10 щриха към портрета на европейския студент
Докато италианците не престават да живеят с родителите си, скандинавците основават лични фамилии. Германците са най-доволни от своето образование.
От Рейкявик до Тбилиси, от Осло до Ла Валета – през последните две години учените са изследвали изискванията, в които живеят и учат студентите от 28 европейски страни. В основата на проучването Eurostudent са формалните статистически данни и резултатите от допитванията. Какъв е типичният европейски студент? Кой получава европейска тапия? Ето 10 любопитни обстоятелството.
Средна възраст на студентите
В болшинството страни минимум половината от студентите са под 25 години. Най-рано влизат в университетите в Албания, Грузия, Сърбия, Словакия и Франция. В Германия междинната възраст на учащите се във ВУЗ-овете е 25 години. Най-възрастни са студентите в Скандинавия – 30 години и нагоре.
Студентите и децата
Една трета от тях към този момент имат деца. Най-много студенти с деца има в магистратурата. Предимно става дума за дами. Единствено в Ирландия, Португалия, Турция, Сърбия и Малта бащите в образователните аудитории са повече, в сравнение с майките. В Германия процентът на студентите с деца е 6.
Пауза след учебно заведение
Около 70% от европейските студенти стартират да следват в университета 2 години след довеждане докрай на учебно заведение. Германия не прави изключение. Там единствено 17% от зрелостниците си взимат отмора повече от две години. Но това е възходяща наклонност. Мнозинството продължава с магистратурата най-късно година след приемането на тапия за бакалавър.
Полов дисбаланс
Почти във всички европейски страни в образователните аудитории се следи огромен сексуален дисбаланс: над 60% от учащите се са представителки на прелестния пол.
Изключение вършат Германия и Турция. Но и в тези страни минимум девойки има на факултетите, подготвящи фрагменти в областта на осведомително – информационните технологии. Студентките най-вече търсят педагогика и медицински специалности. Единствено в Германия дамите избират естествените науки, математиката, статистиката и земеделието.
Качество на просветителните услуги
Европейските студенти отделят на седмица приблизително по 17 часа за навестяване на занятия и още толкоз - за независима работа. Повечето са удовлетворени от образованието си. Студентите в немските университети са сложили най-висока оценка на разписанието и организацията на образованието. Тях, а също по този начин студентите от Финландия, Франция, Чехия и скандинавските страни са най-доволни от качеството на преподаването. Докато в Хърватия, Полша, Португалия, Румъния и Сърбия изискванията на образование и качеството на преподавателската работа, съгласно студентите, са доста неприятни.
Студентският портфейл
Основната дупка в студентския бюджет е пробита от разноските за живот /89%/. Над една трета от тях отиват за наем. Наемите са изключително високи в Скандинавия, Германия и Франция. Най-ниски са в Литва, Латвия и Грузия. В огромните градове цената на арендата е по-голяма, в сравнение с в градовете с население до 100 000 души.
Около 20% от разноските отиват за храна, 4% от средствата се харчат за телефон и интернет. Разходите за образование са 11%. Студентите съумяват да покрият сами две трети от разноските си. Една трета поемат родителите. 80% от студентите получават финансова поддръжка от родителите или сътрудниците си.
Допълнителна работа
Студентите, работещи в допълнение по време на образователния развой или през ваканциите, са постоянно срещано събитие в множеството европейски страни. Над половината покриват сами разноските си за живот и образование. Те отделят приблизително от 5 до 20 часа седмично.
Студентите, живеещи настрана от родителите си, работят приблизително два часа повече. Най-много спомагателен труд би трябвало да поставят студентите от Естония, Литва, Полша, Исландия. На противоположния полюс, т.е. най-голям % на тези, които отделят повече време единствено за учене са Грузия, Албания и Сърбия.
Доходите на родителите
Общо за всички страни: финансовият стандарт на родителите значително дефинира избора на образователно заведение и бъдеща специалност, а също по този начин студентския бюджет. Студентите, чиито родители не са получили висше обучение, постъпват в университет по-късно, по-често се лимитират единствено до бакалавърските стратегии и повече време отделят за спомагателна работа по време на самото обучение. В множеството страни висше обучение получават децата на така наречен междинна класа. Единствено Германия, Ирландия, Хърватия, Румъния и Турция се отличават с това, че документи за кандидатстване подават огромна част от зрелостниците от фамилии с ниски приходи или приходи под междинните – към една четвърт от общия брой на студентите. Най-богати са родителите на студентите в Албания, Швеция и Холандия.
С кого живеят студентите
В Европа най-разпространената форма на студентското жилище е фамилният дом. Най-късно отлитат от крилото на мама в Малта, Италия и Грузия. Но този, който си мисли, че повода е в неналичието на пари бърка. Хотелът „ при мама “ най-често избират учащите се от богати фамилии. В Скандинавия, Австрия и Германия най-рано отлитат от фамилното гнездо.
В Германия една трета от учащите се живеят в жилища, за които разделят наема с други студенти. 12% са на общежития. Всеки пети студент в Европа живее на общежитие, единствено един на всеки 10 живее настрана.
Мобилност
Като цяло в Европа 20% от студентите имат опит на образование и стажове в чужбина. С най-голяма академична подвижност се отличават Германия и Скандинавия – за познания в други страни отива всеки десети. Жените се възползват от студентския продан по-често от мъжете. Хуманитарни и публични науки, изкуство, публицистика, право, бизнес администрация са направленията с най-голям броя на мобилните студенти. Най-малко са тези в областта на IT. 63% от европейските студенти минават стажове в чужбина по стратегиите със стипендии на Европейски Съюз, най-популярната от тях е „ Еразмус “. 12% възнамеряват да изкарат магистратура в чужбина. /БГНЕС и ДВ
От Рейкявик до Тбилиси, от Осло до Ла Валета – през последните две години учените са изследвали изискванията, в които живеят и учат студентите от 28 европейски страни. В основата на проучването Eurostudent са формалните статистически данни и резултатите от допитванията. Какъв е типичният европейски студент? Кой получава европейска тапия? Ето 10 любопитни обстоятелството.
Средна възраст на студентите
В болшинството страни минимум половината от студентите са под 25 години. Най-рано влизат в университетите в Албания, Грузия, Сърбия, Словакия и Франция. В Германия междинната възраст на учащите се във ВУЗ-овете е 25 години. Най-възрастни са студентите в Скандинавия – 30 години и нагоре.
Студентите и децата
Една трета от тях към този момент имат деца. Най-много студенти с деца има в магистратурата. Предимно става дума за дами. Единствено в Ирландия, Португалия, Турция, Сърбия и Малта бащите в образователните аудитории са повече, в сравнение с майките. В Германия процентът на студентите с деца е 6.
Пауза след учебно заведение
Около 70% от европейските студенти стартират да следват в университета 2 години след довеждане докрай на учебно заведение. Германия не прави изключение. Там единствено 17% от зрелостниците си взимат отмора повече от две години. Но това е възходяща наклонност. Мнозинството продължава с магистратурата най-късно година след приемането на тапия за бакалавър.
Полов дисбаланс
Почти във всички европейски страни в образователните аудитории се следи огромен сексуален дисбаланс: над 60% от учащите се са представителки на прелестния пол.
Изключение вършат Германия и Турция. Но и в тези страни минимум девойки има на факултетите, подготвящи фрагменти в областта на осведомително – информационните технологии. Студентките най-вече търсят педагогика и медицински специалности. Единствено в Германия дамите избират естествените науки, математиката, статистиката и земеделието.
Качество на просветителните услуги
Европейските студенти отделят на седмица приблизително по 17 часа за навестяване на занятия и още толкоз - за независима работа. Повечето са удовлетворени от образованието си. Студентите в немските университети са сложили най-висока оценка на разписанието и организацията на образованието. Тях, а също по този начин студентите от Финландия, Франция, Чехия и скандинавските страни са най-доволни от качеството на преподаването. Докато в Хърватия, Полша, Португалия, Румъния и Сърбия изискванията на образование и качеството на преподавателската работа, съгласно студентите, са доста неприятни.
Студентският портфейл
Основната дупка в студентския бюджет е пробита от разноските за живот /89%/. Над една трета от тях отиват за наем. Наемите са изключително високи в Скандинавия, Германия и Франция. Най-ниски са в Литва, Латвия и Грузия. В огромните градове цената на арендата е по-голяма, в сравнение с в градовете с население до 100 000 души.
Около 20% от разноските отиват за храна, 4% от средствата се харчат за телефон и интернет. Разходите за образование са 11%. Студентите съумяват да покрият сами две трети от разноските си. Една трета поемат родителите. 80% от студентите получават финансова поддръжка от родителите или сътрудниците си.
Допълнителна работа
Студентите, работещи в допълнение по време на образователния развой или през ваканциите, са постоянно срещано събитие в множеството европейски страни. Над половината покриват сами разноските си за живот и образование. Те отделят приблизително от 5 до 20 часа седмично.
Студентите, живеещи настрана от родителите си, работят приблизително два часа повече. Най-много спомагателен труд би трябвало да поставят студентите от Естония, Литва, Полша, Исландия. На противоположния полюс, т.е. най-голям % на тези, които отделят повече време единствено за учене са Грузия, Албания и Сърбия.
Доходите на родителите
Общо за всички страни: финансовият стандарт на родителите значително дефинира избора на образователно заведение и бъдеща специалност, а също по този начин студентския бюджет. Студентите, чиито родители не са получили висше обучение, постъпват в университет по-късно, по-често се лимитират единствено до бакалавърските стратегии и повече време отделят за спомагателна работа по време на самото обучение. В множеството страни висше обучение получават децата на така наречен междинна класа. Единствено Германия, Ирландия, Хърватия, Румъния и Турция се отличават с това, че документи за кандидатстване подават огромна част от зрелостниците от фамилии с ниски приходи или приходи под междинните – към една четвърт от общия брой на студентите. Най-богати са родителите на студентите в Албания, Швеция и Холандия.
С кого живеят студентите
В Европа най-разпространената форма на студентското жилище е фамилният дом. Най-късно отлитат от крилото на мама в Малта, Италия и Грузия. Но този, който си мисли, че повода е в неналичието на пари бърка. Хотелът „ при мама “ най-често избират учащите се от богати фамилии. В Скандинавия, Австрия и Германия най-рано отлитат от фамилното гнездо.
В Германия една трета от учащите се живеят в жилища, за които разделят наема с други студенти. 12% са на общежития. Всеки пети студент в Европа живее на общежитие, единствено един на всеки 10 живее настрана.
Мобилност
Като цяло в Европа 20% от студентите имат опит на образование и стажове в чужбина. С най-голяма академична подвижност се отличават Германия и Скандинавия – за познания в други страни отива всеки десети. Жените се възползват от студентския продан по-често от мъжете. Хуманитарни и публични науки, изкуство, публицистика, право, бизнес администрация са направленията с най-голям броя на мобилните студенти. Най-малко са тези в областта на IT. 63% от европейските студенти минават стажове в чужбина по стратегиите със стипендии на Европейски Съюз, най-популярната от тях е „ Еразмус “. 12% възнамеряват да изкарат магистратура в чужбина. /БГНЕС и ДВ
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