Докато си карах карантината в Лондон, прочетох Despised: Why the

" Докато си карах карантината в Лондон, прочетох „ Despised: Why the Modern Left Loathes the Working Class ” на Paul Embery. Общо взето, наложителна книга, която подвигна доста звук във Англия, най-много поради обстоятелството, че създателят й е политик от Лейбъристката партия. Сурова и мъчителна книга, която не икономисва нищо. Сигурна съм, че за човек като Ембъри, който се самоидентифицира като мощно ляв, е било много тежко да я напише.
Дебело наблягам обстоятелството, че единствено в България радетелите на неолибералната идеология се бият в гърдите, че са десни. Тая нелепост я няма на никое място другаде, и на Запад, хората с демократични убеждения, се назовават либерали (не по Хайек!), неолиберали, леви, левичари, прогресисти, марксисти, троцкисти и така нататък Но не и десни ", в обществената мрежа Facebook.
" Та Ембъри, самият той ляв, прави много прецизна дисекция на лявото придвижване през последните години, разяснявайки откъсването на актуалното ляво от корена му (борбата за обществена и икономическа справедливост) и днешните му дела (мултикултурализъм, миграция, феминизъм, политическа уместност и еднопосочна толерантност). Изводите му са много нерадостни. Силно ви предлагам да си поръчате книгата от Амазон, а аз единствено ще предложа няколко небрежно преведени параграфа от нея:
„ На всички, които изпитваха носталгия по предишното, им беше казано, че работническата класа би трябвало да се ориентира към световния свят, в който концепциите „ граници ” и „ народен суверенитет ” са маловажни, обичайните полезности - като семейство и национализъм – остарели, тъй като хегемонията и бъдещето принадлежат на демократичния прогресивизъм.
...Това бяха честни, работещи, толерантни хора от онази порода, на която Британия дължи триумфа и просперитета на нацията за генерации наред. Всичко, което те знаеха, ненадейно се трансформира пред очите им, а мажоретките на глобализацията им повтаряха, че това е за тяхно положително. Че ще им донесе икономическо благоденствие и културно обогатяване. Уви, хората не се обогатиха нито финансово, нито културно, нито духовно.
... Тези хора бяха изоставени. Там, където цареше естетика, към този момент има разкол. Една солидна, постоянна каста от работещи беше предадена, а водачите й въобще не разбираха защо става дума. И по този начин се стигна до извода, че щом работническата класа не вижда изгодите от демократичния прогресивизъм и не схваща какво е положително за самата нея, значи просто е глупава.
Ирини Зикидис: Концепцията на неолибералната теория е показана на страниците на Световния Икономически Форум
" Ако си мислите, че начинания като тази, да се отстраняват думите " майка " и " татко " са спорадични прояви на левичарска полуда, екстравага...
... В момента имаме нова национална вяра – либерализмът, и в случай че някой дръзне да богохулства, неотложно ще бъде жигосан от нейните пророци и почитатели. Хора с позиции и кариера може ненадейно да изгубят всичко, в случай че дръзнат да изразят противоречие. Разумни причини, цивилизован спор и разнообразни гледни точки към този момент няма – печели оня, който съобщи, че е „ афектиран ”. Затворили сме се в ехтене камери и сме се бронирали с драконовски ограничения против „ речта на ненавист ”, единствено и единствено да отблъснем противоположно мнение, и да наложим със мощ правата религия. И всеки, който изиска да я напусне, би трябвало да е подготвен да понесе следствията.
И в тази задушаваща нова действителност, лявото се потопи в деструктивното русло на политиките на идентичността, в която малцинствата бяха класифицирани по раса, пол, вяра и полови желания, и жигосани като безконечни жертви, които следва да бъдат опазени от опресивното и привилегировано малцинство.
... Решението на лявото да се концентрира върху политиките на идентичността беше пагубно. Вместо да се занимава с главните си цели като сигурност на работното място, положително възнаграждение, пенсия, и така нататък, лявото се омота в борби за неповторимите качества на всяка малцинствена група. Лявото чисто и просто спря да се бори за работническата класа и се зае с биологичните характерности, половата ориентировка и религията на една дребна каста от обществото, която се оказа безконечната жертва.
... Изведнъж се оказа, че модерната левица и работническата класа населяват паралелни светове и се стимулират от конфликтни цели. И водачите на модерната левица започнаха да третират работническата класа като скучен остарял родственик. Искат настоятелно неговия глас на избори, само че не желаят да ги видят с него на улицата.
...Старомодните понятия като национализъм, дисциплинираност, съвест, обич и грижа за фамилията, честност, почитание към традицията, морал, християнска религия и свободна воля – стълбовете на английското общество, бяха срутени. Тяхното място беше заето от свободната обич, опиатите, крайния индивидуализъм, разводите, презрението към традицията, юношеската бременност, последователното увеличение на престъпността по улиците и отвод за носене на лична отговорност от личните дейности. За няколко десетилетия беше опустошен остарелия повсеместен честен код.
Дахер Ламот: Защо може да вървиш на работа с хиджаб, само че не и с кръст?
" Асирийски християнин загуби работата си в Швеция, тъй като отказал да махне кръст, който носил на врата си. Асирийците са етнорелигиозна...
За страдание, общественият и културен радикализъм на левицата по никакъв метод не беше придружен от съответния стопански радикализъм. Напротив, икономическата политика на лявото се оказа цялостен неуспех.
... През 2001 година 80.86% в моя квартал се разпознават като „ бели британци ”. Само 10 години по-късно, те са 49.46%. В предходния ми квартал, тази цифра от 74.9% е паднала на 37.1% през 2011.
Челюстта ми увисна, когато неотдавна на улицата един човек, преди да ми изиска огънче, тихичко ме попита „ Извинявайте, говорите ли британски? ”
... Това, че хората имат проблем с цвета на кожата на новодошлите е неистина. Всъщност, хората търсят нещо доста повече от пигментацията на кожата. Неща като обществена и културна взаимност, споделено схващане на традиции и обичаи, обща ценностна система – всички тези фактори, на които се крепи една постоянна общественост.
... И посланието на политиците – че хората би трябвало да прегърнат този нов, „ трептящ ” мултикултурализъм, който ще обогати и разнообрази Англия, просто беше отхвърлено.
Ирини Зикидис с образци за вредите на неолибералния модел
" Преди няколко месеца Джон Клийз от великите Монти Пайтън беше облят с мръсотия от либералите, след серия от туитове, в които споделя " Лондо...
... Когато написах в Twitter, че водачите на левицата сме предали обичайна работническа класа, един човек, самоопределил се като болшевик, написа изпод „ Традиционна работническа класа? Jesus Fucking Christ, за какво просто не кажеш „ белите ”?
... Бруталната действителност за нас, левите, е, че мултикултурализмът, вместо да донесе единодушие и естетика в обществото, в действителност докара до отделяне на монокултурани гета, в които живеят редом религиозни етнически групи. И почтено казано, безсмислено е да упорстваме и отхвърляме този факт. Доказателствата са на всички места към нас. Лявото направи съдбовна неточност.
... Разбира се, всичко това беше направено от водачите на левицата в името на „ свободата ”. Както постоянно. Както при всяка гражданска война. И както нормално става с революциите, сметката дойде няколко години по-късно и чак тогава стана ясно каква е цената, която би трябвало да се заплати.
...И какво прави левицата оттук насетне? Можем да продължим да назоваваме съперниците си расисти, фашисти, ксенофоби и реакционери. Можем да продължим да обливаме с пренебрежение „ тълпата ”... А можем и да спрем да бъдем гротескната подигравка, в която сме се трансформирали... Можем и да спрем да бълваме клиширани обиди, да сътворяваме токсична атмосфера, и да убиваме свободната тирада. ”
Няма да разясня главата за исляма, че отново ще ме баннат за месец. Приятно четене. "