Корейци правят риалити футбол в Белгия
Докато европейските грандове си разменят главозамайващи трансферни суми за един-двама футболисти, в няколко заспали селища в Белгия също се изсипват пари, които заплашват да трансформират света на футбола. Втората лига на страната се е трансформирала в магнит за вложители от целия свят, които са решили да развиват тимовете като частни планове.
Най-любопитен е казусът с третия в класирането „ Тюбиз “, клуб с 64-годишна история, прочут към този момент като първия в кариерата на актуалната звезда на „ Челси “ Еден Азар. На мачовете на локалния отбор вървят едвам 1000 фенове, само че градчето, на чието име е и футболният клуб, е второто най-известно обитаемо място в Белгия след столицата Брюксел. Поне в очите на корейската аудитория.
„ Тюбиз “ не е единственият втородивизионен белгийски клуб, благосъстоятелност на чужденци. „ Рьозеларе “ се държи от китайци, а тайландската компания „ Кинг Пауър “, притежател и на британския „ Лестър “, неотдавна закупи „ Льовен “, където преди време се подвизава и българският защитник Иван Бандаловски. „ Лиерс “ е на египетския предприемач Маджед Сами, „ Унион Сен Жилоа “ е благосъстоятелност на германеца Юрген Баацш, а „ Серкъл Брюж “ е част от империята на съветския милиардер Дмитрий Риболовлев, притежател и на френския „ Монако “. В елитната група пък има наличие на капитали от Малайзия и Катар. Скоро след бомбастичния трансфер на Неймар в „ Пари Сен Жермен “ стана ясно, че парижките новобогаташи се готвят да закупят елитния „ Мускрон “, с цел да развиват в него играчи. Връзката е израелският управител Пини Захави, който движеше прехвърлянето. Той минава за притежател в сянка на клуба, което докара до подозрения, че е нарушен правилникът на ФИФА за футболните сътрудници.
Външните вложения значително се дължат на разпространяващата се процедура европейските грандове да построяват системи от сателитни клубове. Белгийската втора дивизия няма по какъв начин да се конкурира с британската Висша лига за парите на богаташи с необятни пръсти като Роман Абрамович и Шейх Мансур. Магнитът за вложителите е различен – доста от тях виждат шампионата като идеална среда за развиване на млади играчи. Големите тимове от прилежащите Англия, Германия и Франция постоянно гледат към Белгия за попълнения. Тук е и по-евтино да регистрираш състезател от страна отвън Европейския съюз – минималната годишна заплата на професионален футболист е 80 000 евро с бонусите. В прилежаща Холандия един клуб би трябвало да се охарчи с по €300 000 за всеки състезател без европейско поданство.
Може би последното е повода за най-екстравагантния план в лигата – „ Тюбиз “. Клубът е благосъстоятелност на южнокорейската маркетингова компания „ Спортизен “. Тя провежда редом риалити шоу за футболисти по сходство на стратегиите за търсене на гении.
„ Благодарение на предаванията ни всички в Корея схванаха къде е Тюбиз – твърди притежателят Шин Чан Коо. – През 2015-а събрах доста футболисти, които не бяха съумели да създадат пробив на професионално равнище. Доведох ги тук и по този начин стартира всичко. “
Голямата част от играчите са от Корея, Япония и Китай. А от тренировките и мачовете на „ Тюбиз “ се оформя стратегия от 16 епизода, които се излъчват от корейската национална телевизия. Зрителите са милиони.
„ Трябва да дадеш на хората причина да се интересуват от ориста на тези играчи – счита Шин. – Ние менажираме 25-30 момчета и се надяваме да им дадем път в европейския футбол. Досега единствено игралите в националния тим на Корея можеха да се надяват на късмет за кариера в огромните клубове. Източна Азия е надалеч от Европа и ние се надявам, че нашият план ще се трансформира в мост сред двата континента. “
Началото на футболния риалити формат е на скромния „ Стад Лебуртон “, който има едвам две непрекъснати трибуни – една край тъчлинията и една зад вратата. От време на време край игрището минава трен и диалозите на почитателите стихват за момент, след което се възобновяват. А седналият на дребната естрада Шин крои проекти да наложи нов бизнес модел в спортната промишленост.
Най-любопитен е казусът с третия в класирането „ Тюбиз “, клуб с 64-годишна история, прочут към този момент като първия в кариерата на актуалната звезда на „ Челси “ Еден Азар. На мачовете на локалния отбор вървят едвам 1000 фенове, само че градчето, на чието име е и футболният клуб, е второто най-известно обитаемо място в Белгия след столицата Брюксел. Поне в очите на корейската аудитория.
„ Тюбиз “ не е единственият втородивизионен белгийски клуб, благосъстоятелност на чужденци. „ Рьозеларе “ се държи от китайци, а тайландската компания „ Кинг Пауър “, притежател и на британския „ Лестър “, неотдавна закупи „ Льовен “, където преди време се подвизава и българският защитник Иван Бандаловски. „ Лиерс “ е на египетския предприемач Маджед Сами, „ Унион Сен Жилоа “ е благосъстоятелност на германеца Юрген Баацш, а „ Серкъл Брюж “ е част от империята на съветския милиардер Дмитрий Риболовлев, притежател и на френския „ Монако “. В елитната група пък има наличие на капитали от Малайзия и Катар. Скоро след бомбастичния трансфер на Неймар в „ Пари Сен Жермен “ стана ясно, че парижките новобогаташи се готвят да закупят елитния „ Мускрон “, с цел да развиват в него играчи. Връзката е израелският управител Пини Захави, който движеше прехвърлянето. Той минава за притежател в сянка на клуба, което докара до подозрения, че е нарушен правилникът на ФИФА за футболните сътрудници.
Външните вложения значително се дължат на разпространяващата се процедура европейските грандове да построяват системи от сателитни клубове. Белгийската втора дивизия няма по какъв начин да се конкурира с британската Висша лига за парите на богаташи с необятни пръсти като Роман Абрамович и Шейх Мансур. Магнитът за вложителите е различен – доста от тях виждат шампионата като идеална среда за развиване на млади играчи. Големите тимове от прилежащите Англия, Германия и Франция постоянно гледат към Белгия за попълнения. Тук е и по-евтино да регистрираш състезател от страна отвън Европейския съюз – минималната годишна заплата на професионален футболист е 80 000 евро с бонусите. В прилежаща Холандия един клуб би трябвало да се охарчи с по €300 000 за всеки състезател без европейско поданство.
Може би последното е повода за най-екстравагантния план в лигата – „ Тюбиз “. Клубът е благосъстоятелност на южнокорейската маркетингова компания „ Спортизен “. Тя провежда редом риалити шоу за футболисти по сходство на стратегиите за търсене на гении.
„ Благодарение на предаванията ни всички в Корея схванаха къде е Тюбиз – твърди притежателят Шин Чан Коо. – През 2015-а събрах доста футболисти, които не бяха съумели да създадат пробив на професионално равнище. Доведох ги тук и по този начин стартира всичко. “
Голямата част от играчите са от Корея, Япония и Китай. А от тренировките и мачовете на „ Тюбиз “ се оформя стратегия от 16 епизода, които се излъчват от корейската национална телевизия. Зрителите са милиони.
„ Трябва да дадеш на хората причина да се интересуват от ориста на тези играчи – счита Шин. – Ние менажираме 25-30 момчета и се надяваме да им дадем път в европейския футбол. Досега единствено игралите в националния тим на Корея можеха да се надяват на късмет за кариера в огромните клубове. Източна Азия е надалеч от Европа и ние се надявам, че нашият план ще се трансформира в мост сред двата континента. “
Началото на футболния риалити формат е на скромния „ Стад Лебуртон “, който има едвам две непрекъснати трибуни – една край тъчлинията и една зад вратата. От време на време край игрището минава трен и диалозите на почитателите стихват за момент, след което се възобновяват. А седналият на дребната естрада Шин крои проекти да наложи нов бизнес модел в спортната промишленост.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