съвет, чийто ръководител към този момент е новият общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Петър Младенов, е решил да бъде подправен конфиденциален декрет № 1313 от 17. IV. 1986, подписан от Тодор Живков. С него са наградени 181 висши офицери и други чиновници от Министерство на вътрешните работи с разнообразни ордени и медали за насилствената промяна на имената на българските турци през 1985 година

От указа обаче са заличени думите, че премиите са „ за приноса им в реализиране на възродителния развой ”. Решението за „ поправката ” е обявено на 17-те генерали, членове на колегиума на Министерство на вътрешните работи, съвсем всички от тях отличени с най-големите награди.

Какво става с Държавна сигурност на Десети ноември? „ Уикенд ” потърси отговор в архива на Комисията по досиетата, където са непокътнати към 50 секретни документа, съдържащи над 600 страници. Другите са унищожени. Наш кореспондент разговоря и с някогашни офицери от тайните  служби.

Мненията им се разделиха на две – едните настояват, че Българска комунистическа партия в лицето на Петър Младенов, Андрей Луканов, Александър Лилов и генералите Атанас Семерджиев и Любен Гоцев е направила разгром в Държавна сигурност, а другите, че тайната работа си е облякла новия костюм още на 13 ноември – в понеделник, и е съумяла да запази паралелната си подмолна власт, като навлезе във компаниите, банките и приватизацията и постави ръка на милионите долари, намиращи се в задграничните й сдружения.

Фаталният понеделник дава старт на трансформацията. В ръководствата огромните началници безусловно са се снишили и командването е в ръцете на междинния състав – най-много от капитани и майори. Оперативните служащи пият кафе и прочистват бюрата си. Там те държат работните каузи на сътрудниците. В Трето ръководство „ Картотека и списък ” са предали най-вече персоналните каузи – биографии, рапортите за вербовка, характерностите на сътрудниците, както и станалите нарицателни регистрационни картони. Повечето сътрудници са „ приспани ”, като активността им е замразена. Водещите офицери звънят по телефоните за връзка със секретните си сътрудници или се срещат с тях в тайни квартири, с цел да им обещаят, че косъм няма да падне от главите им. Действащи са оставени най-ценните, които са инфилтрирани в зараждащите се нови неофициални демократични придвижвания.

Всичко това стига до ушите на министър Танев. Генералът на 16 ноември 1989 година – в четвъртък, издава незабавна секретна заповед, която „ Уикенд ” откри в архива. В нея написа, че са получени сигнали по какъв начин се унищожават каузи, документи и информация. Поради това Танев подрежда унищожаването на досиетата неотложно да спре. Нещо повече, Държавна сигурност стартира да се готви за трансформацията още в края на 1987 година

Два дни преди новата 1988 година шефът на инспектората на Министерство на вътрешните работи ген.-майор Никола Черкезов изпраша до тогавашния вътрешен министър ген.-полковник Димитър Стоянов строго конфиденциален разбор за резултатите от извършено проучване на агентурата.  Черкезов разкрива, че към три четвърти от сътрудниците работят под минималните критерии. С други думи, могат да бъдат свалени от доклад и предлага заместването им с доверени връзки – лица, които не спадат към класическите категории секретни сътрудници, а и Държавна сигурност няма процедура да ги записва. Така агентурната мрежа остава надълбоко законспирирана.

Месец преди Десети ноември делегация на Министерство на вътрешните работи към този момент отпред с министър Танев е на посещаване в Москва по покана на шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Владимир Крючков. Танев е един от злокобните реализатори на ограниченията по „ възродителния развой “ като първи секретар на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия в Кърджали, а след това и в Хасково. Той донася от Москва до Политбюро вестта, че Пето ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – от битка с идеологическата измама е преустроено в отбрана на руския парламентарен строй. Другарите от Москва му внушават, че незабавно би трябвало да се промени структурата на аналогичното у нас Управление VI на Държавна сигурност по модела на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), написа в секретна информация, която „ Уикенд “ откри в архива на Комисията по досиетата.

