Решението на полския конституционен съд е равнозначно на правен Полекзит
Доц. доктор Александър Корнезов е арбитър в Общия съд на Европейския съюз. Mediapool.bg препечатва негова във връзка от 7 октомври 2021 година, съгласно което някои правила на правото на Европейски Съюз са в несъгласие с полската конституция. Позицията на доцент Корнезов е персонална и по никакъв метод не обвързва Общия съд на Европейски Съюз.
***
В решението си от 7 октомври 2021 година полският парламентарен съд (КС) постанови, всъщност, че член 1, 2, 4(3) и 19(1), алинея 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) не подхождат на Конституцията на Полша и че затова тези разпореждания от договорите нямат преимущество пред конституцията и законите на Полша. Според полския Конституционен съд институциите на Европейски Съюз, и по-специално Съдът на Европейски Съюз, не са способени да взимат отношение по въпросите за независимостта на полските съдилища.
Решението на полския Конституционен съд е провокирано от практиката както на Съда на Европейски Съюз, по този начин и на Европейския съд за правата на индивида, които от няколко години установяват съществуването на систематични проблеми, накърняващи независимостта на правосъдната система в Полша, в това число и на самия Конституционен съд.
Но дано за миг се абстрахираме от тези условия и вместо това разгледаме обективно претекстовете и последствията на въпросното решение.
Няколко думи за преимуществото на правото на Европейски Съюз
Ако правото на Европейски Съюз не се употребява с преимущество пред националното право, което му опонира, правопорядъкът на Европейски Съюз просто би спрял да съществува.
Този основополагащ принцип е изведен в правосъдната процедура още през 1964 година Съгласно този принцип " каквато и да е " вътрешноправна наредба не би могла да се опълчи на наредбите от правото на Европейски Съюз. През 1970 година Съдът на Европейски Съюз прецизира, че този принцип се отнася и до националните конституции, в смисъл, че държава-членка не може да се базира на личната си конституция, с цел да откаже да съблюдава правото на Европейски Съюз. Това е по този начин, тъй като в противоположен случай всяка държава-членка би могла независимо да взема решение с кои разпореждания от правото на Европейски Съюз да се преценява и с кои не. В резултат, равенството сред държавите-членки и сред жителите на Европейски Съюз би било нарушено, а правопорядъкът на Европейски Съюз би бил пожелателен, à la carte.
Вече повече от 58 години правилото на преимуществото на правото на Европейски Съюз се ползва и съблюдава – в множеството случаи безпроблемно – в целия Европейски Съюз. Благодарение на него жителите на Европейски Съюз могат да упражняват правата си, да вземем за пример правото си на свободно придвижване, на работа и на образование в друга страна членка, които не могат да бъдат отречени нито с народен закон, нито даже с наредба от националната конституция.
Следва също по този начин да се напомни, че всички държави-членки, в това число Полша, са подписали учредителните контракти и затова са поели обвързване да ги съблюдават. Декларация №17 към тях, която също по този начин е подписана от всички държави-членки, в това число от Полша, гласи буквално, че " според откритата процедура на Съда на Европейския съюз, договорите и правото, признато от съюза въз основа на договорите, имат преимущество пред правото на държавите-членки при изискванията, избрани от същата правосъдна процедура ".
Предимството на правото на Европейски Съюз не е безгранично
При все това, неправилно е да се търси опълчване на националните конституции на правото на Европейски Съюз. В правото на Европейски Съюз, както и в националното конституционно право, съществуват правни средства, които разрешават да се съвместят условията на правото на Европейски Съюз, от една страна, и конституционните условия на съответната страна, въпреки това. Тук е задоволително да посоча, че според член 4(2) от Договор за Европейския съюз Европейски Съюз зачита националната еднаквост на държавите-членки, присъща на техните съществени политически и конституционни структури. Според член 53 от Хартата на главните права на Европейски Съюз ( " Хартата " ) никоя наредба на хартата не би трябвало да се пояснява като ограничаваща или накърняваща права на индивида и съществени свободи, приети от конституциите на държавите-членки. Нещо повече, според член 52(4) от хартата, правата, които произтичат от общите за държавите-членки конституционни обичаи, би трябвало да бъдат тълкувани в естетика с тези обичаи.
