Древни митове които се оказаха реални – митовете на древния
...
Древни митове които се оказаха реални – топ 10 класация
Древни легенди които се оказаха действителни – митовете на античния свят и през днешния ден ни въодушевяват в литературата и разнообразни трудове. Склонни сме да одобряваме, че това, което историята назовава мит , не е нищо повече от това. Въпреки че има хора, които твърдо имат вяра, че всеки мит има съображение в реалност, малко е направеното за потвърждаване на това изказване и доказване дали е правилно или погрешно.
Понякога се случва да попаднем на доказателства, доказващи, че античната история не е била просто фикция от някой, който написа фантастика. Нека в този момент да забележим кои са тези антични легенди които се оказаха действителни:
10. Амазонките
Един от най-популярните и трайни легенди от цялата гръцка митология е този за амазонските дами войни . Всъщност концепцията била толкоз известна измежду нашите съвременници, че персонажът на жената-чудо загърна тази митология в нейния генезис.
Според приказките, това е било общество на жени-войни, което е живяло в Мала Азия или модерна Турция. Те се борили със мощ и жестокост, с цел да съперничат на всеки мъж. Години наред се смяташе, че това са просто фантастични приказки и концепцията за цяло общество от жени-войни беше съвсем неуместна. Как биха могли да оцелеят без мъже? Как биха могли да съперничат на други армии в борба? Е, това е нещо, върху което би трябвало да работят антрополозите, защото се оказва, че амазонските жени-войни са били безусловно действителни.
Археологически доказателства, открити в Русия, демонстрират, че тези жени-войни са съществували и евентуално са били скитски номади. Изследователите разкрили гроб през 2020 година, формиран от четири жени-войни, заровени дружно с оръжията си. Възрастта им е от 40-50 години, до 12-годишна възраст.
Преди тази находка, доста модерни историци имат вяра, че амазонките са били по-скоро метафорични, в сравнение с дословни. И че те са били персийки или нещо сходно, които са били поставяни в историите, с цел да наподобяват по-добре гръцките войни. И както бихте могли да очаквате, другите хора са вярвали, че те са измислени от гърците като метод за демонизиране на дамите, които не следват това, което се е считало за публичните правила от това време.
Истинските амазонки обикаляли регионите от Черно море до Монголия. Може да са били измежду племената, поради които е издигната Великата китайска стена, с цел да ги отблъсне. Омир в „ Илиада “ написа първите легенди за тях, като е доста евентуално да е имало и мъже в племената. Много от митовете са пресилени и измислени, само че те въпреки всичко са очевидно основани на дадени обстоятелства.
9. Градът на Троя
Троя е един от най-известните градове от гръцката митология и е увековечен в разнообразни филми неведнъж през годините. Всички знаят историята на Троянския кон и по какъв начин великият войник Ахил се е борил с Хектор от Троя и е претърпял тази съдбовна травма в глезена. Историята съдържа всичко, което я прави популярен мит, и задоволително, с цел да наподобява, че нищо от тази история не може да е истина.
Въпреки че концепцията за Троянския кон несъмнено е подозрителна и е малко евентуално някой популярен войник да е бил вечен, като се изключи че глезена му е уязвим, градът Троя е бил същинско място.
През 19-ти век немският археолог Хайнрих Шлиман разкрил руините на античния град Троя в днешния Хисарлък в Турция. Неговите способи не били толкоз научни, колкото биха могли да бъдат, защото той избрал да употребява динамит за разкопките, който евентуално е развалил доста исторически значими артефакти.
Град Хисарлък е бил разпознат като местоположението на митологичната Троя в продължение на хиляди години. Но постоянно е бил отхвърлян като градът Троя от Омировата „ Илиада “. Един от проблемите при идентифицирането му е, че градът е доста постоянно разрушаван и по-късно възстановяван върху руините. Има доказателства за построяването на най-малко 10 града на едно и също място, които всички биха могли да се назовават Троя, само че не е наложително да са една и съща Троя.
8. Гигантски калмари
Някои от най-трудните легенди за разбиране на съществено са тези за чудовища и великански животни. Голямата стъпка, чудовището от Лох Нес и Ел Чупакабра евентуално са доста вкоренени в областта на фантастиката. Едно създание, за което от дълго време се смяташе, че е просто фантастичното въображение на моряците, което обаче се оказа същинско е гигантският калмар.
