Просвещението
Древните българи са употребили своя календарна система, която се е състояла от два съществени детайла – годишен календар и група от 12 следващи години, които били обединени в един 12-годишен цикъл.
Дванайсетгодишният календарен цикъл се основава на 12-годишния орбитален интервал на Юпитер (гигантска газова планета от Слънчевата система, която прави една орбитална обиколка към Слънцето за близо 12 земни години). По тип българският календар е безоблачен. Има разнообразни хипотези за годината на основаване (или на въвеждане) на българския календар. В последните години по отношение на тълкуването на Чаталарския Омуртагов надпис и вследствие на астрономически калкулации на местоположението на планетата Юпитер измежду съзвездията от еклиптиката се постанова тезата, че античният български календар е основан към 5 505 г.пр.Хр.
Годината в българския календар се е състояла от 365 дни, от които 364 са календарни, а 1 е обособен
Календарните 364 дни са разпределени в 4 сезона. Всеки сезон съдържал 91 дни, разпределени в 13 седмици. Денят след зимното слънцестоене бил именуван Идинажден (Единак ден, Енин ден) и бил „ обособен ” ден – не бил включен към някой месец или седмица. Новата година е започвала един ден след зимното слънцестоене. Първият ден от новата година бил именуван “Ден на Слънцето ” и се е падал постоянно в неделя (неделята е била първи ден от седмицата). Годината съдържала 12 месеца, които съгласно множеството откриватели носели същите имена като годините от 12 годишния цикъл – глиган, самур, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, маймуна, овен, петел, куче. Първият месец от годината се наричал „ докс ” – глиган. Част от откривателите на календара са на мнение, че първият месец от годината е бил самур (сомор). Вероятността „ докс ” да е първи месец е по-голяма, защото жертвеното животно за този месец е глиган, а то се принася в жертва при започване на месеца, а не в края.
Месеците в годината имали следната номерация: алем (първи) тутом (втори) читем (трети) твирем (четвърти) вечем (пети) шехтем (шести) сетем (седми) есем (осми) девем (девети) елем (десети) елнем (единадесети) алтом, елтем (дванадесети) Част от думите не са засвидетелствани в исторически извори, а са открити посредством методите на езикознанието. Числата от 1 до 12 са имали следните наименования: 1 – ал; ен, 2 – ту (ду), 3 – чит, 4 – твир, 5 – веч, 6 – шехт, 7 – сет, 8 – ес (ос), 9 – дев, 10 – ел, 11 – елен (елтен), 12 – елту
Годината се е наричала – „ лет ”, месецът – „ веш ”, високосният ден – „ бехти ”, а лятното слънцестоене – „ ени сетем ”. Устройството на българския календар не е комплицирано, а по преценка на експертите е неповторимо поради метода на разпределянето на дните, седмиците и месеците в годината. 364 е наречено “златно календарно число ”, защото е кратно на 2, 4, 7, 13 и 91 (2 са полугодията, 4 са сезоните, 7 са дните в седмицата, 13 са седмиците в един сезон, 91 са дните в един сезон). Всеки сезон стартира постоянно в неделя и свършва постоянно в събота. Всяка година една и съща дата подхожда на един и същи ден от седмицата. Всяка група от 12 години е обединена в един цикъл. В 12-годишния цикъл годините носят названията на зодиакални съзвездия с имена на животни.
12-годишният цикъл е обвързван с придвижването на планетата Юпитер към Слънцето – една орбитална обиколка е почти равна на 12 (11,86) земни години. Наименованията на годините от 12-годишния цикъл са били следните: глиган – докс самур – сомор, шъши, съсел, каран вол – шегор тигър – барс, баръс заек – дван дракон – вер, фурия, кала, драгон змия – дилом, селен кон – таг, теку, имен, алаш маймуна – писин, себек (заради “писин ” от време на време се бърка с котка) овен – север, севар, сура, рас петел – тох, тах, таш куче – етх Всеки пет 12-годишни цикъла образували един 60-годишен цикъл. На всеки 60 години имало специфичен ден, отвън календарните дни, посредством който се компенсират насъбраните разлики във времето през миналите години. За нуждата от нулев ден на всеки 60 години са знаели и други нации. Шумерите са наричали този интервал “сос ”, по отношение на тяхното име на Сириус – „ Сот ”. Африканското племе догони чества деня “сиги ” на всеки 60 години. Маите на всеки 52 години също са имали специфичен празник. 60-годишният цикъл и високосните години са доказателство, че при основаването на античния българския календар са употребени дългогодишни астрономически наблюдения и точни математически калкулации. Всеки от 12-годишните цикли, влизащи в един 60-годишен цикъл, е под знака на една от петте стихии – вода, огън, земя, дърво, метал.
