Метеорит на 4,6 милиарда години разкрива произхода на водата на Земята
Древен астероид, кацнал спешно на алея в Обединеното кралство, може да е разрешил мистерията от кое място идва водата на Земята. Космическата канара на 4,6 милиарда години, която се приземи пред фамилен дом в британския град Уинчкоум през февруари 2021 година, съдържа вода, която доста прилича химичния състав на водата, открита на Земята – представяйки допустимо пояснение за това по какъв начин нашата планета се е сдобила с животворното вещество.
Когато скалистите вътрешни планети на младата слънчева система за първи път се сливат – втвърдяват се от горещите облаци от газ и прахуляк, носещи се покрай слънцето – те са били прекомерно покрай нашата звезда, с цел да се образуват океани. Всъщност след избрана точка, наречена линия на заледяване, нито един лед не може да избегне изпарението, трансформирайки младата Земя в безплодна и негостоприемна природа.
Учените считат, че това се е трансформирало след охлаждането на Земята, когато поток от ледени метеорити от външната част на Слънчевата система донася замръзнала вода на нашата планета, с цел да се стопи.
Сега нов разбор на астероида Уичкомб (Winchcombe), оповестен на 16 ноември в списание Science Advances, придава тежест на тази доктрина. Люк Дейли, учител по планетарна геонаука в университета в Глазгоу споделя:
„ Този разбор на астероида Уинчкомб дава просветление за това по какъв начин Земята има вода – източникът на толкоз доста живот. Изследователите ще продължат да работят върху този пример през идващите години, разкривайки още секрети за произхода на нашата слънчева система. “
Космическата канара, необичаен богат на въглерод вид, наименуван въглероден хондрит, беше събрана единствено няколко часа откакто се разруши в земята и по този начин остава значително незамърсена, което я прави „ един от най-девствените астероиди, налични за разбор “; той предлага „ привлекателен взор обратно във времето към първичния състав на слънчевата система “, споделя водещият създател Ашли Кинг, теоретичен помощник в Природонаучния музей в Лондон.
За да проучват минералите и детайлите в скалата, откривателите я полират, нагряват и бомбардират с рентгенови лъчи и лазери, разкривайки, че идва от метеорит в орбита към Юпитер и че 11% от масата на астероида е вода. Водородът във водата на метеорита идва в две форми – естествен водород и водороден изотоп, прочут като деутерий, който се трансформира в „ тежка вода “.
Учените разкрили, че съотношението на водорода към деутерия подхожда на съотношението, намерено във водата на Земята, мощно загатвайки, че водата на астероида и водата на нашата планета имат обща точка на генезис. Аминокиселините, градивните детайли за протеините и последващия живот, също са открити в скалата. За да разширят това проучване, учените могат да проучват други галактически скали, плаващи към Слънчевата система, като метеорита Рюгу (Ryugu), за който също е открито, че съдържа градивните детайли на живота.
Едно изцяло проучване на галактическите скали на Слънчевата система би могло да даде на учените още по-добра визия за това кои скали са помогнали за „ засаждането “ на ранната Земя и от кое място са пристигнали.
