Просвещението
Древните ориенталски философии, като всяка от религиите, които съществуват в света, афишират мозъка за центъра на действителността. Много учения, разказващи за положителното и машинациите на злото, съдбовните несгоди и пътища за избавление, ни припомнят, че повода за събитията в живота и положението на душата, след неизбежната гибел, зависят от чистотата на мислите или греховните стремежи, присъщи на индивида. А щастието може да бъде намерено единствено като освободиме мозъка си от отрицателните страсти и тъмните мисли. В будизма мозъкът е центърът на самата действителност и действителността основава нашето въображение, тъкмо както съзнанието може да основава страсти, усеща, хрумвания и фантазии. Според източните учения не може да съществува материал без интензивността на мозъка.
През 1906 година известният физик и талант на своето време Ърнест Ръдърфорд, извършвайки опити за бомбардиране на материята с тежки микроелементи, потвърждава, че единствено по-малко от една милиардна част от атома е заета от действителни обекти, т.е. ядрото и електрони. Останалото пространство на материята е заето от празнотата. Всички предмети към нас и в нас самите са направени от това „ нищо “. Усещането за неотстъпчивост се дава не от обекта, а от силата на взаимоотношението на междуатомните връзки.
Оказва се, че когато усетиме даден предмет с ръка, ние не можем да го докоснем, без да възпроизведеме облика на този обект в съзнанието си. Макс Планк, създателят на квантовата доктрина, обезсърчен от невъзможността на класическата физика да изясни изцяло феномените на света на действителността, забелязал, че материята съществува единствено с помощта на силата, зад която в последна сметка, явно, се крият духовната воля и разсъдък. Оказва се, че материалният свят е просто заблуда за нещо в действителност съществуващо.
И по този начин, какво е действителността тогава?
Кой би помислил в миг, когато човек изостави мистицизма и суеверията, който ги счита за нещо остаряло, че, стремейки се да опознае света посредством опити, научни обстоятелства и неопровержими причини, човешката цивилизация ще разбере от дълго време забравените истини, които е оставила по пътя си… Тогава квантовата физика, която поражда при започване на 20-ти век, откакто е потвърдила илюзорната природа на всичко, ще обърка доста велики мозъци, откривайки феномени като квантовото усложнение и положението на суперпозицията, които проправят пътя за появяването на доста мистични теории.
Легитимността на законите на квантовата механика в наши дни, надали някой би се осмелявал да отхвърли. Ако даже на някой да му хрумне да спори, то той първо ще би трябвало да опровергае опцията за съществуването на смарт телефона, компютъра и мобилния телефон. Предметите, по този начин нужни на актуалните хора, в никакъв случай не биха били на наше разположение, в случай че не била тази мистериозна просвета. Създадена от физици, с цел да опишат законите на микросвета, те се оказали толкоз нелогични и загадъчни, че някои аспекти от тях лишили реалистите от спокоен сън за дълго време.
Принципът на суперпозицията гласяла, че електрона може да бъде по едно и също време в няколко елементи на пространствения континуум. Още повече, че сега, когато никой не гледа тази „ хитра “ парченце, тя сякаш я няма на никое място. Как човек може да не зададе въпроса – „ Как по някаква причина толкоз дребна съставка на материята е способна да създава такива трикове, като се държи толкоз непоследователно и непостоянно? “
Тази алтернатива подтикнала Хю Еверет, американски академик от университета в Принстън, да сътвори през 1954 година смела доктрина за съществуването на доста паралелни светове.
Същността на концепцията на учения е, че сходно на електрон, като че ли съществува в избрана псевдо-реалност в разнообразни разновидности, нашата Вселена също се дублира в голям брой паралелни светове. Те постоянно са сходни, само че се разграничават единствено по невероятния брой версии на протичащите се събития. Например, в случай че някой не е роден в нашата галактика вследствие на стичане на условия, то тогава той (вероятно неговият двойник) може да се появи и да продължи да живее умерено в различен свят, където комбинацията от събития се е развила по напълно друг метод.
