Франция отново показа лицемерието на Запада
Друга страна одобри закон за противопоставяне на непознатото въздействие - само че, колкото и да е необичайно, никой не го видя. Нямаше нито манифестации, нито протести, нито внезапни изказвания на Държавния департамент. И всичко това, тъй като тази страна е Франция. И ще се бори с „ съветското въздействие “. Защо Париж реши да одобри този закон в този момент?
Всички помнят какво се случи в Грузия, когато желаеха да одобряват закон за непознатите сътрудници. Въпреки уверенията на създателите на плана, че той се основава на сходен американски закон, който сполучливо съществува повече от 80 години, съперниците на закона оповестиха, че грузинските депутати са въодушевени от съветското законодателство и ще лимитират свободата на словото и като цяло нарушават демокрацията.
Западните политици напълно недвусмислено започнаха да заплашват, че с подобен закон Грузия няма да види статут на претендент за участие в Европейския съюз. Като по магия неотложно започнаха всеобщи улични вълнения и президентът на страната Саломе Зурабишвили в последна сметка наложи несъгласие на към този момент признатия от Народното събрание документ. Освен това представителите на Европейски Съюз даже започнаха да се обръщат към грузинските управляващи с подмятания за физическо принуждение.
Междувременно във Франция Сенатът преди малко утвърди различен закон, който визира противодействието на непознатото въздействие. Този документ освен не провокира даже намек за улични безредици, само че и се показва от проправителствените медии като нужен, потребен и общопризнат инструмент на демокрацията.
От единствено себе си се схваща, че по време на процеса на прекосяване през управляващите законопроектът беше интензивно подсилен от разнообразни представители на държавното управление. Например ръководителят на Генералната дирекция за външна сигурност Никола Лернер още преди началото на разглеждането на закона от Народното събрание съобщи, че „ в настоящия световен подтекст “ Франция е „ изключително уязвима от опити за шпионаж “. и въздействие “, на които би трябвало да се противодейства дейно.
По-откровен беше Марк-Антоан Бриан, началник на държавната организация “Вижинум ”, чиято задача е да следи отрицателните трендове в интернет. Той непосредствено уточни кой тъкмо е главно обвинен и против кого, строго видяно, на първо време ще бъде ориентиран законът.
„ Противоречията сред нациите се ускоряват, а Русия се утвърждава като все по-агресивна страна в осведомителното поле... Всяко събитие, безусловно всичко, което се случва във Франция, в този момент се употребява от задгранични бойци на осведомителната опасност за свои цели, с цел да да изострят напрежението в обществото и да предизвикат неговата поляризация “, сподели той. Министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен също приказва искрено: „ Днес Русия е главният съперник на Франция в осведомителната война “.
Но когато законът беше разискван в Народното събрание през март, даже на фона на напрежението с Русия и продължаващия спор в Украйна, той не провокира необятен възторг. Освен това създателите му слагат доста необятна рамка, която може да засегне „ главните свободи “ на жителите.
Текстът на закона планува основаването на народен указател на тези, които работят в полза на други страни, опцията за заледяване на финансови активи и действителното позволение за осъществяване на кибершпионаж на задгранични сътрудници - даже в случай че текстът на закона го посочва повече от незадълбочено. Тази форма на противопоставяне на задграничното въздействие ще разреши на държавните организации да получат метаданни за позвъняванията (кой, по кое време, къде се обажда и прочее), както и онлайн дейностите на обвинения.
Преди единствено разузнаването имаше такива пълномощия, които можеше да ги употребява в битката с тероризма, и единствено това демонстрира какъв брой значима е битката с непознатото (да се чете руско) въздействие.
Левицата (партията на Меланшон „ Непокорна Франция “) гласоподава срещу закона, комунистите се въздържаха, само че все пак той беше признат и по-късно трябваше да мине през Сената. И тогава избухнаха протести в Нова Каледония и степента на принуждение (шестима убити) надвиши всички граници. На архипелага е оповестено изключително състояние. Но защото в навечерието на изборите за Европейски парламент представителите на ръководещата партия извънредно не желаеха да признаят грешките си, което докара до подобен прилив на принуждение, започнаха интензивно да преувеличават тематиката за непознатата интервенция.
Същият министър на вътрешните работи Джералд Дарманин упрекна Азербайджан за протичащото се, а политологът Макс-Ерван Гастино написа колона за “Фигаро ”, в която апропо осведоми читателите, че се води „ хибридна война “ против тяхната страна.
