Доц. д-р Добрин Василев: Българинът нe се грижи за сърцето си
Доц. доктор ДОБРИН ВАСИЛЕВ е ученик на Медицинския университет в Плевен. Защитава докторска степен по инвазивна кардиология във Варшавската здравна академия през 2008 година, а през 2011 година придобива компетентност по кардиология в Медицинската академия в София. Новатор е в региона на интервенционалното лекуване на бифуркационните коронарни стенози. От 2014 година е шеф на една от най-големите в страната клиники по кардиология - в УМБАЛ " Александровска ". Под негово управление клиниката получи награди за две клинични изследвания от Американската сърдечна асоциация (American Heart Association).
- Доц. Василев, по данни на НЦОЗА през първото тримесечие на 2019 година инфарктите са 3013, до момента в който година по-рано са били с към 100 по-малко. На какво се дължи това нарастване?
- Тази разлика не е значима. За да приказваме за нарастване на случаите на инфаркт, би трябвало да има най-малко 5% растеж. А и с емиграцията на младите, и увеличението на възрастното население, неизбежно и броят на инфарктите ще се усилва. Във възрастта над 60-65 година обезщетителните механизми на индивида стартират да се изчерпват и сърдечносъдовите болести се изявяват. Атеросклерозата - като плаки по съдовете, стартира да се развива след седмата година на индивида. С времето те се натрупват и една от изявите на стеснението на съдовете е инфарктът на миокарда.
- Това лято температурните съмнения бяха много внезапни. Това повлиява ли сърдечносъдовите болести?
- Колебливото време и вариациите в температурата може да доведат до доста по-сериозни увреждания на сърдечносъдовата система, в сравнение с трайно топлото и трайно студеното, тъй като тялото няма време да се приспособява. Всичко това натоварва обезщетителните и ендокринни благоприятни условия на организма.
- Зад какви маски се крие инфарктът?
- Колкото по-млад и колкото по-възрастен е пациентът, толкоз по-трудно се слага диагнозата инфаркт. В тези възрастови групи инфарктът се демонстрира атипично. Типичната гръдна болежка - стягаща, притискаща, с дефицит на въздух, лъчение на болката към лявото рамо и към челюстта - както е по филмите и картините от плакатите, се демонстрира нормално при 50-60 или 70-годишните. Но при младите и по-възрастните деянията постоянно са нетипични и инфарктът се бърка с пневмония, даже с общо неразположение. Субективното чувство за болежка и зной при другите хора е друго. При хората с диабет, поради вегетативно-съдовата дистония, има недооценяване на характерните прояви. Затова и хората с диабет, както и по-възрастните, губят скъпо време и не търсят лекарска помощ, а слагането на диагнозата се забавя. Затова и медицината е основала диагностично-терапевтични логаритми, които да се съблюдават. Понякога те лишават огромна част от творчеството в работата на лекаря, само че форсират процеса на диагностициране. И тук идва на помощ лечебната вътрешен глас, която е резултат от опита - човек не може да вербализира това, което сетивата му долавят, когато види болен. Затова считам, че лекарят не може да бъде преместен изцяло от апаратурата. В обособени моменти компютрите и изкуственият разсъдък ни оказват помощ, само че решенията взема лекарят.
- Имате един от най-модерните ангиографски апарати.
- Да, в ангиографската зала се правят интервенционалните кардиологични (и не само) процедури. На този уред се вършат всички коронарни диагностични и лечебни процедури, както и периферните интервенционални процедури (по краката, по съдовете на вътрешните органи, по сънните и мозъчните артерии). Колегите от отделението по кардиостимулация вграждат другите устройства в пейсмейкъри, кардиовертер дефибрилатори и други
- По-често ли се постанова при сърдечни болести да се употребява инсталация?
- Машините дават доста благоприятни условия. Имам поради модерните видове кардиостимулатори, кардиовертер дефибрилаторите, ресинхронизиращите лечения. Това са устройства, които се вграждат в сърцето и с слагането им се вземат решение най-малко електрическите проблеми, които пораждат във възбудно-проводната система на сърцето. С слагането на такова устройство и подмяната на батерията през към 10 година човек може да е " безконечен ", в случай че няма друго заболяване. На някои възрастни пациенти - на 80-90 година, като сложим съвременни пейсмейкъри с ресинхронизиращи свойства, при здрави съдове на сърцето, те нямат проблем в идващите 10 година, т.е. до промяната на батерията. Имам пациент, който церя от близо 10 години, когато беше на 81 година Има пейсмейкър и два стента, само че това не му пречи да живее обикновено - самичък се обслужва, няма проблеми с паметта, прецизно извършва рекомендациите ми и е в положително здраве.
- Българинът порядъчен пациент ли е?
- Не.
- А грижи ли се за сърцето си?
- Не бива да се абсолютизира за всички българи, само че като цяло нямаме основана просвета за грижа за здравето си и съответно за сърцето. За това би трябвало да се работи от ранна детска възраст в фамилията и в учебно заведение. Неслучайно в християнската вяра самоубийството е толкоз тежък грях, колкото и убийството. У децата би трябвало да се възпитава отговорност към себе си - човек, който не е виновен към себе си, към личното държание и здраве, не може да е виновен към близките, към обществото. Имам испански сътрудници кардиолози, които лекуват българи, живеещи в Испания. Когато се срещаме по интернационалните конгреси, споделят, че са потресени от отношението на сънародниците ни. Испанците са една от нациите, които живеят най-дълго. Не може да отделим социума на човек от здравната му просвета, от държанието към себе си, т.е. както караш колата си, каквото държание имаш на пътя, подобен си по отношение на себе си, околните си, по отношение на живота си. 85% от колите на българите не влизат в никакви статистики - очукани са, само че ги карат, тъй като са беемве или мерцедес, вместо да купят нова кола, въпреки и друга марка, само че по-сигурна. Щом човек има такава настройка към колата или къщата, такава ще е настройката му и към здравето.
- Какво пречи в работата на българските кардиолози и кардиохирурзи?
- Трябва да се приспособяваме към непрестанно изменящите се административни условия. Налага ни се да приспособяваме диагностично-терапевтичния развой към финансовата рамка, която ни се подава, а не финансите да се приспособяват към медицинските потребности. Не считам, че парите за опазване на здравето са малко. В момента цената на лекуване на сърдечно заболели в България е идентична на тази в Испания, Германия или Франция. Но у нас за тежка коронарна рекнализация на пациент със запушени коронарни артерии касата заплаща 1600 евро, а една немска каса - 15 хиляди евро.
- Но там и здравната вноска не е 8%.
- Зависи от осемте % - едно е 8% на 560 лева, друга е на 1500 евро.
- Напоследък все по-често се приказва за неочаквана сърдечна гибел. Увеличават ли се случаите?
- Внезапната сърдечна гибел е най-тежката форма на протичане на исхемичната болест на сърцето, въпреки че тя може да бъде породена от разнообразни сърдечни и не сърдечносъдови болести. Тя е много разнородно положение. В 80-85% от случаите причина за неочаквана сърдечна гибел са сърдечни болести, резултат от ритъмни нарушавания. Трудно е да се каже дали се усилват случаите на неочаквана сърдечна гибел, защото статистиката не е напълно правилна. Например диагнозата инфаркт на пациент, лекуван в болница или в сърдечносъдова лаборатория каквато е нашата, е точна, тъй като има резултати от проучвания, има диагноза, има лекуване. Но, в случай че човек ненадейно е умрял у дома или на улицата, постоянно се приема за сърдечносъдов случай - инфаркт или инсулт.
- Имате статистика на клиниката, която ръководите. Какво е притеснителното в нея?
- Доброто е, че няма утежняване на наклонността. Например честотата на диабета при болните с така наречен сложна коронарна анатомия е над 30%, до момента в който в скандинавските страни е 12-15%. Освен това честотата на тютюнопушене при пациентите с исхемичен мозъчен инсулт, които са третирани ендоваскуларно, е 15 до 17%, а особено българските са 40%, съгласно данни на интернационална статистика. Неофициално евентуално са 60%.