В някои от дублиращите се вселени Световната война можела да приключи с унищожаването на цивилизацията, а някъде, може би, интелигентният живот съществува в изцяло разнообразни форми, защото еволюцията преди милиони години е поела по напълно различен път. Според тази доктрина има светове, където събитията и събитията на практика съответстват с нашите, различаващи се единствено в незначителни детайлности. Общият брой на вариантите не може да бъде изчислен, като има безчет от тях, т.е. безпределно число.
Квантово самоубийство или величие?
За скептиците обаче е малко евентуално да одобряват това съмнение доста съществено, защото за доста от тях описаната доктрина в действителност се възприемала като парадокс в продължение на доста години. Но в разсъжденията на Еверет в действителност имало доста неразбираеми неща. Например, съгласно хипотезата на учения, нашият свят изглеждал „ се разслоява “, като торта или къс, единствено на доста равнища в пространството и времето. Ако догатката е правилно, то тогава някой, който е в смъртна заплаха, умира за редица вселени, само че продължава да живее в някои други. В един от световете роднините на „ умрелия “ полудяват от тъга, без да знаят, че има част от Вселената, където нашият воин е избавен и продължава живота си с нищо неподозиращи родственици.
Колкото и да е необичайно, в самия завършек на предишния век сходна версия била доказана едновременно в два опита, извършени без значение един от различен от Х. Моравекс и Б. Маршал. Научни опити от този тип са получили прозвището „ квантово самоубийство “, а в това време друго – „ квантово величие “. Интересно е, че и двете видимо противоположни изречения отразяват същността на въпроса. Причината за опита била хипотетичната „ котката на Шрьодингер “, която постоянно се оказвала жива от позиция на котката.
Вселената като повсеместен организъм
Концепцията за квантовото усложнение е заобиколена от еднообразно мистериозна и омагьосваща аура, която още един път удостоверява догатката за неизбежното битие на доста светове. Същността на това събитие се крие в моменталната връзка сред обекти, които наподобява нямат нищо общо между тях.
Джон Бел се опитал да освети сходната идея по-подробно, формулирайки теоремата за единството на всички системи във Вселената. Този принцип, роден в следвоенния интервал, намерил практическо удостоверение измежду поддръжниците и почитателите на учения.
Освен това хипотезата на Бел предполагала опцията за съществуването на връзки сред самостоятелни светове, които той наричал „ нелокални корелации “, в някаква имплицитна, съвсем любопитна форма. Например, някакво взаимно изключващо се събитие може да се случи освен тук и тук, само че по едно и също време тук и там, защото електронът е на две места по едно и също време.
Това е все едно, че двама субекти споделят една ябълка. Тогава вместо да стигне до един от тях, ябълката се оказва, че е изядена напълно и от двамата. Това наподобява значи, че времето и пространството, като че ли съществуват за сетивата ни, само че в действителност са нереални, т.е. хипотетични. В последна сметка единствено душевен е допустимо да се признае съществуването на два взаимно изключващи се обстоятелството по едно и също време.
В квантовата физика има повече от задоволителни парадокси и е още по-трудно да ги разберем, в сравнение с в тънкостите на разбирането на цялата мъдрост на висшата математика. Но главното нещо, което би трябвало да разберем, е, че всичко, което вършим в даден миг, въздейства на някои далечни непознати светове с мигновена скорост. Това е като „ резултатът на пеперудата “ или камък, инцидентно хвърлен във водната повърхнина на езеро, който може да промени политическия режим, да вземем за пример в Съединени американски щати.
В последна сметка приказваме за един тип осведомително поле, безусловно всички отдалечени детайли, от които имат връзка между тях. Обяснението на такова единение на световете, пространството и времето в бъдещето може да помогне да се разкрият механизмите на такива феномени като телепатия и ясновидство.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
