Доста често се смята, че асертивност е преди всичко способността

...
Доста често се смята, че асертивност е преди всичко способността
Коментари Харесай

Асертивност какво означава и как да го развием

Доста постоянно се счита, че асертивност е на първо място „ способността да казваш „ не “. Това е постоянно срещано неразбирателство. Отказът без почитание и сензитивност към индивида, на който отхвърляме, е по-близо до незнанието (и даже арогантност), в сравнение с до същинската решителност, която всъщност е много благородно умеене.

Напоследък се приказва толкоз доста за настоятелността, тъй като хората живеят под огромен напън. Бомбардирани от всички страни от упованията на другите, само че и от своите лични. Те идват от обстоятелството, че участвате в ежедневната конкуренцията с близките, страхувате се от оценките, дадени от другите, и също по този начин желаеме да принадлежите някъде.

В логиката на психиката под асертивност се схваща способността да изразявате и защитавате личното си мнение, страсти и настройки и да поставяте граници, като в същото време не нарушавате обществените правила и границите на другите хора. Не е същото като експанзията.

Асертивността е добита линия, което значи, че можем се да работи върху нея. И това е страхотна вест, тъй като това е извънредно потребна дарба, както в работата, по този начин и в персоналния живот.

Асертивност – значение

Защо асертивното отношение е толкоз мъчно? Защото желаете да сте мощни, самостоятелни и в това време не желаете другите да ви се смеят или да ви отблъскват. Искате да се вместите и това постоянно значи да се съгласите с неща, които не ви се правят. Това е информационен проблем, който води до конфликти във взаимоотношенията. Както и до вътрешно отчаяние и спор, произлизащи от живот в спор със себе си. Асертивната настройка е доста значима, също и с цел да се чувствате психически спокойни и в естетика.

Настоятелен, не е този, който споделя „ не “. Свеждането на асертивността единствено до способността да отричате и да се противопоставяте на други хора или на наложени правила е неправилно. Това може да докара до обстоятелството, че в действителност ще бъдете възприемани като конфликтни, упорити и сложни за схващане. Първо би трябвало да дефинирате какво е асертивният човек и най-сетне да развиете такова умеене.

Следователно:

  • Асертивността е отзивчиво умеене, изведено на идващото равнище.
  • Асертивният човек може да приказва с другите и ясно да каже какви са неговите потребности, благоприятни условия и ограничавания. Трудното е да не се съгласиш на нещо, което не ти е комфортно, само че по този начин, че да не бъдеш недодялан или пошъл. Но също по този начин може да бъде предизвикателство да приемете хвалба и да оцените личните си триумфи – не всеки може! Намирането на златната среда сред отбраната на себе си и грижата за възприятията на другите е убеденост.

Както можете да видите, асертивният човек не споделя просто „ не “. В точния миг той може да каже „ да “ и да получи комплимент, хвалба или да отпразнува своя персонален триумф. Важно е да поддържате баланс и естетика.

Какъв е асервативния човек

За да можете, ясно да разграничите по кое време един човек е асервативен ето няколко характерности които ще ви оказват помощ:

  • ловко и ясно формулира своите мисли, отзиви, стремежи, искания;
  • няма проблем с приемането на критика;
  • може да прави компромиси;
  • изслушва другите и реагира съответно (не наскърбява, не ви принуждава да измененията мнението си);
  • е резистентен на напън, външен напън, упования на другите;
  • може да признае грешка;
  • може да изиска помощ;
  • управлява страстите си, само че това не значи, че е лишен от тях;
  • има високо самочувствие и е убеден е в себе си;
  • пази личното си богатство и се грижи за положителното на другите;
  • може да каже „ не “;
  • той вижда своите провали и триумфи.

Както можете да видите, асертивността е балансиране на фина линия, която разделя това, което е положително и комфортно за вас от това, което другите чакат от вас. Да бъдеш настойчив не е нищо повече от това да отстояваш личните си полезности и потребности, като в същото време уважаваш отношението на другите. Това не е елементарно изкуство. Поради тази причина някои хора се занимават с него през целия си живот, и не постоянно реализират съвършенство.

Асертивност и сдържаност

Да бъдеш асертивен също значи:

  • да можеш да получаваш и изразяваш критика;
  • хвалба и други мнения;
  • както и дарба да реагираш безкомпромисно, в това число отвод.

Асертивната настройка нормално съпровожда хора, които имат съответна визия за себе си (кои са) и затова си слагат реалистични цели и значително употребяват качествата си. Те не се заемат с прекомерно сложни задания, тъй че не са изложени на риск от отчаяние и рецензия от околната среда.

Асертивният човек се усеща удобно да разкрива себе си (в рационални граници) пред другите. Без несъразмерен боязън, той построява връзки почтено и непосредствено, умее да си сътрудничи. Той също по този начин има съответно схващане за личните си мощни и слаби страни, с помощта на което не е мощно подвластен от краткотрайни триумфи и неуспехи. Може да си разреши да прави неточности и препъвания като опрощение за по-нататъшно учене.

Как да бъдем асертивен човек?

