Финансовото министерство планира завоалирано да обложи допълнително банките
Докато в някои европейски страни с друг триумф държавни управления прокарват непосредствено в България финансовото министерство прави опит да реализира сходна цел заобиколно. Идеята на финансовото министерство е начислените обезценки към този момент да не да престанат да се признават като данъчен разход, което действително би нараснало данъчната база и надлежно би означавало повече изискуем налог от кредитните институции.
Ефектът няма да е голям - на база разноските за обезценки в последните години той би бил към 40-50 млн. лева До края на август сумата им е 273 млн. лева, което би се равнявало на 27.3 млн. лева повече налог, като в оставащите четири месеца се чака да набъбне още.
Същевременно обаче, на концептуално равнище, мярката е противоречива. Запитани от " Капитал " от Асоциацията на банките в България отхвърлиха коментар, с обяснението, че още се срещат с предлагането. Високопоставени мениджъри в няколко банки, в това число и такива част от интернационалните групи, импровизирано се изрекоха много неласкаво за концепцията. Те обясниха, че сходен метод няма на никое място в страните от Европейски Съюз или ЦИЕ и че той демонстрира цялостно недоумение на банковия бизнес.
" Основната концепция зад този законопроект е да се покачат данъчните приходи в държавния бюджет и то в най-кратки периоди. Подобен тренд се вижда и в Европа и за жалост беше въпрос на време политическата класа да се опита да увеличи данъчната тежест върху банките за постигнатите положителни финансови резултати ", сподели финансистът от Съвета за стопански и обществени политики Никола Филипов. " Това, което би трябвало да се има поради, обаче е, че банковия бранш е извънредно характерен бранш от стопанската система, който не би трябвало да се третира по идентичен метод с нефинансовите предприятия и всевъзможни регулаторни промени би трябвало да бъдат добре калкулирани и съгласувани с комерсиалните банки. Българска народна банка изисква от комерсиалните банки да поддържат избрани равнища на ликвидност и финансова адекватност, а този законопроект непосредствено понижава тези два параметъра ", добави той. Без изключително афиширане
Реклама
Чисто механически смяната се състои в отпадането на два члена (96 и 97) от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). В тях е планувано именнои, че приходите и разноските от следващи оценки на финансови активи и пасиви, регистрирани от финансови институции, се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Това прави третирането на банките друго от това на останалите компании, за които е планувано признаването на обезценките чак при отписване на активите или при други условия като приключване на давностен период, прекачване на задължението и така нататък
Промяната не е изключително детайлно разказана в претекстовете към препоръчаните промени в ЗКПО, като там се залага точно на уеднаквяването. " Със законопроекта се предлага равнене на данъчния режим за финансовите институции и за нефинансовите предприятия, тъй че приходите и разноските от следващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи и пасиви за данъчни цели да бъдат третирани по еднакъв метод ", написа в документа на финансовото министерство. В показаната Частична предварителна оценка на въздействието на препоръчаните промени обаче не е показан на практика никакъв разбор на резултатите. Промяната визира 483 финансови институции (освен банките тук попадат застрахователи, капиталови медиатори, ръководещи сдружения и пенсионни компании) като изводът е, че " Не се чакат негативни въздействия от приемането на предлагането ". С много рецензии
Макар до момента да няма институционална реакция, първите мнения откъм банковия бранш са несъмнено сериозни към екзотичната концепция, която не е съгласувана с тях. Според Никола Филипов това е извънредно неверен метод на водене на икономическа политика. " Трябва да имаме поради, че в комерсиалните банки е съсредоточен извънреден експертен потенциал, тъй че чакам те да намерят легален метод да заобиколят този законопроект, в случай че въобще бъде признат ", изясни той.
Един от главните причини против редакцията е, че в действителност банките не се натискат да провизират и не го вършат, с цел да си играят с облагата си. Всъщност те са задължени да начисляват обезценки и регулаторите им изискват от тях това да се случва незабавно когато има сигнали за проблеми. Нещо повече: съгласно актуалните банкови регулации се изискват хранителни запаси освен по неприятните заеми, а и по напълно обслужвани експозиции. " Смисълът на банковите обезценки не може да се съпоставя с елементарни сдружения. Банките би трябвало да демонстрират неотложно всяко евентуално утежняване, с цел да не крият декапитализиране, рисково за тяхното здраве ", изясни банкер от една от огромните пред " Капитал ".
Реклама
Друг евентуален проблем с концепцията на финансовото министерство, е че тази мярка би работила проциклично при рецесия. Когато необслужваните заеми порастват и на банките им се постанова да начисляват повече обезценки, е допустимо това да ги изкара и на загуба и да заплаши финансовата им непоклатимост. Ако обаче действително се полза облагата им преди обезценки, те ще би трябвало да платят и по-голям налог, което да задълбочи чистата им загуба.