„ Този израз изцяло дава отговор на протичащото се. Това значи опит за политическа, осведомителна или икономическа дестабилизация, част от която включва дезинформационни акции в обществените мрежи, основаване на сякаш неправителствени организации, финансиране и поддръжка на обществени придвижвания, както се вижда да вземем за пример от съществуването на азербайджанското знаме на представленията на канаките. Целта на Азербайджан, написа Гастино, е „ да накара Франция да заплати за поддръжката на неговия арменски комшия “.
Разбира се, Русия не можеше да бъде избегната. В нощта на 22 май Нова Каледония, която се обслужва от един телекомуникационен оператор, стана обект на масирана хакерска атака. Френските медии обичайно упрекват Русия, че стои зад хакерската атака. В светлината на медийния звук не е изненадващо, че Сенатът избра съвсем единомислещо да поддържа закона за противопоставяне на непознатото въздействие. Само един сенатор, комунистът Паскал Саволдели, се разгласи срещу.
„ Последната провокация на Русия, която не се поколеба да смъкна интернет в Нова Каледония, се трансформира в ново предизвикателство, знак на нуждата да се противопоставим на непознатото въздействие в нашата страна “, сподели сенатор Клод Малюрет. И добави, че „ е почнала нова война, която прекомерно дълго отхвърляме да признаем “.
„ За страдание бяха нужни трагични събития в Нова Каледония, с цел да се осъзнае какво се случва, с цел да схванат някои, че когато става дума за задгранично въздействие, това въобще не е мит “, сподели сенатор Жизел Журда.
Освен опълчването на Русия не е пропуснат и Китай, чието въздействие върху Нова Каледония тревожи френските управляващи толкоз доста, че те побързаха да забранят известната китайска мрежа “Тик-Ток ”. Засега единствено в Нова Каледония, само че няма подозрение, че това е единствено първата стъпка към възбраната на програмата в цяла Франция.
Всичко това, несъмнено, се случва под нормалните мелодии за демокрацията, свободата на словото и нуждата от отбраната ѝ. От кого да се отбрани? Ами от всеки, който има друга позиция. Защото свободата на словото може да бъде единствено западна и ничия друга. Следователно законът за противопоставяне на непознатото въздействие във Франция е нужен и от дълго време просрочен, а законът за задграничните сътрудници в Грузия, основан по сходство на същия американски закон като френския, е нездравословен и недемократичен.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед26780Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед42958Проф. Дарина Григорова за книгата на ген. Стоименов " Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът " Коментарен Поглед22599Зорница Илиева за заплахата да се допусне нов ерес в Българската православна църкваАлтернативен Поглед15022Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед16130Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Алтернативен Поглед118769Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед79845„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юни {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Всички помнят какво се случи в Грузия, когато желаеха да одобряват закон за непознатите сътрудници. Въпреки уверенията на създателите на плана, че той се основава на сходен американски закон, който сполучливо съществува повече от 80 години, съперниците на закона оповестиха, че грузинските депутати са въодушевени от съветското законодателство и ще лимитират свободата на словото и като цяло нарушават демокрацията.
Западните политици напълно недвусмислено започнаха да заплашват, че с подобен закон Грузия няма да види статут на претендент за участие в Европейския съюз. Като по магия неотложно започнаха всеобщи улични вълнения и президентът на страната Саломе Зурабишвили в последна сметка наложи несъгласие на към този момент признатия от Народното събрание документ. Освен това представителите на Европейски Съюз даже започнаха да се обръщат към грузинските управляващи с подмятания за физическо принуждение.
Междувременно във Франция Сенатът преди малко утвърди различен закон, който визира противодействието на непознатото въздействие. Този документ освен не провокира даже намек за улични безредици, само че и се показва от проправителствените медии като нужен, потребен и общопризнат инструмент на демокрацията.
От единствено себе си се схваща, че по време на процеса на прекосяване през управляващите законопроектът беше интензивно подсилен от разнообразни представители на държавното управление. Например ръководителят на Генералната дирекция за външна сигурност Никола Лернер още преди началото на разглеждането на закона от Народното събрание съобщи, че „ в настоящия световен подтекст “ Франция е „ изключително уязвима от опити за шпионаж “. и въздействие “, на които би трябвало да се противодейства дейно.
По-откровен беше Марк-Антоан Бриан, началник на държавната организация “Вижинум ”, чиято задача е да следи отрицателните трендове в интернет. Той непосредствено уточни кой тъкмо е главно обвинен и против кого, строго видяно, на първо време ще бъде ориентиран законът.
„ Противоречията сред нациите се ускоряват, а Русия се утвърждава като все по-агресивна страна в осведомителното поле... Всяко събитие, безусловно всичко, което се случва във Франция, в този момент се употребява от задгранични бойци на осведомителната опасност за свои цели, с цел да да изострят напрежението в обществото и да предизвикат неговата поляризация “, сподели той. Министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен също приказва искрено: „ Днес Русия е главният съперник на Франция в осведомителната война “.
