ДПС днес обявиха, че няма да подкрепят проекта за нова

Движение за права и свободи през днешния ден оповестиха, че няма да поддържат плана за нова конституция, както и че няма да гласоподават за привикване на Велико Народно заседание.

Дали това обезсмисля предлагането на ГЕРБ за нов главен закон?

Вижте мнението на политолога доцент Антоний Гълъбов, изразено пред "Флагман ".

- Доц. Гълъбов, изненадва ли Ви решението на Движение за права и свободи да не поддържат свикването на Велико Народно заседание (ВНС)?
- Първоначалният сигнал на Движение за права и свободи беше по-скоро по посока недоумение на нуждата от смяна в Конституцията. Така че решението им да не поддържат плана на ГЕРБ, не значи, че биха били срещу привикване на Велико народно събрание.

- Те обаче споделиха като се изключи че няма да подпишат плана, само че и че няма да гласоподават за привикване на Велико народно събрание.
- Това е техен избор. Според мен по-скоро това към този момент не блокира опцията да се стартира едната процедура (за внасяне на план на нова конституция – б.а.). За да се стартира процедурата, са нужни 120 народни представители. Аз считам, че болшинството може да събере 120 гласа.

- Но има ли смисъл да се събират, в случай че 160 гласа за привикване на Велико народно събрание не могат да бъдат събрани – Българска социалистическа партия са срещу и Движение за права и свободи са срещу?
- Аз считам, че решението на Движение за права и свободи сега е просто част от тактичност за водене на договаряния по-късно.

- Т.е. съгласно Вас е вероятен и поврат в тази позиция?
- Да, считам, че е вероятен поврат.

- И смятате, че има смисъл ГЕРБ да продължат да работят по тази линия?
- Според мен, да. Аз съм надълбоко уверен, че има потребност от нова конституция и не съм уверен, че в настоящия миг, при тези високи нива на борба, ще успеем да реализираме логичен спор за това в каква посока би трябвало да се промени главният закон. Но аз съвсем от 30 години дублирам, че този главен закон има потребност от смяна.

- А по какъв начин гледате на аргумента на Движение за права и свободи, че нова конституция би трябвало да се преглежда в спокойна конюнктура?
- Да, това има смисъл, защото тази изострена борба няма да разреши да бъдат сложени главните въпроси, които би трябвало да бъдат решени от една нова конституция.

Мога да кажа кои са те: имаме потребност от ново административно-териториално деление; имаме потребност от нов баланс сред законодателна и изпълнителна власт; имаме потребност от решения, които да разрешат в районен и в локален проект България да стартира да се развива доста по-бързо. Това са доста съществени промени, които изискват доста експертен и доста сериозен политически диалог.

- В този смисъл планът, който ГЕРБ показаха, не е ли много... проформа?
- Така е, само че той е единствено начало на този диалог. Никой не е споделил, че това ще бъде бъдещата конституция. Седмото Велико Народно заседание дебатираше върху 7-8 плана за конституция. Въпросът е, че в случай че излезем на хоризонта на Велико народно събрание, единствено то ще може да реши какво ще се случи като конституция.

Това Велико народно събрание може да разгласи България за президентска република, може да разгласи България за монархия. Няма никакво значение. Великото Народно заседание не е ангажирано с мандата, който му дава Обикновеното Народно заседание. Обикновеното Народно заседание може да му разпореди мандат за сформиране на нова конституция, само че не може да го задължи по какъв начин да наподобява тази конституция.

- А да се изберат 200 депутата мажоритарно - допускам в един тур, не е ли много неудачна концепция съгласно Вас?
- Ами по този начин го направихме и за Седмото Велико народно събрание и резултатът в действителност беше, че това бяха единствените самостоятелни депутати, които влязоха във всичките 30 години.

Когато някой ми приказва за мажоритарни избори, би трябвало да ми отговори какъв брой самостоятелни депутати са били определени в състав на Обикновено Народно заседание. Нашите самостоятелни депутати стават самостоятелни, когато бъдат изключени от парламентарните си групи. Това, че хората желали да избират персони, не се потвърди.

Ако желаеха да избират персони, до момента да са избрали. Няма такова нещо. Но във Великото Народно заседание един Йордан Радичков, един Валери Петров, един Тодор Колев бяха персони, които в действителност бяха разпознати и оценени като персони, а не като партийни претенденти.

- Дали е такава концепцията на ГЕРБ сега обаче? Дали желаят да се изберат персони или по-скоро – да завоюват служебно болшинство?
- Не е ясно кой ще завоюва. В момента сме доста надалеч от опция за електорални прогнози кой ще завоюва. Въпросът е, че ГЕРБ отваря ново равнище на политическа задача. За мен естествената реакция на един политик би била по-скоро да се придвижи бързо към това поле и да се опита да наложи своето схващане за конституция, а не да споделя „ не “. Българска социалистическа партия като не знае какво да каже, споделя „ не “.

- Това си е тяхна изконна позиция – да си поддържат тяхната Конституция.
- Е, при настоящето управление – още повече.