За да бъдете по-мотивирани да работите върху асертивно отношение, си коства да разберете какви изгоди носи то. Струва ви се, че животът е наред и не изисква никакви промени или гражданска война. Междувременно постоянно не осъзнавате, че това е вашето безмълвно единодушие за употреба на работното място, недооценяване вкъщи и затова сте нещастни и разочаровани.

Спомнете си какъв брой пъти сте скърцали със зъби, тъй като още веднъж, вместо да се насладите на почивния уикенд, сте прекарали събота на работа или сте работили изключително, тъй като шефът ви е помолил да го извършите. Или сте отишли ​​на отмора на място, което не харесвате, тъй като приятелите ви са ви убедили. И даже сте гледали слаб сериал, губейки доста часове за него, тъй като сътрудникът ви безусловно трябваше да го гледа. Понякога го назоваваме „ изкуството на компромиса “, само че когато продължаваш да се отказваш от себе си в името на другите, това евентуално е губене на личната ви персона.

Асертивният човек изпитва наслаждение от живота си. Той прекарва времето си както желае, само че може да откри баланс и да направи компромис. Както можете да видите, от време на време това са дребни неща, които някой може да сметне за безсмислени. Но от такива елементи се гради животът. Не позволявайте на никого да ви споделя по какъв начин да го живеете – против себе си, против вашите потребности, фантазии или благоприятни условия.

Какво ви дава асертивността?

  • способността свободно да изразявате личното си мнение, без боязън от съдене или критика;
  • почитание към другите – в техните очи вие ставате убеден и съдбоносен човек да пази своите граници и вярвания;
  • скъпа информация – способността да приемате градивна рецензия ви разрешава да уловите какво е неприятно и да не го поправите;
  • ясно формулиране на потребностите и упованията ви;

Струва си да сте настоятелни за себе си и за другите – хора от вашето семейство, сътрудник, другари от работа и изцяло непознати. Добрата вест е, че можете да развиете асертивно отношение – сами или благодарение на извършения и психолог.

Асертивно отношение – по какъв начин да го развием?

Не всеки се ражда със мощно развита асертивна настройка. Може даже да се каже, че доста хора към момента би трябвало да основат тази, и по-късно да я подхранват, с цел да реализиран това, което са си сложили за цел. Въпреки това, положителната вест е, че увереността е нещо, което можете да развиете. На някои лишава години, само че когато ги попитат дали си е коствало, постоянно споделят да.

И по този начин, по какъв начин да изградите асертивно отношение и да останете правилни на него?

Започнете с:

  • ясно изложение на вашите мисли и усеща – възражения, когато нещо ви е неловко и не желаете да го вършиме, даже и да чувствате напън от събеседника си;
  • противоположни настройки, които са неприятни за вас, нездравословни, неуместни, плашещи, яд, боязън – искане другият човек да промени отношението си, тъй като е нездравословно за вас (или други);
  • подготовка и показване на причини – за какво човек би трябвало да промени държанието си, какви последици го заплашват (реални, не става въпрос за закани или безпричинно сплашване);
  • съобразете се със заканите си (напр. в случай че вашият шеф непрекъснато ви принуждава да останете за ексклузивен труд и сте заплашили, че ще напуснете идващия месец, когато това се случи още веднъж, в действителност донесете предупреждение за прекратяване).

Това е опълчване и слагане на ограничавания, само че не е задоволително, с цел да се определите като напорист човек.

Все още би трябвало да:

  • научете се да цените себе си, подобрете самочувствието си, наслаждавайте се и празнувайте достиженията си;
  • приемете грешките си – не ги третирайте като провали, а като благоприятни условия да се учите;
  • получавайте похвали и похвали – не омаловажавайте достолепията си.

Парадоксално, само че на доста хора им е най-трудно не да възразяват, а да получат хвалба и да оценят заслугите си. Струва си да го вършиме по метода на дребните стъпки – да се радвате на всеки, даже дребен триумф.

Ако се окаже, че не можете да се справите, а напористостта ви е уязвимост, потърсете психическа помощ. По време на семинари или съвещания със експерт ще научите какво е асертивност и по какъв начин да развиете тази настройка в себе си, с цел да се чувствате спокойни, щастливи и да живеете в естетика със себе си.

Резюме

Асертивността е добито умеене – това значи, че никой не се ражда асертивен, а по-скоро развива това умеене по-добре или по-зле в хода на взаимоотношенията с другите. Хората се разграничават доста в способността си да бъдат настоятелни и постоянно се развиват като прекомерно подчинени или прекомерно взискателни хора.

С други думи, те имат лимитирано почитание към себе си (подчинение) или към другите (право). Несъмнено хората, които могат да бъдат уверени, са по-удовлетворени от себе си, от взаимоотношенията си с други хора и като цяло се радват на по-добро психическо здраве. Това значително е по този начин, тъй като те могат да се грижат за това, което е значимо за тях, без да вършат компромис със заобикалящата ги среда. В същото време те постоянно са по-уважавани, ценени и харесвани от близките.

Вижте още :

Източник: spiritell.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР