13-годишна суша превърна езеро в Чили в пустиня
Допреди 20 години езерото Пенюлас в централната част на Чили е било главен водоизточник за град Валпараисо, съдържайки задоволително вода за напълването на 38 000 басейна с олимпийски размери.
Днес в него има вода що се касае за два басейна.
В огромната си част езерото е пресъхнало, а по напуканата земя, която в миналото е била негово дъно, през днешния ден се търкалят скелети на риби. Отчаяни животни пък обикалят региона в търсене на вода.
По време на траяла 13 години суша, равнищата на преваляванията в южноамериканската страна са паднали доста. По-високите температури на въздуха пък значат, че снегът в Андите, които в миналото е бил основен ресурс на вода за пролетта и лятото в този момент се топи по-бързо или непосредствено се изпарява.
Сушата засегна добива в мините на най-големия производител на мед в света, провокира напрежение по отношение на потреблението на водата за производството на литий и за селското стопанство и принуди столицата Сантяго да изготви невиждани проекти за възможен режим на водата.
“Трябва да се помолим на Господ да ни изпрати вода,” споделя пред NBC News 54-годишната Аманда Караско, която живее покрай езерото Пенюлас и твърди, че в никакъв случай не е виждала нещо такова.
Езерото има потребност от превалявания, които преди време бяха благонадежден източник на вода през зимата, само че в този момент са на рекордно ниски равнища, споделя Хосе Луис Мурийо, общоприет управител на ESVAL - компанията, която обезпечава вода за Валпараисо.
“Това, с което разполагаеме сега, е на процедура една локва,” споделя той, допълвайки, че градът в този момент разчита на реките. “Това е изключително значимо, в случай че се замислите, че преди няколко десетилетия езерото Пенюлас беше единственият водоизточник за Валпараисо.”
Днес в него има вода що се касае за два басейна.
В огромната си част езерото е пресъхнало, а по напуканата земя, която в миналото е била негово дъно, през днешния ден се търкалят скелети на риби. Отчаяни животни пък обикалят региона в търсене на вода.
По време на траяла 13 години суша, равнищата на преваляванията в южноамериканската страна са паднали доста. По-високите температури на въздуха пък значат, че снегът в Андите, които в миналото е бил основен ресурс на вода за пролетта и лятото в този момент се топи по-бързо или непосредствено се изпарява.
Сушата засегна добива в мините на най-големия производител на мед в света, провокира напрежение по отношение на потреблението на водата за производството на литий и за селското стопанство и принуди столицата Сантяго да изготви невиждани проекти за възможен режим на водата.
“Трябва да се помолим на Господ да ни изпрати вода,” споделя пред NBC News 54-годишната Аманда Караско, която живее покрай езерото Пенюлас и твърди, че в никакъв случай не е виждала нещо такова.
Езерото има потребност от превалявания, които преди време бяха благонадежден източник на вода през зимата, само че в този момент са на рекордно ниски равнища, споделя Хосе Луис Мурийо, общоприет управител на ESVAL - компанията, която обезпечава вода за Валпараисо.
“Това, с което разполагаеме сега, е на процедура една локва,” споделя той, допълвайки, че градът в този момент разчита на реките. “Това е изключително значимо, в случай че се замислите, че преди няколко десетилетия езерото Пенюлас беше единственият водоизточник за Валпараисо.”
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