Следователно, погрешно е отношението сред правото на Европейски Съюз и националните конституции да се показва само през призмата на йерархията сред правни правила. Става дума по-скоро за два взаимнодопълващи се правопорядъка. В редките случаи на спор единият от двата би трябвало да отстъпи. Така да вземем за пример, в случай че се слага под въпрос конституционната еднаквост на страната или в случай че националната конституция дава по-висока степен на протекция на обещано главно право, правото на Европейски Съюз би трябвало да отстъпи. В други случаи правото на Европейски Съюз би имало преимущество пред конституционната наредба. [1]
Освен това, ясно е, че Европейски Съюз има подготвеност единствено в избрани области, която, по силата на договорите, държавите-членки са му дали. Така, в случай че в дадена област Европейски Съюз няма подготвеност, явно е, че правото на Европейски Съюз не се ползва.
С други думи, в случай че институция на Европейски Съюз, в това число Съдът на Европейски Съюз, работи отвън компетентността си, дейностите им са " ultra vires " и не обвързват държавите-членки. Това точно е и правната теза на полския Конституционен съд. Тъй като правото на Европейски Съюз не съдържа съответни разпореждания по отношение на устройството на правосъдната власт в държавите-членки, решенията на Съда на Европейски Съюз по този въпрос са " ultra vires ".
Доктрината " ultra vires " (превишаване на законните права, б. р.) е може би най-задълбочено развита в практиката на федералния Конституционен съд на Германия. В емблематичното си решение Honeywell той приема, че с цел да бъде оповестено за " ultra vires " обещано деяние на Европейски Съюз е належащо то да нарушава " задоволително съществено " разделянето на компетентности сред държавите-членки и Европейски Съюз. [2] Сходни доктрини съществуват в конституционните системи и на други държави-членки, като например доктрината " contralimiti " на италианския парламентарен съд. Като цяло, тези доктрини са научно издържани и не пораждат възражения, защото имат за цел точно да обезпечат спазването на разделянето на подготвеност сред Европейски Съюз и държавите-членки.
През годините тази теория е прилагана от националните конституционни съдилища извънредно рядко, в изолирани и доста характерни условия. Единични образци намираме в практиката на федералния Конституционен съд на Германия, на чешкия парламентарен съд, на датския Върховен съд и други Така да вземем за пример федералният Конституционен съд на Германия постановява, че, когато взема решение да изкупува някои типове държавни активи на вторичните пазари. [3] Чешкият парламентарен съд намира, че Съдът на Европейски Съюз е работил " ultra vires ", като се е произнесъл по въпросите на правото на приемане от словашки жители на чешка пенсия в резултат на разпадането на Чехословакия. [4] Но всички тези прецеденти – подложени на критика или не – се отнасят до прекомерно характерни проблеми с лимитирано приложно поле.
За разлика от тях, решението на полския Конституционен съд касае самия пиедестал на Европейски Съюз.
Разпоредбите от Договор за Европейския съюз, оповестени от полския Конституционен съд за противоконституционни, съставляват самата същина на Европейски Съюз.
Член 1 от Договор за Европейския съюз гласи, че договорът " бележи нов стадий в процеса на създаване на все по-тесен съюз сред народите на Европа ". Член 2 от Договор за Европейския съюз изрежда полезностите на съюза, а точно човешко достолепие, независимост, народна власт, тъждество, правова страна, ценене на правата на индивида, плурализъм, недискриминация, приемливост, правдивост, взаимност и тъждество сред дамите и мъжете. Член 4(3) от Договор за Европейския съюз прогласява правилото на лоялното съдействие, според който Европейски Съюз и държавите-членки си спомагат при осъществяването на дилемите, произлизащи от договорите. Член 19(1), алинея 2 от Договор за Европейския съюз гласи, че държавите-членки откриват правните средства, нужни за обезпечаването на ефикасна правна отбрана в областите, обхванати от правото на съюза.