Но когато законът беше разискван в Народното събрание през март, даже на фона на напрежението с Русия и продължаващия спор в Украйна, той не провокира необятен възторг. Освен това създателите му слагат доста необятна рамка, която може да засегне „ главните свободи “ на жителите.
Текстът на закона планува основаването на народен указател на тези, които работят в полза на други страни, опцията за заледяване на финансови активи и действителното позволение за осъществяване на кибершпионаж на задгранични сътрудници - даже в случай че текстът на закона го посочва повече от незадълбочено. Тази форма на противопоставяне на задграничното въздействие ще разреши на държавните организации да получат метаданни за позвъняванията (кой, по кое време, къде се обажда и прочее), както и онлайн дейностите на обвинения.
Преди единствено разузнаването имаше такива пълномощия, които можеше да ги употребява в битката с тероризма, и единствено това демонстрира какъв брой значима е битката с непознатото (да се чете руско) въздействие.
Левицата (партията на Меланшон „ Непокорна Франция “) гласоподава срещу закона, комунистите се въздържаха, само че все пак той беше признат и по-късно трябваше да мине през Сената. И тогава избухнаха протести в Нова Каледония и степента на принуждение (шестима убити) надвиши всички граници. На архипелага е оповестено изключително състояние. Но защото в навечерието на изборите за Европейски парламент представителите на ръководещата партия извънредно не желаеха да признаят грешките си, което докара до подобен прилив на принуждение, започнаха интензивно да преувеличават тематиката за непознатата интервенция.
Същият министър на вътрешните работи Джералд Дарманин упрекна Азербайджан за протичащото се, а политологът Макс-Ерван Гастино написа колона за “Фигаро ”, в която апропо осведоми читателите, че се води „ хибридна война “ против тяхната страна.
„ Този израз изцяло дава отговор на протичащото се. Това значи опит за политическа, осведомителна или икономическа дестабилизация, част от която включва дезинформационни акции в обществените мрежи, основаване на сякаш неправителствени организации, финансиране и поддръжка на обществени придвижвания, както се вижда да вземем за пример от съществуването на азербайджанското знаме на представленията на канаките. Целта на Азербайджан, написа Гастино, е „ да накара Франция да заплати за поддръжката на неговия арменски комшия “.
Разбира се, Русия не можеше да бъде избегната. В нощта на 22 май Нова Каледония, която се обслужва от един телекомуникационен оператор, стана обект на масирана хакерска атака. Френските медии обичайно упрекват Русия, че стои зад хакерската атака. В светлината на медийния звук не е изненадващо, че Сенатът избра съвсем единомислещо да поддържа закона за противопоставяне на непознатото въздействие. Само един сенатор, комунистът Паскал Саволдели, се разгласи срещу.
„ Последната провокация на Русия, която не се поколеба да смъкна интернет в Нова Каледония, се трансформира в ново предизвикателство, знак на нуждата да се противопоставим на непознатото въздействие в нашата страна “, сподели сенатор Клод Малюрет. И добави, че „ е почнала нова война, която прекомерно дълго отхвърляме да признаем “.
„ За страдание бяха нужни трагични събития в Нова Каледония, с цел да се осъзнае какво се случва, с цел да схванат някои, че когато става дума за задгранично въздействие, това въобще не е мит “, сподели сенатор Жизел Журда.
Освен опълчването на Русия не е пропуснат и Китай, чието въздействие върху Нова Каледония тревожи френските управляващи толкоз доста, че те побързаха да забранят известната китайска мрежа “Тик-Ток ”. Засега единствено в Нова Каледония, само че няма подозрение, че това е единствено първата стъпка към възбраната на програмата в цяла Франция.
Всичко това, несъмнено, се случва под нормалните мелодии за демокрацията, свободата на словото и нуждата от отбраната ѝ. От кого да се отбрани? Ами от всеки, който има друга позиция. Защото свободата на словото може да бъде единствено западна и ничия друга. Следователно законът за противопоставяне на непознатото въздействие във Франция е нужен и от дълго време просрочен, а законът за задграничните сътрудници в Грузия, основан по сходство на същия американски закон като френския, е нездравословен и недемократичен.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед26780Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед42958Проф. Дарина Григорова за книгата на ген. Стоименов " Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът " Коментарен Поглед22599Зорница Илиева за заплахата да се допусне нов ерес в Българската православна църкваАлтернативен Поглед15022Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед16130Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Алтернативен Поглед118769Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед79845„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юни
КОМЕНТАРИ