Докато в Черно море периодично изплуват мини от войната в

Докато в Черно море от време на време изплуват мини от войната в Украйна, една добродушно стоеше на варненския бряг близо година. Наскоро кметът Иван Портних опита да я обезвреди. „ Може да ме арестуват “, рече, за което Narod.bg пръв писа. Кметът на третия град в страната зад решетките точно на локалните избори – би било невиждана детонация в историята на страната. През 2019 година несебърският кмет завоюва на първи тур от ареста – само че Несебър не е Варна.

Портних видя политическа офанзива от съперници (разбирай Политическа партия – ДБ). В нея един европейски прокурор (Теодора Георгиева) се намесил неприемливо в работата на различен (Михаела Райдовска); дружно с едно експерт, което неслучайно било от Демократична България, а и е остарял критикар по предмета на следствието (варненският геодезист Йоан Каратерзиян), щели да докарат нещата до шумно обвиняване или арест – особено за вота. Самото следствие е по отношение на 4 млн. евро, отпуснати за рационализация и реорганизация на рибарско пристанище („ Карантина “), удостовери „ Сега “.

Портът си е там, оборудванията – нови. Но подозренията са като при яйцето и кокошката  – може ли да се извърши рационализация и реорганизация, в случай че изобщо не е имало…. пристанище (пари са се отпускали за налични).

Отделно, след завършването наноси затлачиха входа, лодките не влизаха (скоро се дълба наново).  Пред „ Дневник “, който имаше серия изявления по проблема, Европейската прокуратура сподели, че не разяснява думи на „ разследвани политици “. „ Аз уших байрака, аз му турих знака “, т.е. аз пратих сигнала, провикна се в обществените мрежи Стела Николова от Демократична България.

Всичко това е напълно къса последователност на абсурда. В него има и съмнения за обеден измами, и напълно същински хотелски комплекс наоколо, радващ се на облагородявания от общината бряг в „ услуга на риболовците “. Налични са куп още неща, измежду които даже метафизичен алтернативи по какъв начин тъкмо се потвърждава съществуването или отсъствието на нещо (примерно, в случай че риболовци в миналото са употребили мястото без да е официализирано като пристанище, то било ли такова е или не).

Но всичко това все още няма значение – почне ли дело, завършекът му ще е за абитуриентската на сегашните първокласници. Много забавен е обаче политическият миг. Нещата никак не са такива, каквито наподобяват на необятната аудитория. А Портних оповестява (интерпретира) дребна част от истината:

С два мандата и половина той наподобява като една от гордостите на ГЕРБ в локалната власт. Но действително Портних в никакъв случай не е бил приятел или любим на Бойко Борисов – а, известно е, в тази партия това е значимото. Портних изгря като минимум общо кратно в ползите на огромния локален бизнес, на по-малкия, обвързван с общината, и на дисциплиниращите ползи на политици от ГЕРБ.

От много време обаче краката му висят в безтегловност – упоменатите типове бизнес не са зад него, мощни кръгове в ГЕРБ, в това число локални, подливат вода, даже подчинената общинска администрация си играе свои игри. Всичко това не се случва със сирени и флагове, а както си му е редът в политиката  – тайно, притворно, усещайки вятъра, неосезаем за хората, които „ не са в час с играта “. И тъкмо заради брилянтния гений за чувство напразно зачести в последно време.

Портних, може да се каже, оцеля до момента някак по инерция. Още през 2019 година се случи нещо невиждано. То сподели, че ориста му не е първа грижа за сякаш считаните като другарски партии и бизнес кръгове. – на балотажа против Костадин Костадинов кметът понижи действителните си гласове по отношение на първия тур! Как по този начин? Ами просто горните партии и кръгове към този момент си бяха подредили болшинството в общинския съвет, нямаше смисъл да хабят „ запас “.

Реклама

Освен това през последните 10 години Варна не прогресира. Може да е по справедливи аргументи, субективни… – само че измежду варненци господства желанието за нещо ново. Факт е също, че сходно на всеки град или институция, Варна предлага десетки мотиви да се занимае една прокуратура (eвропейска или българска), стига да изиска.

Най-важното – когато към Нова година Портних получи знак от Борисов да се кандидатира, това не значеше „ Ние сме с теб, ти си най-хубав, давай! “. Това значеше, че има един човек на забележим пост, заложен на дузпата. И в случай че бъде бита, страдащите няма да са доста, а жертвоприношението ще извърши задачата си.

Каква дузпа, каква жертва?, биха попитали наивниците. Как какви? Политиката си е мач, съвсем футбола – веднъж е нагласен, различен път не – съгласно зависи. А зрелищните жертвоприношения от антични времена са нужни „ да се продължи на чисто “. Давайки зелена светлина на Портних, Борисов обезпечи опция някой да бъде зрелищно рискуван – като знак на промененото правораздаване в новата епоха на безчадърие

Близката до водача на ГЕРБ Йорданка Фандъкова бе избавена – просто не бе кандидатирана. Близкият Здравко Димитров – също (партията смъкна доверието от него; и да се издигне самичък, ще е безвредна игла). Димитър Николов може да бие с комбинации и шахматния компютър. За позорището остана един Портних – алтернатива за ресто, в случай че се разиграе обстановка, в която следва нещо да се даде. А Борисов, знае се, може да сътвори сценката съгласно висшите национални критерии по хармония („ Кмет с белезници!, на Варна!, отлично, нови времена настанаха! “).

После се появи сглобката. И до момента в който на локално равнище някои хора от Демократична България и Политическа партия остро и откровено скачат на Портних, скрито на национално заварките й заздравяват предприемачи доценти приживе…  Ако някой позволява, че кметските постове в огромните градове не подлежат на договаряне в не-коалицията, значи хабер няма от живота.

В момента се намираме тъкмо в такава обстановка. Толкова ли доста сме скарани, че се постанова мачът да е същински? Ако не, някъде ГЕРБ няма да се изопнат, само че в подмяна какво ще получат? Айде, дайте вариантите! Ние имаме локални структури, вие нямате! Да, но нас ни желаят евроатлантическите сътрудници, не вас! Бе тоз дипломат го харесва тоя кмет! Ама оня – другият го харесва!;

На Радев няма ли да му отпуснем нещо – ей такива неща разисква сега сглобката. И Портних стърчи като прелестна опция за спохождане от прокуратурата. Усещайки, че може да се окаже неправилният човек на неправилното място, той се провикна, доколкото може. Но нямаше ехтене откъм Банкя или от други фактори в ГЕРБ.

Накратко: още от Нова година осведомените хора знаеха, че най-вероятният адрес на прокурорско шетане на локалния избор е Варна. Борисов бе заложил Портних за политически отстрел, с цел да се насочи там сила при потребност – по отношение на нещо благо, което никак не му е благо. В момента нещата са в развой на изясняване.

Понеже от Русо насам хората имат свободна воля, е забавен въпросът що му трябваше на Портних да се кандидатира отново. Следва самичък да си каже. Но така и така е ясно, че в тия среди излезеш ли от играта без стабилен тил – ще те изядат

Вероятно той стъпи върху мината без необикновен избор, с вярата все някак от единствено себе си нещата да се наредят.

Всичко това не значи, че Бойко Борисов звъни на европейските прокурори: тоз го подхванете, оня оставете… Нито пък, че те го търсят. Значи, че има обстановки, натрупвания, ветрове, които доста добре са схващани от хората във властта, без значение дали е законодателна, изпълнителна, правосъдна, българска или европейска (поради това са в нея). Никакви прокуратури да вземем за пример няма да посегнат на Димитър Николов. Да не би, тъй като няма мотив в Бургас?! Във Варна има, а това са политическите целесъобразности.