Очевидно е, че това са фундаменталните правила, на които се крепи европейската концепция. На процедура, съгласно полския Конституционен съд, полезностите на съюза като независимост, народна власт, тъждество, правова страна, ценене на правата на индивида, правдивост и прочие опонират на полската конституция…
В едно е прав полският Конституционен съд.
Извън очевидната символика на наредбите от Договор за Европейския съюз, оповестени за противоконституционни, полският Конституционен съд е прав в едно, а точно, че правото на Европейски Съюз не съдържа съответни условия по отношение на метода на устройство на правосъдната система в държавите-членки. Този въпрос е от изключителната подготвеност на всяка държава-членка. Безспорно е, че те могат свободно да избират устройството и организацията на съдилищата – например дали да са обособени като цивилен, наказателни, административни, профилирани и прочие, тяхното райониране, типа и системата на обжалване, метода на ръководство на правосъдната система и прочие Прав е полският Конституционен съд, като отбелязва, че член 1, 2, 4(3) и 19(1) от Договор за Европейския съюз не регламентират тези въпроси.
Това обаче не значи, че правото на Европейски Съюз не съдържа никакви условия към националната правосъдна система. Напротив, правилото на правовата страна, прогласен в член 2 от Договор за Европейския съюз и правото на обективен правосъден развой, скрепено в член 47 от Хартата на главните свободи на Европейски Съюз, постановат минимални условия за резултат, а точно че националните съдилища би трябвало да са самостоятелни и безпристрастни. Това условие е изключително значимо в подтекста на Европейски Съюз, чийто правопорядък е децентрализиран. В този децентрализиран правопорядък големият дял от делата, в които правото на Европейски Съюз би трябвало да бъде приложено, се вземат решение от националните съдилища.
Националните съдилища са и съдилища на Европейски Съюз
Ако националните съдилища не дават задоволителни гаранции за самостоятелност и безпристрастност, то използването на правото на Европейски Съюз в съответната държава-членка не може да бъде обезпечено.
Нека дам следния образец. В страна Х идва на власт ново ръководство, което със закон – или даже с корекция в конституцията – не разрешава влизането в страната на български и румънски жители. Едновременно с това се основава нов профилиран съд с изключителна подготвеност в региона на имиграцията, като съдиите се показват от изпълнителната власт. Очевидно е, че подобен профилиран съд надали би обезпечил обективен правосъден развой на българските и румънските жители, които желаят да защитят правата си като жители на Европейски Съюз и надали би се позовал на правилото на преимуществото на правото на Европейски Съюз, с цел да откаже да приложи националния закон или даже конституционна норма.
Ето за какво правото на Европейски Съюз изисква националните съдилища, натоварени с използването му, да подсигуряват обективен правосъден развой, което допуска, че те са самостоятелни и безпристрастни.
Накъде оттук насетне?
Историята познава доста случаи, в които дадена страна, недоволна от решение на интернационален съд, търси способи да ограничи юрисдикцията му. Преди години Обединеното кралство намерено подлагаше на критика някои решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), а на така наречен Брайтънска конференция даже се опита да вкара промени в конвенцията (Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи от 1950 година, б. р.), до момента в който Русия отхвърляше години на ред да преведе вноските си за Съвета на Европа. Турция намерено оказва да извърши някои решения на Европейски съд по правата на човека. Съединени американски щати от години блокират работата на апелативното тяло в Световната комерсиална организация. Съединени американски щати и някои африкански страни не пестят рецензии към Международния углавен съд…
Ето че към този момент и Европейски Съюз се сблъсква с сходни проблеми. Една от евентуалните последствия на решението на полския Конституционен съд е, че в следствие от него Полша може би ще бъде лишена от обилни средства от европейския бюджет. Но това е въпрос за политиците.
В правната сфера последствията са обаче надалеч по-опасни. Според доста адвокати решението на полския Конституционен съд е равнозначно на юридически " Полекзит ". На процедура, то може да докара до изключване на Полша от всички сфери на правосъдното съдействие сред държавите-членки. Това съдействие – което разрешава признаването и осъществяването на правосъдни решения от една държава-членка в друга – се крепи на взаимното доверие сред националните съдилища, а точно че всички те са самостоятелни, безпристрастни и ползват еднообразно правото на Европейски Съюз на цялата територия на съюза.