Последният приключен 60-годишен цикъл е сред 1947 и 2006 година 1947 – 1958 година цикъл вода (черно) 1959 – 1970 година цикъл огън (червено) 1971 – 1982 година цикъл земя (жълто) 1983 – 1994 година цикъл дърво (синьо) 1995 – 2006 година цикъл метал (бяло) Например 2002 година е година на коня (мъжкия кон – жребеца); метал; бял; мъжка година. Освен връзката с петте естествени стихии (първоелемента) 12 годишните цикли са свързани и с градивните сили, наричани „ мъжки ” и „ женски ”. Всеки цикъл от 12 години може да бъде единствено мъжки или единствено женски.
Заради своята акуратност античният български календар е употребен и от други нации. В Китай 60 годишният циклов календар е въведен от император Хуан Ти, прочут като „ Жълтия император ”. Хуан Ти произлизал от народите, живеещи северозападно от китайските княжества. През 2636 (според някои създатели през 2696) г.пр.Хр. със заповед на Хуан Ти в Китай бил въведен 12 и 60 цикловият български календар, който в началото бил употребен единствено за 12- и 60-дневни цикъла. Дотогава китайците, които били главно аграрни нации, са си служили с календар от аграрни вид, който се състоял от 24 сезона. След време от 12- и 60-дневни цикли китайците с дребни промени въвели и 12- и 60-годишните календарни цикли. Китайският вид на календара през годините е претърпял редица промени, и последователно се е трансформирал в слънчево-лунен – съгласуван е и с месечното придвижване на Луната, само че продължителността на годината от време на време се изравнява с тази на Слънчевата година. Изравняването става посредством добавяне на друг брой дни към всяка година. Затова началото на китайската нова година не е непрекъсната дата, а годишно се колебае сред 21 януари и 21 февруари. В интервала сред V и VІ век китайският календар е заимстван от прилежащи нации – японци, виетнамци, тюрки и някои южносибирски племена. Китайският календар се е запазил и се употребява и до през днешния ден. Двойник на българския календар се среща при саките – античен и многочислен народ, обитаващ територии сред Памир и Каспийско море. Във връзка със заселване на саки в Идия, индийски астрономи са въвели нова локална система на летоброене, с начало 78 г.сл.Хр. При съставянето на античния български календар и при неговото рационализиране са употребени точни астрономически и математически знания. Не е открито дали античните българи са заимствали тези познания от друга цивилизация или са достигнали до тях посредством лични наблюдения и проучвания. Част от колобрите – висшите жреци, са се занимавали главно с астрономически проучвания. На местата, където са живели античните българи, са открити остатъци от астрономически уреди (в град Аркаим, на връх Кан Тенгри в планината Тян Шан, в дн. Северен Афганистан и др.). Древните българи са имали познания и опит в земеделието и строителството, което приказва за висока степен на цивилизованост и за умения за проучване и прилагане на околната среда. Българският календар е резултат от задълбочени знания за придвижването на небесните тела и техните взаимни позиции, а също и от систематични наблюдения на климатичните промени.
Структурата и детайлите на българския календар са възобновени по исторически документи, обичайна българска празнична система, митологията и фолклора, а също и посредством относителен разбор на календари на сродни нации. Първото правдиво приравняване на античния български календар към днешния Григориански календар е осъществено от Димитър Съсълов. Ползвайки информация от китайски хроники (Ши-Ки, Циен-Хан-Шу, Хоу-Хан-Шу), а също и трудовете на Де Гроот, Х. Масперо, Ф. Краус, Кацоуро Хара, Ф. Хиртх, Геза Фехер и други създатели, Димитър Съсълов е разгласил през 1936 година една от първите възстановки на античния български календар. През 1976 година ЮНЕСКО (Организация на Обединените народи за обучение, просвета и култура) афишира античния български календар за най-точния в света. През 80-те години на предишния век особено основана комисия към ЮНЕСКО е създала план за обединен международен календар. За основа на новия календар учените са употребявали античния български каленар, изтъквайки неговите качества. По политически, само че най-много по стопански аргументи, планът за обединен международен календар не е сбъднат. Българският календар се отличава със своята акуратност и деловитост. Само в този календар всяка дата се пада постоянно в еднакъв ден от седмицата, а прибавянето на още един нулев ден на всеки 60 години компенсира разликата сред календарната и астрономическата година.
Източник: historybg.info
България