Гигантските калмари могат да доближат размери минимум 10 метра и тежат над 180 кг. Най-големият открит образец тежал близо един звук и бил дълъг 18 метра. Докато историите за тези същества съществуват от епохи, първите фотографски доказателства, че те са същински живи същества съществуват едвам от 2004 година.
Поради дълбочината, в която живеят, те рядко се виждат и защото те са най-големите безгръбначни на земята, историите за тях били лесни за отменяне, преди да бъдат открити доказателства. Всеки моряк, който твърдял, че е виждал 18 метров калмар и тежащ 1 звук, елементарно би бил подложен в рубрика измамник.
Две години откакто японски откриватели за първи път снимат едно от тези големи морски същества, е бил уловен и изваден на повърхността жив образец, въпреки че е бил относително дребен – малко над 7 метра дълъг.
7. Град Тенеа
Ако знаете историята и митовете на Троя, може да познавате и град Тенеа. Говори се, че е издигнат от троянски военнопленници. Тенеа е мястото, където цар Агамемнон им е разрешил да основат собствен град. Очевидно, в случай че съществуването на Троя беше легенда, тогава градът, издигнат от неговите пандизчии, би бил също толкоз недоверчив. Но археологическите данни сочат, че това място също е било действително.
Гръцката археоложка Елени Корка открива града, който е прочут в историята на Едип, в региона на Пелопонес в Гърция. Разположен сред Коринт и Микена, той е огромен и проспериращ град, който видимо е липсващ безследно.
Археолозите са търсили обекта от 1984 година Местните хора са разкрили саркофаг, неприличащ на никой различен, и търсенето е траяло. До 2010 година Корка работи с полицията, с цел да спре контрабандисти, които са грабили съкровища от региона. Разграбените скулптури потвърждават, че градът въпреки всичко съществува някъде и до 2013 година тя има позволение да копае. Оттогава са открити голям брой други саркофази, монети, пътища, реликви и други.
6. Торбата за самун на Свети Франциск от Асизи
Манастирът във Фолони в Италия е дом на любопитна светиня, за която никоя друга черква не може да претендира. Според легендата, през 1224 година св. Франциск от Асизи им изпратил торба с самун от Франция. Пратката е доставена ръчно от ангел. Торбата от плат останала в манастира повече от 700 години, трансформирала се в нежни части плат и историята оживяла дружно с тях.
Монасите разрешили на откривателите да проучват фрагментите. Тестването удостоверило, че фрагментите датират някъде сред годините 1220 и 1295. Имало и доказателства за ергостерол върху фрагментите. Ергостеролът е тип гъбичка, за които е известно, че порастват върху самун и това демонстрира, че в даден миг евентуално е имало и самун в торбата.
Очевидно няма тест, който да дефинира дали ангел е доставил чантата на манастира. Що се отнася до останалото, това може да е въпрос на религия, само че въпреки всичко можем да имаме вяра в огромна степен.
5. Седемте пагоди на Махабалипурам
Според митовете за Махабалипурам, там е имало шест храма под морето. А седмият, който съществувал от дълго време и бил разгласен за обект на международното завещание, на брега на град, огромен и хубав. Всъщност толкоз хубав, че боговете завидяли и изпратили потоп, с цел да унищожат всичко това. Това е историята, която несъмнено звучи като небивалица. Това беше небивалица, до момента в който цунамито не промени нещата.
След огромното земетресение през 2004 година и последвалото цунами в Индийския океан, крайбрежието стигна покрай храма Махабалипурам в Индия, разкривайки руините на именития град. Дали това е било морско пристанище или храм, е въпрос на спор, само че най-значителната находка незабавно след цунамито е огромен каменен лъв, датиращ от 7-ми век. По подигравка на ориста се счита, че цунамито е унищожило огромна част от мястото.
4. Орелът на Хааст
В новозеландският криптид се твърди, че е имало гигантска птица, способна да отнесе човешко създание и да го погълне. Страшни неща, когато се замислите и несъмнено ще се надявате да не са същински. За страдание за някои от нашите предшественици наподобява, че това създание е било същинско. Било е извънредно заплашително да видите по какъв начин се спуска от небето.
Вкаменелостите на създание, наречено Орелът на Хааст , открито през 2009 година, демонстрират птица с тегло към 18 кг и с обсег на крилата от три метра. Смята се, че той е преследвал огромни нелетящи птици като птицата моа преди към 500 години. И най-вероятно би бил повече от кадърен да вземе малко дете и да отлети с него.