След решението на полския Конституционен съд обаче се слага въпросът дали френските, испанските, холандските и прочие съдилища ще имат доверие в полската правосъдна система и в частност, че тя ще ползва дейно и еднакво правото на Европейски Съюз.
В реалност, по какъв начин ще са сигурни френските съдилища, че в случай че решат да върнат в Полша непозволено отведено дете, полските съдилища ще спазят правата, които детето, бащата и майката черпят от правото на Европейски Съюз и че няма да решат, че последните не се ползват за сметка на норма от националното право, която им опонира? Как ще са сигурни испанските съдилища, че в случай че върнат в Полша търсен за закононарушение жител, полските съдилища ще му обезпечат обективен правосъден развой, доколкото, след решението на полския Конституционен съд, последните явно могат да пренебрегват преимуществото на правото на Европейски Съюз? Или по какъв начин немските съдилища ще позволен за осъществяване полско правосъдно решение, в случай че се съмняват, че то е постановено от самостоятелен съд?
Взаимното доверие сред съдилищата в държавите-членки се гради с десетилетия, с доста неизменност и старания, само че може да се унищожи бързо и окончателно.
По създание обаче решението на полския Европейски Съюз слага един още по-кардинален въпрос: " Какъв е за нас Европейският съюз? ". Общност, учредена на споделени полезности, измежду които правовата страна, солидарността и равенството сред европейските нации (член 2 от ДЕС)? Или просто източник на пари, фондове и безплатни финансови потоци?
Добре е всеки от нас да се замисли върху този въпрос.
***
[1] Решение от 16 декември 2008 година, Michaniki, C‑213/07, EU:C:2008:731
[2] See German Constitutional Court, order of 6.7.2010, 2 BvR 2661/06, para. 61
[3] German Constitutional Court, Judgment of 5 May 2020 – 2 BvR 859/15, 2 BvR 980/16, 2 BvR 2006/15 et 2 BvR 1651/15
[4] Ústavní soud, решение от 31.01.12, Pl. ÚS 5/12
***
В решението си от 7 октомври 2021 година полският парламентарен съд (КС) постанови, всъщност, че член 1, 2, 4(3) и 19(1), алинея 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) не подхождат на Конституцията на Полша и че затова тези разпореждания от договорите нямат преимущество пред конституцията и законите на Полша. Според полския Конституционен съд институциите на Европейски Съюз, и по-специално Съдът на Европейски Съюз, не са способени да взимат отношение по въпросите за независимостта на полските съдилища.
Решението на полския Конституционен съд е провокирано от практиката както на Съда на Европейски Съюз, по този начин и на Европейския съд за правата на индивида, които от няколко години установяват съществуването на систематични проблеми, накърняващи независимостта на правосъдната система в Полша, в това число и на самия Конституционен съд.
Но дано за миг се абстрахираме от тези условия и вместо това разгледаме обективно претекстовете и последствията на въпросното решение.
Няколко думи за преимуществото на правото на Европейски Съюз
Ако правото на Европейски Съюз не се употребява с преимущество пред националното право, което му опонира, правопорядъкът на Европейски Съюз просто би спрял да съществува.
Този основополагащ принцип е изведен в правосъдната процедура още през 1964 година Съгласно този принцип " каквато и да е " вътрешноправна наредба не би могла да се опълчи на наредбите от правото на Европейски Съюз. През 1970 година Съдът на Европейски Съюз прецизира, че този принцип се отнася и до националните конституции, в смисъл, че държава-членка не може да се базира на личната си конституция, с цел да откаже да съблюдава правото на Европейски Съюз. Това е по този начин, тъй като в противоположен случай всяка държава-членка би могла независимо да взема решение с кои разпореждания от правото на Европейски Съюз да се преценява и с кои не. В резултат, равенството сред държавите-членки и сред жителите на Европейски Съюз би било нарушено, а правопорядъкът на Европейски Съюз би бил пожелателен, à la carte.