Иначе така и така тази година банките в България ще платят рекорден налог. Миналата година облагата им надвиши 2 милиарда лева, а през тази единствено към август към този момент е над 2.3 милиарда лева и данъчните им разноски доближават 232 млн. лева До края на годината облагата на бранша евентуално сензитивно ще надвиши 3 милиарда лева
Свързани публикации Стратегията " Да накажем банкерите " 18 август 2023, 06:15 Бизнесите в Европа все по-често попадат под прицела на изключителни налози 16 август 2023, 10:17 Италия удари локалните банки с неочакван налог върху свръхпечалбите 8 август 2023, 17:17
Ефектът няма да е голям - на база разноските за обезценки в последните години той би бил към 40-50 млн. лева До края на август сумата им е 273 млн. лева, което би се равнявало на 27.3 млн. лева повече налог, като в оставащите четири месеца се чака да набъбне още.
Същевременно обаче, на концептуално равнище, мярката е противоречива. Запитани от " Капитал " от Асоциацията на банките в България отхвърлиха коментар, с обяснението, че още се срещат с предлагането. Високопоставени мениджъри в няколко банки, в това число и такива част от интернационалните групи, импровизирано се изрекоха много неласкаво за концепцията. Те обясниха, че сходен метод няма на никое място в страните от Европейски Съюз или ЦИЕ и че той демонстрира цялостно недоумение на банковия бизнес.
" Основната концепция зад този законопроект е да се покачат данъчните приходи в държавния бюджет и то в най-кратки периоди. Подобен тренд се вижда и в Европа и за жалост беше въпрос на време политическата класа да се опита да увеличи данъчната тежест върху банките за постигнатите положителни финансови резултати ", сподели финансистът от Съвета за стопански и обществени политики Никола Филипов. " Това, което би трябвало да се има поради, обаче е, че банковия бранш е извънредно характерен бранш от стопанската система, който не би трябвало да се третира по идентичен метод с нефинансовите предприятия и всевъзможни регулаторни промени би трябвало да бъдат добре калкулирани и съгласувани с комерсиалните банки. Българска народна банка изисква от комерсиалните банки да поддържат избрани равнища на ликвидност и финансова адекватност, а този законопроект непосредствено понижава тези два параметъра ", добави той. Без изключително афиширане
Реклама
Чисто механически смяната се състои в отпадането на два члена (96 и 97) от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). В тях е планувано именнои, че приходите и разноските от следващи оценки на финансови активи и пасиви, регистрирани от финансови институции, се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Това прави третирането на банките друго от това на останалите компании, за които е планувано признаването на обезценките чак при отписване на активите или при други условия като приключване на давностен период, прекачване на задължението и така нататък
Промяната не е изключително детайлно разказана в претекстовете към препоръчаните промени в ЗКПО, като там се залага точно на уеднаквяването. " Със законопроекта се предлага равнене на данъчния режим за финансовите институции и за нефинансовите предприятия, тъй че приходите и разноските от следващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи и пасиви за данъчни цели да бъдат третирани по еднакъв метод ", написа в документа на финансовото министерство. В показаната Частична предварителна оценка на въздействието на препоръчаните промени обаче не е показан на практика никакъв разбор на резултатите. Промяната визира 483 финансови институции (освен банките тук попадат застрахователи, капиталови медиатори, ръководещи сдружения и пенсионни компании) като изводът е, че " Не се чакат негативни въздействия от приемането на предлагането ". С много рецензии
Макар до момента да няма институционална реакция, първите мнения откъм банковия бранш са несъмнено сериозни към екзотичната концепция, която не е съгласувана с тях. Според Никола Филипов това е извънредно неверен метод на водене на икономическа политика. " Трябва да имаме поради, че в комерсиалните банки е съсредоточен извънреден експертен потенциал, тъй че чакам те да намерят легален метод да заобиколят този законопроект, в случай че въобще бъде признат ", изясни той.
Един от главните причини против редакцията е, че в действителност банките не се натискат да провизират и не го вършат, с цел да си играят с облагата си. Всъщност те са задължени да начисляват обезценки и регулаторите им изискват от тях това да се случва незабавно когато има сигнали за проблеми. Нещо повече: съгласно актуалните банкови регулации се изискват хранителни запаси освен по неприятните заеми, а и по напълно обслужвани експозиции. " Смисълът на банковите обезценки не може да се съпоставя с елементарни сдружения. Банките би трябвало да демонстрират неотложно всяко евентуално утежняване, с цел да не крият декапитализиране, рисково за тяхното здраве ", изясни банкер от една от огромните пред " Капитал ".
Реклама
Друг евентуален проблем с концепцията на финансовото министерство, е че тази мярка би работила проциклично при рецесия. Когато необслужваните заеми порастват и на банките им се постанова да начисляват повече обезценки, е допустимо това да ги изкара и на загуба и да заплаши финансовата им непоклатимост. Ако обаче действително се полза облагата им преди обезценки, те ще би трябвало да платят и по-голям налог, което да задълбочи чистата им загуба.
Иначе така и така тази година банките в България ще платят рекорден налог. Миналата година облагата им надвиши 2 милиарда лева, а през тази единствено към август към този момент е над 2.3 милиарда лева и данъчните им разноски доближават 232 млн. лева До края на годината облагата на бранша евентуално сензитивно ще надвиши 3 милиарда лева
Свързани публикации Стратегията " Да накажем банкерите " 18 август 2023, 06:15 Бизнесите в Европа все по-често попадат под прицела на изключителни налози 16 август 2023, 10:17 Италия удари локалните банки с неочакван налог върху свръхпечалбите 8 август 2023, 17:17
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ
