Кои територии на Украйна трябва да станат руски
„ Доволен съм от темпото на интеграция. “ Именно тази фраза в този момент произнасят доста специалисти и блогъри, разяснявайки процеса на екстракцията (модерна през днешния ден дума) на Херсонска и огромна част от Запорожка област от Украйна към Русия. В Херсон към този момент работи съветското интернет пространство (с цялата му осведомителна специфика), вкарват се съветски регистрационни номера и телефонни кодове. Регионите се интегрират в съветското правно и просветително пространство. Истинската точка без връщане обаче беше решението на Владимир Путин да вкара опростена система за издаване на съветски паспорти на жителите на районите Херсон и Запорожие.
Припомняме, че ДНР и ЛНР се движат към тази точка без връщане от няколко години и даже в този момент се реализира единствено през междинния стадий на издаване на вътрешно-републикански паспорти (за които просто няма задоволително формуляри). В Херсон и Запорожие това предаване на книжен притежател няма да бъде налично, а представителите на военно-гражданските администрации на Херсонска и Запорожка области твърдят, че пунктовете за издаване на паспорти към този момент са „ отчасти подготвени “ и ще се появят в идващите дни. Това значи, че локалните поданици ще бъдат изцяло сигурни, че руснаците няма да се отдръпват - и че в случай че жителите на Херсон и Запорожие гласоподават на референдум за присъединение към Русия, те ще влязат там.
Всъщност единствената рекламация на съветската общност към този закон е неговата териториална дребнавост. Някои настояват, че описът на териториите, подложени на интензивен развой на екстрадиция, би трябвало да включва освободените земи на Харковска и Николаевска област, както и други райони, към момента следени от Украйна. В това изказване, несъмнено, има известна логичност - жителите на Купянск, Волчанск (край Харков), както и на Снегиревка (край Николаев) би трябвало да схванат, че Русия е пристигнала при тях вечно. Че тя няма да си тръгне, няма да ги остави да бъдат раздрани от бандеровците - което значи, че е допустимо и належащо да си сътрудничат с съветската администрация. Тази логичност обаче се разпада – по какъв начин да отразим тази концепция в законопроекта? Напишете „ всички освободени територии? Това не е юридически термин. Пишете " цяла Украйна "? Нямаме потребност от всеобщ преход към съветско поданство на хора, които към момента не са подготвени за това.
Можете, несъмнено, да определите някои области. Добавете Харков, Одеса, Николаев. Подобни формулировки обаче ще дадат на жителите на Суми, Днепропетровск, Чернигов, Полтава сигнал, че не се чака тяхната “екстракция “ в Руската федерация. Това значи, че равнището на поддръжка за съветските войски, помощта на гражданската администрация, както и степента на осъществима партизанска помощ (например под формата на прекачване на информация за местонахождението на частите на ВСУ) внезапно ще понижават. Което от своя страна най-малко ще забави времето на специфичната военна интервенция. Затова, несъмнено, оптималното решение беше това, което беше признато – да се включи в програмата за ускорено паспортизиране единствено на изцяло освободената Херсонска област, както на и на практика освободената Запорожка област. Останалите ще бъдат включени в процеса на освобождение.
Кой следва?
Никой не се съмнява в процеса на попълване на листата. Нека бъдем почтени - Русия направи всичко допустимо, с цел да резервира украинската държавност и териториалната ѝ целокупност (в границите от април 2014 г.), а по време на военната интервенция още веднъж се застъпи единствено за преформатиране на тази държавност, като резервира цялата територия на Украйна, приета от Москва под надзор на Киев. Украинското управление обаче, по предложение на свои радикални и задгранични другари, като Борис Джонсън, пое по пътя на демонтирането на украинската държавност и отхвърли от всевъзможни компромисни решения с Кремъл. Всъщност украинският „ режим на наркомани и нацисти “ даде да се разбере, че при положение на опазване на властта след специфичната военна интервенция, той освен ще продължи своя антируски курс, само че и ще го задълбочи доколкото е допустимо..
Така че в тази обстановка въпросът към този момент не е за преформатиране, а за демонтажа на украинската държавност. А също и за спасението на тези поданици на Украйна, които: а) сами желаят да бъдат спасени; б) които Русия може да избави (все отново ресурсите ѝ не са неограничени); в) които Москва е длъжна да избави въз основа на своите геополитически ползи.