Вече повече от 58 години правилото на преимуществото на правото на Европейски Съюз се ползва и съблюдава – в множеството случаи безпроблемно – в целия Европейски Съюз. Благодарение на него жителите на Европейски Съюз могат да упражняват правата си, да вземем за пример правото си на свободно придвижване, на работа и на образование в друга страна членка, които не могат да бъдат отречени нито с народен закон, нито даже с наредба от националната конституция.
Следва също по този начин да се напомни, че всички държави-членки, в това число Полша, са подписали учредителните контракти и затова са поели обвързване да ги съблюдават. Декларация №17 към тях, която също по този начин е подписана от всички държави-членки, в това число от Полша, гласи буквално, че " според откритата процедура на Съда на Европейския съюз, договорите и правото, признато от съюза въз основа на договорите, имат преимущество пред правото на държавите-членки при изискванията, избрани от същата правосъдна процедура ".
Предимството на правото на Европейски Съюз не е безгранично
При все това, неправилно е да се търси опълчване на националните конституции на правото на Европейски Съюз. В правото на Европейски Съюз, както и в националното конституционно право, съществуват правни средства, които разрешават да се съвместят условията на правото на Европейски Съюз, от една страна, и конституционните условия на съответната страна, въпреки това. Тук е задоволително да посоча, че според член 4(2) от Договор за Европейския съюз Европейски Съюз зачита националната еднаквост на държавите-членки, присъща на техните съществени политически и конституционни структури. Според член 53 от Хартата на главните права на Европейски Съюз ( " Хартата " ) никоя наредба на хартата не би трябвало да се пояснява като ограничаваща или накърняваща права на индивида и съществени свободи, приети от конституциите на държавите-членки. Нещо повече, според член 52(4) от хартата, правата, които произтичат от общите за държавите-членки конституционни обичаи, би трябвало да бъдат тълкувани в естетика с тези обичаи.
Следователно, погрешно е отношението сред правото на Европейски Съюз и националните конституции да се показва само през призмата на йерархията сред правни правила. Става дума по-скоро за два взаимнодопълващи се правопорядъка. В редките случаи на спор единият от двата би трябвало да отстъпи. Така да вземем за пример, в случай че се слага под въпрос конституционната еднаквост на страната или в случай че националната конституция дава по-висока степен на протекция на обещано главно право, правото на Европейски Съюз би трябвало да отстъпи. В други случаи правото на Европейски Съюз би имало преимущество пред конституционната наредба. [1]
Освен това, ясно е, че Европейски Съюз има подготвеност единствено в избрани области, която, по силата на договорите, държавите-членки са му дали. Така, в случай че в дадена област Европейски Съюз няма подготвеност, явно е, че правото на Европейски Съюз не се ползва.
С други думи, в случай че институция на Европейски Съюз, в това число Съдът на Европейски Съюз, работи отвън компетентността си, дейностите им са " ultra vires " и не обвързват държавите-членки. Това точно е и правната теза на полския Конституционен съд. Тъй като правото на Европейски Съюз не съдържа съответни разпореждания по отношение на устройството на правосъдната власт в държавите-членки, решенията на Съда на Европейски Съюз по този въпрос са " ultra vires ".
Доктрината " ultra vires " (превишаване на законните права, б. р.) е може би най-задълбочено развита в практиката на федералния Конституционен съд на Германия. В емблематичното си решение Honeywell той приема, че с цел да бъде оповестено за " ultra vires " обещано деяние на Европейски Съюз е належащо то да нарушава " задоволително съществено " разделянето на компетентности сред държавите-членки и Европейски Съюз. [2] Сходни доктрини съществуват в конституционните системи и на други държави-членки, като например доктрината " contralimiti " на италианския парламентарен съд. Като цяло, тези доктрини са научно издържани и не пораждат възражения, защото имат за цел точно да обезпечат спазването на разделянето на подготвеност сред Европейски Съюз и държавите-членки.
През годините тази теория е прилагана от националните конституционни съдилища извънредно рядко, в изолирани и доста характерни условия. Единични образци намираме в практиката на федералния Конституционен съд на Германия, на чешкия парламентарен съд, на датския Върховен съд и други Така да вземем за пример федералният Конституционен съд на Германия постановява, че, когато взема решение да изкупува някои типове държавни активи на вторичните пазари. [3] Чешкият парламентарен съд намира, че Съдът на Европейски Съюз е работил " ultra vires ", като се е произнесъл по въпросите на правото на приемане от словашки жители на чешка пенсия в резултат на разпадането на Чехословакия. [4] Но всички тези прецеденти – подложени на критика или не – се отнасят до прекомерно характерни проблеми с лимитирано приложно поле.
За разлика от тях, решението на полския Конституционен съд касае самия пиедестал на Европейски Съюз.
Разпоредбите от Договор за Европейския съюз, оповестени от полския Конституционен съд за противоконституционни, съставляват самата същина на Европейски Съюз.
Член 1 от Договор за Европейския съюз гласи, че договорът " бележи нов стадий в процеса на създаване на все по-тесен съюз сред народите на Европа ". Член 2 от Договор за Европейския съюз изрежда полезностите на съюза, а точно човешко достолепие, независимост, народна власт, тъждество, правова страна, ценене на правата на индивида, плурализъм, недискриминация, приемливост, правдивост, взаимност и тъждество сред дамите и мъжете. Член 4(3) от Договор за Европейския съюз прогласява правилото на лоялното съдействие, според който Европейски Съюз и държавите-членки си спомагат при осъществяването на дилемите, произлизащи от договорите. Член 19(1), алинея 2 от Договор за Европейския съюз гласи, че държавите-членки откриват правните средства, нужни за обезпечаването на ефикасна правна отбрана в областите, обхванати от правото на съюза.
Очевидно е, че това са фундаменталните правила, на които се крепи европейската концепция. На процедура, съгласно полския Конституционен съд, полезностите на съюза като независимост, народна власт, тъждество, правова страна, ценене на правата на индивида, правдивост и прочие опонират на полската конституция…
В едно е прав полският Конституционен съд.
Извън очевидната символика на наредбите от Договор за Европейския съюз, оповестени за противоконституционни, полският Конституционен съд е прав в едно, а точно, че правото на Европейски Съюз не съдържа съответни условия по отношение на метода на устройство на правосъдната система в държавите-членки. Този въпрос е от изключителната подготвеност на всяка държава-членка. Безспорно е, че те могат свободно да избират устройството и организацията на съдилищата – например дали да са обособени като цивилен, наказателни, административни, профилирани и прочие, тяхното райониране, типа и системата на обжалване, метода на ръководство на правосъдната система и прочие Прав е полският Конституционен съд, като отбелязва, че член 1, 2, 4(3) и 19(1) от Договор за Европейския съюз не регламентират тези въпроси.
Това обаче не значи, че правото на Европейски Съюз не съдържа никакви условия към националната правосъдна система. Напротив, правилото на правовата страна, прогласен в член 2 от Договор за Европейския съюз и правото на обективен правосъден развой, скрепено в член 47 от Хартата на главните свободи на Европейски Съюз, постановат минимални условия за резултат, а точно че националните съдилища би трябвало да са самостоятелни и безпристрастни. Това условие е изключително значимо в подтекста на Европейски Съюз, чийто правопорядък е децентрализиран. В този децентрализиран правопорядък големият дял от делата, в които правото на Европейски Съюз би трябвало да бъде приложено, се вземат решение от националните съдилища.
Националните съдилища са и съдилища на Европейски Съюз
Ако националните съдилища не дават задоволителни гаранции за самостоятелност и безпристрастност, то използването на правото на Европейски Съюз в съответната държава-членка не може да бъде обезпечено.