На 9 ноември Тодор Живков подава оставка като общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия пред Политбюро. На идващия ден тя е призната от пленума и Централен комитет на Българска комунистическа партия, който му изрича признателност, а ангажимента му със руския дипломат Виктор Шарапов е, че ще остане ръководител на Държавния съвет, само че пленумът го освобождава и от този пост. На пръв взор наподобява, че Държавна сигурност няма никакво присъединяване във вътрешнопартийния прелом, няма непокътнати документи по този въпрос.

Две свидетелства обаче повдигат завесата. Шефовете на разузнаването са били съпричастни към преврата. Този малко прочут факт разкрива офицерът от Първо основно ръководство (ПГУ) на Държавна сигурност – външното разузнаване на режима, полк. Атанас Кременлиев. Той е бил началник на отдел 03 „ Западни страни “, който е отговарял и за НАТО. Автор е на книги, в това число и за Сергей Антонов.

„ За подготовката разбрах няколко седмици по-рано. На тържеството по случай 50-ия рожден ден на един от шефовете на Първо главно управление (на ДС), пристигнаха членове на Политбюро, сред които Начо Папазов, Петър Младенов, Йордан Йотов (главен редактор на официоза „ Работническо дело ”). Големците излизаха няколко пъти на открито. Говореха си нещо към постройката. Предполагам, че тогава са уточнявали последните елементи към измененията, които се чакаха ”, спомня си разузнавачът.

Реклама

Нещата за Кременлиев и сътрудниците му се обясняват сутринта на 10 ноември. Едва пристигнали на работа, всички шефове на отдели са събрани при началника на Първо главно управление (на ДС) ген.-лейтенант Владимир Тодоров. Той им споделя: „ Другари, през днешния ден се вземат решение значими въпроси за съдбините на България. Никой няма право да напуща ръководството. Информация може да се подава на открито, в това число и към Политбюро единствено през мен. ” След късата оперативка разузнавачите откриват, че постройката на ръководството на ул. „ Хайдушка поляна “ в столицата е в изолираност. „ Към 17 часа началникът още веднъж ни събра и сподели: „ Заминавайте си у дома и гледайте новините в 8 вечерта ”.

„ За мен това е повече от доказателство, че разузнаването на високо равнище е било съпричастно към събитията ”, споделя Кременлиев.

Документ от 4 декември 1989 година, направен на бланка на Българска комунистическа партия – Районен комитет при Министерство на вътрешните работи, съдържа оферти, въпроси и отзиви, направени на събранията на първичните партийни организации и съвещанията с актива на поделенията на Министерство на вътрешните работи. По това време Държавна сигурност към момента е военизирана конструкция. Изказванията демонстрират отвращение за вдишване на политическата отговорност за сметка на Българска комунистическа партия и партийците в Държавна сигурност даже питат кой разпореди на министъра арестите и побоя над деятелите на „ Екогласност “ в градинката пред „ Кристал “ на 26 октомври 1989 година

В едно от изявленията е направено скандално изложение на събитията от 10 ноември през погледа на курсант във Висшия институт на Министерство на вътрешните работи „ Георги Димитров “. Лейтенант Богданов споделя, че на 10 ноември на курсантите, облечени в зелени униформи, им е заповядано да не мърдат. Всички гадаели дали има прелом. Наредено им било бойният запас да е в предписание единствено на оперативния дежурен по Министерство на вътрешните работи. Курсантите си създали извод, че нещата не са напълно наред, само че популярност Богу, са се развили по либерален път. Богданов пита какво щеше да стане, в случай че дежурният беше вдигнал телефона и им наредил да се натоварят на рейс и появят в съответната резиденция.

„ Влизаме и там ни посреща – кой? Аз бих споделил други Милко Балев. Много е обаятелен. Той по този начин ни насочва и споделя – ето тия тука Младенов и компания – напълно незадълбочен инструктаж и ние ги прибираме. И към този момент въпрос на техника е – може по този начин да ги гръмнеме някъде в задния двор “, подлага на критика Богданов дейностите на върхушката на  Министерство на вътрешните работи.