- Българите и гърците са " първенци " по тютюнопушене в Европейски Съюз.
- Да, само че гърците компенсират със средиземноморския режим на хранене - повече зеленчуци, риба, морски блага, до момента в който българите употребяват повече месо, мазни храни и прочие Маниерът на хранене също се възпитава в фамилията и е част от културата.
- Доц. Василев, по данни на НЦОЗА през първото тримесечие на 2019 година инфарктите са 3013, до момента в който година по-рано са били с към 100 по-малко. На какво се дължи това нарастване?
- Тази разлика не е значима. За да приказваме за нарастване на случаите на инфаркт, би трябвало да има най-малко 5% растеж. А и с емиграцията на младите, и увеличението на възрастното население, неизбежно и броят на инфарктите ще се усилва. Във възрастта над 60-65 година обезщетителните механизми на индивида стартират да се изчерпват и сърдечносъдовите болести се изявяват. Атеросклерозата - като плаки по съдовете, стартира да се развива след седмата година на индивида. С времето те се натрупват и една от изявите на стеснението на съдовете е инфарктът на миокарда.
- Това лято температурните съмнения бяха много внезапни. Това повлиява ли сърдечносъдовите болести?
- Колебливото време и вариациите в температурата може да доведат до доста по-сериозни увреждания на сърдечносъдовата система, в сравнение с трайно топлото и трайно студеното, тъй като тялото няма време да се приспособява. Всичко това натоварва обезщетителните и ендокринни благоприятни условия на организма.
- Зад какви маски се крие инфарктът?
- Колкото по-млад и колкото по-възрастен е пациентът, толкоз по-трудно се слага диагнозата инфаркт. В тези възрастови групи инфарктът се демонстрира атипично. Типичната гръдна болежка - стягаща, притискаща, с дефицит на въздух, лъчение на болката към лявото рамо и към челюстта - както е по филмите и картините от плакатите, се демонстрира нормално при 50-60 или 70-годишните. Но при младите и по-възрастните деянията постоянно са нетипични и инфарктът се бърка с пневмония, даже с общо неразположение. Субективното чувство за болежка и зной при другите хора е друго. При хората с диабет, поради вегетативно-съдовата дистония, има недооценяване на характерните прояви. Затова и хората с диабет, както и по-възрастните, губят скъпо време и не търсят лекарска помощ, а слагането на диагнозата се забавя. Затова и медицината е основала диагностично-терапевтични логаритми, които да се съблюдават. Понякога те лишават огромна част от творчеството в работата на лекаря, само че форсират процеса на диагностициране. И тук идва на помощ лечебната вътрешен глас, която е резултат от опита - човек не може да вербализира това, което сетивата му долавят, когато види болен. Затова считам, че лекарят не може да бъде преместен изцяло от апаратурата. В обособени моменти компютрите и изкуственият разсъдък ни оказват помощ, само че решенията взема лекарят.
- Имате един от най-модерните ангиографски апарати.
- Да, в ангиографската зала се правят интервенционалните кардиологични (и не само) процедури. На този уред се вършат всички коронарни диагностични и лечебни процедури, както и периферните интервенционални процедури (по краката, по съдовете на вътрешните органи, по сънните и мозъчните артерии). Колегите от отделението по кардиостимулация вграждат другите устройства в пейсмейкъри, кардиовертер дефибрилатори и други
- По-често ли се постанова при сърдечни болести да се употребява инсталация?
- Машините дават доста благоприятни условия. Имам поради модерните видове кардиостимулатори, кардиовертер дефибрилаторите, ресинхронизиращите лечения. Това са устройства, които се вграждат в сърцето и с слагането им се вземат решение най-малко електрическите проблеми, които пораждат във възбудно-проводната система на сърцето. С слагането на такова устройство и подмяната на батерията през към 10 година човек може да е " безконечен ", в случай че няма друго заболяване. На някои възрастни пациенти - на 80-90 година, като сложим съвременни пейсмейкъри с ресинхронизиращи свойства, при здрави съдове на сърцето, те нямат проблем в идващите 10 година, т.е. до промяната на батерията. Имам пациент, който церя от близо 10 години, когато беше на 81 година Има пейсмейкър и два стента, само че това не му пречи да живее обикновено - самичък се обслужва, няма проблеми с паметта, прецизно извършва рекомендациите ми и е в положително здраве.
- Българинът порядъчен пациент ли е?
- Не.
- А грижи ли се за сърцето си?
- Не бива да се абсолютизира за всички българи, само че като цяло нямаме основана просвета за грижа за здравето си и съответно за сърцето. За това би трябвало да се работи от ранна детска възраст в фамилията и в учебно заведение. Неслучайно в християнската вяра самоубийството е толкоз тежък грях, колкото и убийството. У децата би трябвало да се възпитава отговорност към себе си - човек, който не е виновен към себе си, към личното държание и здраве, не може да е виновен към близките, към обществото. Имам испански сътрудници кардиолози, които лекуват българи, живеещи в Испания. Когато се срещаме по интернационалните конгреси, споделят, че са потресени от отношението на сънародниците ни. Испанците са една от нациите, които живеят най-дълго. Не може да отделим социума на човек от здравната му просвета, от държанието към себе си, т.е. както караш колата си, каквото държание имаш на пътя, подобен си по отношение на себе си, околните си, по отношение на живота си. 85% от колите на българите не влизат в никакви статистики - очукани са, само че ги карат, тъй като са беемве или мерцедес, вместо да купят нова кола, въпреки и друга марка, само че по-сигурна. Щом човек има такава настройка към колата или къщата, такава ще е настройката му и към здравето.
- Какво пречи в работата на българските кардиолози и кардиохирурзи?
- Трябва да се приспособяваме към непрестанно изменящите се административни условия. Налага ни се да приспособяваме диагностично-терапевтичния развой към финансовата рамка, която ни се подава, а не финансите да се приспособяват към медицинските потребности. Не считам, че парите за опазване на здравето са малко. В момента цената на лекуване на сърдечно заболели в България е идентична на тази в Испания, Германия или Франция. Но у нас за тежка коронарна рекнализация на пациент със запушени коронарни артерии касата заплаща 1600 евро, а една немска каса - 15 хиляди евро.
- Но там и здравната вноска не е 8%.
- Зависи от осемте % - едно е 8% на 560 лева, друга е на 1500 евро.
- Напоследък все по-често се приказва за неочаквана сърдечна гибел. Увеличават ли се случаите?
- Внезапната сърдечна гибел е най-тежката форма на протичане на исхемичната болест на сърцето, въпреки че тя може да бъде породена от разнообразни сърдечни и не сърдечносъдови болести. Тя е много разнородно положение. В 80-85% от случаите причина за неочаквана сърдечна гибел са сърдечни болести, резултат от ритъмни нарушавания. Трудно е да се каже дали се усилват случаите на неочаквана сърдечна гибел, защото статистиката не е напълно правилна. Например диагнозата инфаркт на пациент, лекуван в болница или в сърдечносъдова лаборатория каквато е нашата, е точна, тъй като има резултати от проучвания, има диагноза, има лекуване. Но, в случай че човек ненадейно е умрял у дома или на улицата, постоянно се приема за сърдечносъдов случай - инфаркт или инсулт.
- Имате статистика на клиниката, която ръководите. Какво е притеснителното в нея?
- Доброто е, че няма утежняване на наклонността. Например честотата на диабета при болните с така наречен сложна коронарна анатомия е над 30%, до момента в който в скандинавските страни е 12-15%. Освен това честотата на тютюнопушене при пациентите с исхемичен мозъчен инсулт, които са третирани ендоваскуларно, е 15 до 17%, а особено българските са 40%, съгласно данни на интернационална статистика. Неофициално евентуално са 60%.
- Българите и гърците са " първенци " по тютюнопушене в Европейски Съюз.
- Да, само че гърците компенсират със средиземноморския режим на хранене - повече зеленчуци, риба, морски блага, до момента в който българите употребяват повече месо, мазни храни и прочие Маниерът на хранене също се възпитава в фамилията и е част от културата.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