Нека дам следния образец. В страна Х идва на власт ново ръководство, което със закон – или даже с корекция в конституцията – не разрешава влизането в страната на български и румънски жители. Едновременно с това се основава нов профилиран съд с изключителна подготвеност в региона на имиграцията, като съдиите се показват от изпълнителната власт. Очевидно е, че подобен профилиран съд надали би обезпечил обективен правосъден развой на българските и румънските жители, които желаят да защитят правата си като жители на Европейски Съюз и надали би се позовал на правилото на преимуществото на правото на Европейски Съюз, с цел да откаже да приложи националния закон или даже конституционна норма.
Ето за какво правото на Европейски Съюз изисква националните съдилища, натоварени с използването му, да подсигуряват обективен правосъден развой, което допуска, че те са самостоятелни и безпристрастни.
Накъде оттук насетне?
Историята познава доста случаи, в които дадена страна, недоволна от решение на интернационален съд, търси способи да ограничи юрисдикцията му. Преди години Обединеното кралство намерено подлагаше на критика някои решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), а на така наречен Брайтънска конференция даже се опита да вкара промени в конвенцията (Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи от 1950 година, б. р.), до момента в който Русия отхвърляше години на ред да преведе вноските си за Съвета на Европа. Турция намерено оказва да извърши някои решения на Европейски съд по правата на човека. Съединени американски щати от години блокират работата на апелативното тяло в Световната комерсиална организация. Съединени американски щати и някои африкански страни не пестят рецензии към Международния углавен съд…
Ето че към този момент и Европейски Съюз се сблъсква с сходни проблеми. Една от евентуалните последствия на решението на полския Конституционен съд е, че в следствие от него Полша може би ще бъде лишена от обилни средства от европейския бюджет. Но това е въпрос за политиците.
В правната сфера последствията са обаче надалеч по-опасни. Според доста адвокати решението на полския Конституционен съд е равнозначно на юридически " Полекзит ". На процедура, то може да докара до изключване на Полша от всички сфери на правосъдното съдействие сред държавите-членки. Това съдействие – което разрешава признаването и осъществяването на правосъдни решения от една държава-членка в друга – се крепи на взаимното доверие сред националните съдилища, а точно че всички те са самостоятелни, безпристрастни и ползват еднообразно правото на Европейски Съюз на цялата територия на съюза.
След решението на полския Конституционен съд обаче се слага въпросът дали френските, испанските, холандските и прочие съдилища ще имат доверие в полската правосъдна система и в частност, че тя ще ползва дейно и еднакво правото на Европейски Съюз.
В реалност, по какъв начин ще са сигурни френските съдилища, че в случай че решат да върнат в Полша непозволено отведено дете, полските съдилища ще спазят правата, които детето, бащата и майката черпят от правото на Европейски Съюз и че няма да решат, че последните не се ползват за сметка на норма от националното право, която им опонира? Как ще са сигурни испанските съдилища, че в случай че върнат в Полша търсен за закононарушение жител, полските съдилища ще му обезпечат обективен правосъден развой, доколкото, след решението на полския Конституционен съд, последните явно могат да пренебрегват преимуществото на правото на Европейски Съюз? Или по какъв начин немските съдилища ще позволен за осъществяване полско правосъдно решение, в случай че се съмняват, че то е постановено от самостоятелен съд?
Взаимното доверие сред съдилищата в държавите-членки се гради с десетилетия, с доста неизменност и старания, само че може да се унищожи бързо и окончателно.
По създание обаче решението на полския Европейски Съюз слага един още по-кардинален въпрос: " Какъв е за нас Европейският съюз? ". Общност, учредена на споделени полезности, измежду които правовата страна, солидарността и равенството сред европейските нации (член 2 от ДЕС)? Или просто източник на пари, фондове и безплатни финансови потоци?
Добре е всеки от нас да се замисли върху този въпрос.
***
[1] Решение от 16 декември 2008 година, Michaniki, C‑213/07, EU:C:2008:731
[2] See German Constitutional Court, order of 6.7.2010, 2 BvR 2661/06, para. 61
[3] German Constitutional Court, Judgment of 5 May 2020 – 2 BvR 859/15, 2 BvR 980/16, 2 BvR 2006/15 et 2 BvR 1651/15
[4] Ústavní soud, решение от 31.01.12, Pl. ÚS 5/12
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