Женските от този тип били два пъти по-големи от най-големите орли, които съществуват през днешния ден, а гигантските им нокти са били задоволително остри и задоволително мощни, с цел да пробият освен плътта и мускулите, само че и да потънат чак до костите, с цел да вдигнат плячката от земята.
Тъй като Нова Зеландия няма локални сухоземни бозайници, тази птица би била върхът на хранителната верига и най-ужасяващото нещо, което локалните поданици в миналото са виждали.
Продължаваме с топ 3 на днешната ранглиста за антични легенди които се оказаха действителни:
3. Хетите
В Стария завет постоянно се загатват хетите и техните спорове с израилтяните. В продължение на доста години тяхното царство било едно от най-мощните в целия Близък Изток. Твърди се, че те са били военна мощ, с която всеки е трябвало да се преценява. Дори са имали прогресивни закони и права по отношение на времето и земите им са се простирали на над 1000 км от Черно море до Дамаск.
Въпреки това какъв брой мощни са изглеждали, тази нация изчезва толкоз надълбоко от историята, че към 19-ти век множеството учени имаха вяра, че съществуването им не е нищо повече от мит заради неналичието на исторически информации отвън Библията и неналичието на археологически доказателства.
През 1812 година Йохан Лудвиг Буркхард пътува през Сирия и открива някои трудове, които не подхождат на нито един писмен знак, който той е разпознавал от други места по света. През идващите няколко десетилетия други откриватели се впускат в същата област и през 1880 година най-сетне се афишира, че това, което са разкрили, е земята на библейските хети.
2. Викингският безоблачен камък в действителност може да се употребява за навигация
От многото забележителни митове за викингите, които са оживели до наши дни, една от най-интересните, само че сложни за поверие е, за това по какъв начин са се придвижвали с лодките си. Твърди се, че те имат вълшебен камък, прочут като безоблачен камък, който може да се употребява за навигация даже при най-бурно време, до момента в който слънцето на никое място не се вижда. Самият камък щял да покаже къде е слънцето и да им разреши да се ориентират надлежно. Звучи неуместно, само че може би не.
През 2013 година в корабокруширал английски транспортен съд, потопен през 1592 година, е открит кристал. Не е по никакъв метод викингски транспортен съд, само че кристалът дава религия на викингската легенда за слънчевия камък. Кристалът съставлява нещо, известо като Исландски шпат ( калцит ), който има любопитните характерности на ромбоедричните типове калцитови кристали.
Ако това звучи като нелепост, това, което би трябвало да знаете, е, че тези кристали са в положение да пречупват светлината по метод, който, когато кристалът е изравнен от изток на запад, основава един явен облик в него. Когато се реалокира в друга посока, получавате пречупено изображение. Дори при слаба светлина това може да работи, което ще разреши на навигаторите да дефинират посоката си на изток или запад, даже когато няма слънце.
1. Укрепване на оръжията с духове на мъртвите
В историята на викингите има доста дезинформация и хули. Но е почтено да се каже, че те са били страховити войни, от които са се страхували техните враговете. Начинът, по който са постигнали тази известност, е по-интересен, в сравнение с мнозина си показват, в това число самите викинги.
Твърди се, че викингите ще пропият оръжията си с духовете на мъртвите, с цел да ги създадат по-силни и по-смъртоносни в борбата. На пръв взор това звучи като цялостна небивалица.
В целият район има данни за антични ковачници, употребявани от викингите, и открити към тях голям брой кости на хора и животни. Бихте могли да кажете, че коването на оръжие в огъня, изработен от тялото на една от вашите жертви, е методът да вкарате духа в острието – то в реалност практиката е вкарване на въглерод в желязото, до момента в който е ковано. По създание това основава една от най-ранните форми на стомана, която по това време е била незнайна и е била надалеч по-добра от оръжията от чисто желязо.
Археологическите доказателства допускат, че ковачите може да са взимали кости от надгробните могили, с цел да може силата на предците да се добави към остриетата. Тяхното схващане за протичащото се не е било тъкмо, само че крайният резултат бил еднакъв: доста по-силно острие. С това приключваме тематиката за антични легенди които се оказаха действителни.
Странни и мистериозни археологически открития – Топ 10 ранглиста
Странни и мистериозни археологически открития – археологията съставлява непрекъснато търсене на отговори от минали събития. Информацията, която разкриваме за нашите предшественици, нормално се дава на части. А това значи, че рядко имаме цялостната картина за избран човек, цивилизация или събитие. Всеки ден се откриват нови артефакти, само че това не значи, че груповото знание за нашето…