Ако погледнете картата, през днешния ден минималното пространство за избавление, несъмнено от съветските генерали, включва ДНР и ЛНР (в границите, приети от Русия), Херсон, Запорожие (всичко, в това число към момента неосвободената столица на региона), както и Николаев и Одеса. И такава комбинация е напълно разумна. ДНР и ЛНР заслужиха влизане в Русия с осемгодишната си опозиция. Херсон и Запорожие не са просто обитаеми с съветско мислещи хора, не просто си сътрудничат с съветските управляващи (вижте единствено какъв брой поданици минаха с Безсмъртния полк в Херсон, Мелитопол, Бердянск), само че са и от стратегическо значение за сигурността на Крим. Тук става дума освен за сухопътен кулоар към полуострова, само че и (в случая на Херсон) за доставките на прясна вода там, което е жизненоважно за развиването на стопанската система на Крим. И най-после, Одеса и Николаев са освен черноморското крайбрежие, само че и сухопътен кулоар в Приднестровието. Без подобен кулоар Западът елементарно може да уреди рецесия на територията на тази непризната република (където съвсем половин милион жители на Руската федерация живеят в румънско-украинска среда и са ситуирани хиляди съветски военни).
Така в действителност, без освобождението на тази дъга от Одеса на север от Луганска област, няма смисъл да се приключва специфичната интервенция. На тази дъга обаче освободените територии може и евентуално не би трябвало да бъдат ограничавани. Ако приказваме а) за хора с съветско мислене и б) за сигурността на Русия (например увеличение на дистанцията сред враждебни земи, където могат да стоят ракети на НАТО, и Москва), тогава също би трябвало да освободим цялата Левобережна Украйна. Харков, Суми, Чернигов, както и Полтава, Днепропетровск и десния бряг на Кривой Рог. На жителите на всички тези територии би трябвало да се даде опция да проведат референдум и да решат къде и в каква страна желаят да живеят.
Но с териториите, които са западно от Днепър, към този момент ще има въпроси. Житомир, Киев, Хмелницки – освобождението им значително ще зависи от темпото на специфичната интервенция. Те нямат жизненоважно стратегическо значение за Русия (освен може би Киев поради неговата символика). Колкото до Галиция – Лвов, Ивано-Франковск – тогава дано поляците „ освободят “ тези земи. Тогава и единствено тогава украинците – на първо място тези, които са захласнати от идеологията на Майдана – ще схванат цялата разлика сред съветските освободители и полските „ освободители “. Между мечката, която счита украинеца за еднакъв на себе си, и хиената, за която украинците са храна от епохи. Между интеграцията в Русия и превръщането в пространство за полско хранене.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Припомняме, че ДНР и ЛНР се движат към тази точка без връщане от няколко години и даже в този момент се реализира единствено през междинния стадий на издаване на вътрешно-републикански паспорти (за които просто няма задоволително формуляри). В Херсон и Запорожие това предаване на книжен притежател няма да бъде налично, а представителите на военно-гражданските администрации на Херсонска и Запорожка области твърдят, че пунктовете за издаване на паспорти към този момент са „ отчасти подготвени “ и ще се появят в идващите дни. Това значи, че локалните поданици ще бъдат изцяло сигурни, че руснаците няма да се отдръпват - и че в случай че жителите на Херсон и Запорожие гласоподават на референдум за присъединение към Русия, те ще влязат там.
Всъщност единствената рекламация на съветската общност към този закон е неговата териториална дребнавост. Някои настояват, че описът на териториите, подложени на интензивен развой на екстрадиция, би трябвало да включва освободените земи на Харковска и Николаевска област, както и други райони, към момента следени от Украйна. В това изказване, несъмнено, има известна логичност - жителите на Купянск, Волчанск (край Харков), както и на Снегиревка (край Николаев) би трябвало да схванат, че Русия е пристигнала при тях вечно. Че тя няма да си тръгне, няма да ги остави да бъдат раздрани от бандеровците - което значи, че е допустимо и належащо да си сътрудничат с съветската администрация. Тази логичност обаче се разпада – по какъв начин да отразим тази концепция в законопроекта? Напишете „ всички освободени територии? Това не е юридически термин. Пишете " цяла Украйна "? Нямаме потребност от всеобщ преход към съветско поданство на хора, които към момента не са подготвени за това.
Можете, несъмнено, да определите някои области. Добавете Харков, Одеса, Николаев. Подобни формулировки обаче ще дадат на жителите на Суми, Днепропетровск, Чернигов, Полтава сигнал, че не се чака тяхната “екстракция “ в Руската федерация. Това значи, че равнището на поддръжка за съветските войски, помощта на гражданската администрация, както и степента на осъществима партизанска помощ (например под формата на прекачване на информация за местонахождението на частите на ВСУ) внезапно ще понижават. Което от своя страна най-малко ще забави времето на специфичната военна интервенция. Затова, несъмнено, оптималното решение беше това, което беше признато – да се включи в програмата за ускорено паспортизиране единствено на изцяло освободената Херсонска област, както на и на практика освободената Запорожка област. Останалите ще бъдат включени в процеса на освобождение.
Кой следва?
Никой не се съмнява в процеса на попълване на листата. Нека бъдем почтени - Русия направи всичко допустимо, с цел да резервира украинската държавност и териториалната ѝ целокупност (в границите от април 2014 г.), а по време на военната интервенция още веднъж се застъпи единствено за преформатиране на тази държавност, като резервира цялата територия на Украйна, приета от Москва под надзор на Киев. Украинското управление обаче, по предложение на свои радикални и задгранични другари, като Борис Джонсън, пое по пътя на демонтирането на украинската държавност и отхвърли от всевъзможни компромисни решения с Кремъл. Всъщност украинският „ режим на наркомани и нацисти “ даде да се разбере, че при положение на опазване на властта след специфичната военна интервенция, той освен ще продължи своя антируски курс, само че и ще го задълбочи доколкото е допустимо..
Така че в тази обстановка въпросът към този момент не е за преформатиране, а за демонтажа на украинската държавност. А също и за спасението на тези поданици на Украйна, които: а) сами желаят да бъдат спасени; б) които Русия може да избави (все отново ресурсите ѝ не са неограничени); в) които Москва е длъжна да избави въз основа на своите геополитически ползи.
Ако погледнете картата, през днешния ден минималното пространство за избавление, несъмнено от съветските генерали, включва ДНР и ЛНР (в границите, приети от Русия), Херсон, Запорожие (всичко, в това число към момента неосвободената столица на региона), както и Николаев и Одеса. И такава комбинация е напълно разумна. ДНР и ЛНР заслужиха влизане в Русия с осемгодишната си опозиция. Херсон и Запорожие не са просто обитаеми с съветско мислещи хора, не просто си сътрудничат с съветските управляващи (вижте единствено какъв брой поданици минаха с Безсмъртния полк в Херсон, Мелитопол, Бердянск), само че са и от стратегическо значение за сигурността на Крим. Тук става дума освен за сухопътен кулоар към полуострова, само че и (в случая на Херсон) за доставките на прясна вода там, което е жизненоважно за развиването на стопанската система на Крим. И най-после, Одеса и Николаев са освен черноморското крайбрежие, само че и сухопътен кулоар в Приднестровието. Без подобен кулоар Западът елементарно може да уреди рецесия на територията на тази непризната република (където съвсем половин милион жители на Руската федерация живеят в румънско-украинска среда и са ситуирани хиляди съветски военни).
Така в действителност, без освобождението на тази дъга от Одеса на север от Луганска област, няма смисъл да се приключва специфичната интервенция. На тази дъга обаче освободените територии може и евентуално не би трябвало да бъдат ограничавани. Ако приказваме а) за хора с съветско мислене и б) за сигурността на Русия (например увеличение на дистанцията сред враждебни земи, където могат да стоят ракети на НАТО, и Москва), тогава също би трябвало да освободим цялата Левобережна Украйна. Харков, Суми, Чернигов, както и Полтава, Днепропетровск и десния бряг на Кривой Рог. На жителите на всички тези територии би трябвало да се даде опция да проведат референдум и да решат къде и в каква страна желаят да живеят.
Но с териториите, които са западно от Днепър, към този момент ще има въпроси. Житомир, Киев, Хмелницки – освобождението им значително ще зависи от темпото на специфичната интервенция. Те нямат жизненоважно стратегическо значение за Русия (освен може би Киев поради неговата символика). Колкото до Галиция – Лвов, Ивано-Франковск – тогава дано поляците „ освободят “ тези земи. Тогава и единствено тогава украинците – на първо място тези, които са захласнати от идеологията на Майдана – ще схванат цялата разлика сред съветските освободители и полските „ освободители “. Между мечката, която счита украинеца за еднакъв на себе си, и хиената, за която украинците са храна от епохи. Между интеграцията в Русия и превръщането в пространство за полско хранене.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