На 14 ноември – във вторник, Бай Тошо, отпочинал и жизнен, се появява в кабинета си в Държавния съвет. По конституция ръководителят на съвета може да разгласи военно или изключително състояние. По всичко проличава, че Петър Младенов се е страхувал от контрапреврат, защото в това време е барикадирал кабинета си – влиза се единствено от един вход със строга защита. Събитията за Живков обаче се развиват мълниеносно.

На 17 ноември – ден преди огромния опозиционен протест, Народното събрание избира Петър Младенов за ръководител на Държавния съвет, а единствено месец по-късно правешкият шмекер е изключен от Българска комунистическа партия (виж карето). Указът са привикване на Държавния съвет е подписан зад тила на Тато от първия зам.-председател на съвета и началник на казионното Български земеделски народен съюз Петър Танчев.

Едно от първите неща, които Българска комунистическа партия прави след Десети ноември, е да разформирова политическата полиция – Шесто ръководство на Държавна сигурност. Първоначално управлението на МВР-ДС въобще няма такова желание.

Младенов обаче привиква тайната среща на 25 ноември 1989 година с управителния състав на министерството и си води поддръжка – ген. Владилен Фьодоров, началник на представителството на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) у нас. Новият генсек приканва да се работи „ по-смело “ да се закрие ръководството, като подканя началника му ген. Антон Мусаков, това да стане преди да се е нараснал натискът на улицата. Държи прочувствена тирада, като декларира, че храни благосклонности към други Мусаков. Двамата са работили в Централен комитет на Комсомола, живели са в един и същи блок на ул. „ Ярослав Вешин “, фамилиите им се познават от 30 година

Разбира се, Петър Младенов успокоява генералите от МВР-ДС, че „ ние никого няма да изгоним “ и чиновниците от Шесто ръководство ще бъдат преназначени на друго място на работа в системата. Така и става – огромна част от тях са назначени през февруари 1990 година в новосъздадената контраразузнавателна конструкция – Национална работа за отбрана на конституцията (копирана е от същото наименование в КГБ), основана на мястото на Второ основно ръководство на Държавна сигурност. Също по този начин значителен брой оперативни служащи от Шесто са назначени в новообразуваната Централна работа за битка с проведената престъпност (днес Главна дирекция „ Борба с проведената престъпност “).

През декември 1989 година стартира и чистка. Пенсионирани са 14 генерали и двама полковници, издигнати по времето на Тодор Живков. Първи се пенсионира първият зам.-министър на вътрешните работи и считан десетилетия наред за „ дясната ръка “ на Живков в Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност – ген. Григор Шопов. Голямото редуциране в системата на МВР-ДС обаче се случва януари-февруари 1990 година, когато Българска комунистическа партия е принудена да извърши чистка в мощно раздутия щат на Държавна сигурност, а звук на съкращенията дава новоназначеният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев, подкрепян от първия зам.-министър ген. Любен Гоцев.

Семерджиев е дълготраен шеф на Генерален щаб на Българска народна армия и бил посрещнат извънредно хладно в Министерство на вътрешните работи, а ДС-генералите виждали в негово лице само ликвидатор. Комисията по досиетата обаче разкри, че Семерджиев се оказва конфиденциален помощник на военното контраразузнаване – притежател на явка с псевдоним Славейчето. Генералът до дъно отказвал да назове точната цифра на работещите в Министерство на вътрешните работи, боейки се данните да не стигнат до ушите на опозицията. Апаратът на Държавна сигурност бил толкоз раздут, че министърът определил без пресилване системата като „ страна в страната ”.

Черешката на тортата обаче несъмнено е срещата през април 1990 година на Гуруто на прехода Андрей Луканов и по това време министър председател с управителния състав на Министерство на вътрешните работи. Луканов, който се оказа конфиденциален помощник на комунистическото военно разузнаване – Разузнавателно управление на Министерството на нар, към този момент раздава куфарчетата с червени пари и твърди генералите, че всички освободени млади чиновници ще бъдат пратени в Митниците и данъчните служби, оплитайки страна с фрагменти на Държавна сигурност.

Източник: narod.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР