Легенди от цял свят за храните, които ядем
Древните нации постоянно са имали комплицирани и завладяващи истории за храна - от легендите за земи с екзотични подправки, до приказките за боговете, завещаващи на човечеството свещени зърнени храни. Но даже и най-скромните храни в нашите хладилници и килери имат богата история в мистиката и митологията.
Сол
В доста култури по света солта се смята за знак на непорочност, вещество, способно да прогони злите духове. В европейския фолклор солта постоянно се употребява, с цел да ни пази от вещици.
Солта също играе значима роля в еврейските и християнските обичаи, а актуалните бранители на духовната война я преглеждат като оръжие в битката против Сатаната. В края на краищата тя се загатва доста пъти в Библията във връзка с готвенето, ритуалите и заветите на Бога. Будизмът и синтоизмът имат сходни възгледи за ефикасността на солта в отблъскването на злите духове.
Много от актуалните Окинави благославят новите коли със сол и носят дребни пакети сол към тях в транспортните си средства за отбрана. След офанзивите от 11 септември нарасналите инспекции за сигурност в американските бази на острова, видяха защитата да разпитва локалните служащи за мистериозните торбички с бял прахуляк в техните транспортни средства. Очевидно „ тайнственият “ бял прахуляк се възприема като допустима опасност, макар локалните традиции.
За хората Зуни от американския югозапад едно от най-важните божества е Солтската майка или Ма'л Ойатсики, която населява в свещеното езеро на Зуни. Според техните предания тя в миналото е живяла доста по-близо до хората от Зуни, само че се преместила в езерото, откакто била афектирана от тяхното държание. Ето за какво Зуни и други прилежащи племена би трябвало да пътуват до такава степен, с цел да получат сол, което е значима част от религиозните церемонии и обичайните кръщелни ритуали.
Картофи
Скромният картоф доста мъчно бил признат като храна в Европа, само че в последна сметка бил признат с възторг поради своите лечебни сили. В Шотландия и Ирландия картофите са употребявани за лекуване на ревматизъм, а в други елементи на Британските острови той е бил употребен за конвулсии, циреи, астма и болки в гърлото.
Подобен фолклор се появява в Северна Америка, където се счита, че картофите под леглото подкрепят зачеването и предотвратяват нощните изпотявания. Някои даже считали, че три картофа, пренасяни в джобовете, предотвратяват хемороиди. Малко са доказателствата за такива национални средства измежду индианците, с изключение на в случаите на втвърдяващи се брадавици.
Докато картофите произлизат от Северна и Южна Америка, мюсюлманският народ от Китай е с доста друга легенда за неговия генезис. Казват, че до момента в който Мохамед е бил на свещения си поход, армията му е била гладна и затворена в котловина, по тази причина се помолил на Аллах за помощ. След това наредил на хората си да изградят каменно огнище, да го изпълнят с горящи дърва и да слагат огромни камъни, преди да я запечатат с глина. След два часа огнището било отворено, с цел да разкрие, че камъните са станали картофи. Ислямските бойци спечелили идната борба и по-късно разкрили растения от картофи в долината.
Мляко
Ирландският фолклор приказва за велика крава на име Glas Ghaibhleann, която се разхожда из страната, като дава гратис прелестно мляко със 100% наличие на сметана на всеки, който се приближи. Много градове са кръстени на тази крава, а някои считат, че животното съставлява самата Ирландия. Различни пояснения за кравата включват, че тя е била приказна звезда, принадлежаща на морския крал или на подземния свят, или може би тя е била прикритие за богинята Bo Find.
В други елементи на Британските острови също са били известни приказки за една огромна млечна крава, а една история от Уелс споделя по какъв начин кравата изчезва от Земята, откакто алчните поданици на котловина възнамеряват да я убият и изядат.
Някои настояват, че тези митове са отдалечено свързани с античните индийски легенди за „ облачните крави “, които изливали мляко от небето. Според историите тези говеда са били хванати от демона Вритра, с цел да донесе апетит на Земята. Наистина, млякото има особено значение в индийската митология, където майчиното мляко символизира женска мистична мощ, равна на тази на мъжката сперма. Освен това млякото от гърдите на богинята Парвати носи величие. И индийските, и ирландските митове също приказват за зли хора, убити от усвояване на съдбовно мляко или черно мляко.
Хляб
Исторически хлябът е играл извънредно значима роля в историята на огромна част от Западна Евразия. Хлябът също е значим в еврейската традиция, където е прочут като лечем и е един от допустимите жертвоприношения в библейските времена.
Когато еврейският народ се разхождал из пустинята в древен времена, за тях се казвало, че са били поддържани от манна, или лечем от хашамайм - самун от небето. Казано е, че е паднал от небето и е съумял да пресъздаде всеки вероятен усет, само че можел да се резервира единствено за един ден. Този самун имал за цел да научи еврейския народ по какъв начин да се трансформира от робско население до самостоятелен народ.
Има доста характерни ритуали, включващи самун, като ташлик, бит да се трансферират греховете на хляба, който по-късно се хвърля върху натурален воден източник.
Традицията на прекачване на грехове на хляба има забавен паралел в английските и американските обичаи. Само вместо грехове тези хора постоянно трансферират заболявания. Британската национална медицина предписва хлебчета за отичане, навяхвания, тресчица и болки в очите. И в Източна Англия, самун, печен на Разпети петък, се съхранява през цялата година, с цел да лекува заболявания. Тази национална медицина съществува и в Северна Америка, където се счита, че хлябът е лек за магарешка кашлица и едра шарка. По същия метод се споделя, че водата, в която е бил натопен, изгорен самун, лекува диария.
Риба звук
Докато консервите с риба звук се смятат за скромни, обичайно за мореплавателните култури на Малдивите рибата звук е риба с значим генезис. Малдивският фолклор приказва за именития навигатор на име Боду Ниями Такуруфану, който за пръв път е въвел на островите най-предпочитаната риба звук.
По време на комерсиално пътешестване екипажът на Боду Ниями хванал огромна, дебела фияла. Боду Ниями им наредил да спасят рибата, само че той разкрил, че един от екипажа му я е изял и е хвърлил в морето главата ѝ, с цел да скрие доказателствата. Разгневен, той заповядал на кормчията да отплава в посоката, в която бе хвърлена главата на рибата.
След като плавали 83 дни, те се натъкнали на гигантско черно-коралово дърво в края на света. Изведнъж били изправени пред бурни ветрове и талази. Бурята заплашвала да изхвърли кораба от ръба на света, до момента в който екипажът го привърже към клон на огромното дърво. Виждайки ужаса на екипажа, гневът на Боду Ниями почнал да отслабва и той се съгласил да си тръгнат и да се върнат, откакто ветровете и приливите станат по- удобни.
След като прекарали една нощ, те се събудили, с цел да открият, че морето е освен умерено, само че цялостно с огромни незнайни риби. Боду Ниями нарисувал изображение на риба на парче пергамент и прошепнал вълшебен думи, с цел да улови душата ѝ, запечатвайки пергамента в бамбукова тръба. Докато корабът отплавал към дома си, водите към него изобилствали с толкоз доста риби, че те от време на време подскачали напряко на палубата.
Скоро се появили проблеми, когато видели две огромни скали, които се издигали в морето пред тях. Мислейки бързо, той отворил бамбуковата тръба, прикрепил тежест към рисунката на рибата и я пуснал в океана. Всички риби я последвали до дълбините на океана, спасявайки кораба. При идването си у дома обаче той хвърлил празната бамбукова тръба в океана, привличайки риба звук, която щяла да се трансформира в обичания улов на малдивските риболовци.
Зеле
Според античните гърци зелето произлиза от войната сред човек и господ. Княз на Тракия, прочут като Ликург, раздразнил бога Дионис, като унищожил свещените лозя на божеството. Като наказване князът бил завързан към лозя, а когато плачел за изгубената си независимост, първите зелки поникнали от сълзите му. Тази легенда довела до известната класическа процедура да се яде зеле, с цел да се предотврати интоксикация или махмурлук, с убеждението, че зелето и лозата са естествени врагове. Други гърци като йонийците считали зелето за свещено и го призовавали в клетвите си.
Митовете за зеле се появяват и на други места в Европа. Казва се, че стеблата от зеле се употребяват за хвърчене от феи и вещици, като една ирландска легенда споделя за градинар, който е попаднал под въздействие на феята и страда от огромна отмалялост, тъй като е заставен да лети всяка нощ на зелка.
В немския район Хавел има легенда за гладен човек, който взема решение да открадне част от зелето на съседа си в нощта на Бъдни вечер. Точно когато той приключва пълненето на кошницата си, е заловен от Христос. За кражба в святата нощ Христос го изпраща в заточение на Луната с откраднатото си зеле и там той евентуално остава и до през днешния ден.
Масло
Според фолклора на окръг Уексфорд, Ирландия, някои хора могат да сключат договорка с дявола, с цел да откраднат масло от други хора. Жертвата на проклятието няма да създава масло. Вместо това ще се получи крем с извънредно зловоние. Един знак, че проклятието е върху дадена къща, е парче лой или масло, оставени на прага. Лекът бил да се вземе част от плуг и да се зачерви в огъня в името на дявола. Това би предиздвикало крадеца на масло да пристигна в къщата и да се разкрие.
Магическата кражба на масло явно е главен проблем в средновековната Ирландия, защото и други райони имат сходни приказки. Една история споделя за духовник, който правел утринните си обиколки, когато минавал около една жена, която събирала роса и казвала: Ела при мен, ела при мен, ела при мен.
Скоро пристигнали съседите му, с цел да се оплакват, че не могат да създадат никакво масло, и свещеникът внезапно си спомнил, че вещиците могат да откраднат маслото посредством събиране на роса. След това отишли в къщата на остарялата жена, където разкрили, че макар че има единствено една остаряла коза, тя имала три ванички с прясно масло.
Грах
Историкът Уолтър Кели вярвал, че грахът е централна част от индоевропейската митология, някак обвързвана с небесния огън. Един норвежки мит споделя, че грахът в началото е бил изпратен на Земята от господ Тор като наказване. Изпращал е дракони, с цел да замърсяват кладенци и водоизточници с грах, само че някои от тях паднали на земята и покълнали. За да се избегне по-нататъшното опълчване на божеството, скандинавците обичайно ядяли грах в четвъртък (Ден на Тор).
В немските митове, раса джуджета - Цвергс, която в миналото е поправяла чука на Тор, обичала грах толкоз доста, че излизали нощем, в „ шапките на мрака “, които ги правели невидими, до момента в който крадат грах от земеделските полета.
В английския фолклор една шушулка с тъкмо девет грахчета има любопитна асоциация с романтиката, водеща до традиция, наречена peasecod wooing. Ако прислужница откри шушулка с девет грахчета и я постави на прозореца на кухнята, значи, че идващият млад ерген, който ще влезе, ще стане неин брачен партньор.
Репички
Вярвате или не, репичките са били почитани от античните гърци. Според римския създател Плиний, когато гърците са давали блага на бога Аполон в Делфи, те моделирали репичка в злато, цвекло в сребро и ряпа в олово. Репичките също са били значими за индуския господ Ганеша, който постоянно е изобразен като държи зеленчука в една от левите си ръце.
Всяка година в Япония на бога Daikoku-sama се предлага огромна репичка с две секции и разклонен корен. Според легендата Дайкоку сама е изял прекалено много оризови сладкиши и на майка му е казано да яде репичка, с цел да избегне гибелта. Намерили една слугиня, която носела репички за господаря си и я помолили за една, само че тя отказала, защото господарят ѝ към този момент ги бил преброил. За благополучие, имало една двусекционна репичка, която можела да се счупи на две и по този метод да се избави живота на божеството.
Краставица
Краставицата се появява изненадващо доста пъти в международния фолклор и постоянно се счита за знак на плодородието. Една ранна будистка легенда споделя за цар Сагара, чиято брачна половинка Сумати е родила 60 000 деца.
В античен Рим дамите носели краставици към кръста си, с цел да предизвикват бременността. Странно е, че растенията не са харесвани от билкарите на Британските острови. Те ги считали за причина за доста заболявания и гибел, защото били прекомерно хладни за човешките стомаси. През 1766 г британският публицист Ландън Картър написа сериозно за щерка си: Тя се държи невероятно през цялото лято, като яде късно през нощта краставици и всевъзможни типове жлъчни отпадъци.
Британският мироглед е внезапен, защото краставиците са по-често свързани със сексуалността. В Пенсилвания считали, че краставиците най-добре биват посявани денем от гол мъж в разцвета на живота си и, че „ забележимата неустрашимост на сеяча “ ще дефинира дължината на краставицата.
Една антична яванска легенда споделя за двойка, която се е молила всекидневно за дете. Те били чути от злобен колос на име Буто Иджо и той дал на двойката магическо семе от краставици, което щяло да им даде бебе. Но имало измама. Буто Иджо ще им даде семето, от което ще се роди момиче. Но когато то навърши 17 години, той ще се върне, с цел да я вземе. Двойката толкоз желала да има рожба, че се съгласила. Родило се момиче на име Timun Mas.
Когато навършила 17 години, гладният колос се появил. Но родителите ѝ дали на Тимун Мас специфична чанта и ѝ споделили да бяга и какво да направи. Тя хукнала да бяга. Извадила сол от торбата и я хвърлила зад себе си. Солта се трансформирала в море, което колосът бил заставен да пресече. След това хвърлила чили на прахуляк и то се трансформирало в изострен шубрак, заплитащ Буто Иджо. След това тя хвърлила семена от краставици, които незабавно поникнали. Това предиздвикало гладният колос да спре за закуска. Когато приключил, той траял да преследва момичето. Най-накрая хвърлила шепа скариди. Те се трансформирали в жив пясък и погълнали колоса, а Тимун Мас се върнала вкъщи при родителите си.
