До този момент, всеки един човек, без значение от неговия

До този миг, всеки един човек, без значение от неговия обществен статус или авторитет, може да се счита за щастливец. Не споделяме, че животът е прелестен за всички, но имайки поради всички тежки интервали, през които човечеството минава, днешният ден умерено може да се счита за премия. След като Робърт Опенхаймер в никакъв случай няма да си елементарни, че е работил върху основаването на атомната бомба, тайните му се озовават при Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и в Китай. Днес атомните сили по света въобще не могат да се считат за малко, само че по-големият проблем е, че в предишното сме следили редица стратегически неточности.

На първо място може да си спомним за Кубинската рецесия, в която Кремъл се пробва да достави нуклеарно оръжие на Куба. Никой не обръща внимание на обстоятелството, че НАТО слага такова в Турция – това е история, за която не се приказва доста. След това ще открием, че Съюз на съветските социалистически републики основава своята станция „ Дъга “, която би трябвало да засече изстрелването на балистична ракета от Съединени американски щати в посока Съюз на съветските социалистически републики.

Разбира се, като всяка друга позната съветска техника от Студената война, изключваме хладилниците Мраз, които са склонни по-скоро да ръждясат, в сравнение с да спрат своята работа, станцията дефектира. В този миг единствено един човек – лейтенант-полковник Станислав Петров. Той би трябвало незабавно да задейства командването и да заяви, че нуклеарна ракета е изстреляна към Съюз на съветските социалистически републики.

Вместо да направи това, Станислав просто отхвърля да го записва като случай и след време се оказва, че такава ракета просто не съществува. Дефектната система е изиграла една от най-лошите смешки на света, само че е имало един рационален човек в залата, който да откаже. Самият Петров в никакъв случай не получава някаква премия, тъй като началниците би трябвало да признаят, че са сбъркали. И това не е казусът, който желаеме да разкажем. Нека обърнем внимание на Ейбъл Арчър 83. В него се преглежда тактиката на нуклеарният боеприпас на Съединени американски щати и НАТО през Студената война. При всяка игра на война – известно е още като военно обучение – точно тук се споделя проект за поразяването на противников цели с нуклеарно оръжие.

Шахматно систематизиране за поразяване на цели в една кървава война, която и до през днешния ден никой не желае да вижда. Въпреки това в нощта на 9-ти ноември 1983 година няма обучение, а действително оповестяване на бойна подготвеност. До този миг равнищата на напрежение сред двете велики сили се е повишала в степен, която всеки миг ще ескалира. По това време Юри Андропов – руски водач към този момент е превел нуклеарните сили на Съюз на съветските социалистически републики в цялостна бойна подготвеност и стои с пръст на бутона за изстрелване. Краят на света е доста по-близо, в сравнение с във всяко едно друго време. В края на Втората Световна война единствено Съединени американски щати разполага с нуклеарно оръжие и тъкмо затова може да диктува разпоредбите на международната карта.

През 1949 година тайната доближава до Съюз на съветските социалистически републики и с това салдото на силите се изравнява, само че към този момент се тече като баланс на гнет. През 50-те години и двете страни се стремят да построят колкото се може по-голям боеприпас, а стремежът е да има колкото се може повече бомби. През 1962 година следва изстудяване на пристрастеностите, когато светът е на прага на още една злополука. През 1975 година се отбелязва и още едно стопляне на връзките, изключително откакто Аполо и Съюз вършат среща в космоса и разнообразни извършения в името на общото богатство. По същото време има и интервал на съмнение.

Всяка страна си мисли, че другата е подготвена да забие ножът в гърба, а мирът е химера, която може да се реализира едвам след заличаването на съперника. И по този начин на сцената през 1981 година излиза Роналд Рейган. Американският президент не се тормози да показва своята позиция против Съюз на съветските социалистически републики. Неговата версия е, че през последните години най-големият зложелател на Съединени американски щати е употребявал времето да се преструва на другар, с цел да се въоръжава още веднъж и още веднъж. В доста от речите си ще назовава Съюз на съветските социалистически републики – зла империя. Рейгън не завършва единствено с това. По време на неговото ръководство приказва за основаването на щит, който да защищава американците от ракетни удари.

В архивите това предложение попада като „ Star Wars “ самодейността. Другото име на Студената война е – взаимна гаранция за заличаване или Mutual Assured Destruction (MAD). До през днешния ден е известно, че когато една страна удари с нуклеарно оръжие, другата ще отвърне, а това няма да докара до нищо повече от самоубийство. Рейгън знае, че в случай че може да защищити страната от такава офанзива, то автоматизирано има и мотив да нападне първи. В началото на 80-те години Кремъл знае, че изостава стопански и още по-лошо – софтуерно. Благодарение на нападателния език на Рейгън ще се роди и внушението, че най-вероятно Съединени американски щати разполага със система, която да обезврежда атомните бомби на Съюз на съветските социалистически републики.

Параноята не е другар на никого, изключително по време на една тиха и свирепа война. Именно през 1983 година равнището на самообладание ще премине всички граници. По това време НАТО продължава да извършва своите дежурни учения и протоколи за изстрелването на нуклеарно оръжие. Всяко годишно обучение е друго, само че тематиката продължава да бъде една и съща – офанзива против Източна Европа и Съюз на съветските социалистически републики. По сюжет НАТО губи всевъзможни дипломатически връзки и е на прага на проваляне от представителите на Варшавския контракт.

Руските танкове са минали в нахлуване в Западна Европа и не престават напред. Самото обучение изисква от НАТО да получи позволение от западните водачи да изстреля нуклеарно оръжие. Обикновено политици от Лондон и Вашингтон би трябвало да бъдат налични по време на обучение. Така протича учението, само че в никакъв случай не се изстрелват ракети, а просто се минава през процедурата, следвайки всички стъпки.

Доклад на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от 1981 година

През 1983 година има толкоз напрежение, че на финала няма никаква потребност от запитване на президенти или министър-председатели. Какви са събитията, които водят до толкоз крайното решение? Нека стартира със свалянето на корейски пътнически аероплан KAL 007 от руски изтребител на 1 септември, който се отклонява от курса с към 560 километра и навлиза в пространството на по-чувствителната военна зона. Рейгън не може да одобри обстоятелството, че това е решението на казуса, изключително откакто на този полет има към 269 души. Следващата му тирада ще бъде доста остра, а Съюз на съветските социалистически републики ще стане „ Терористична нация “, която не се интересува от цената на човешкия живот.

По това време Вашингтон стартира да става очевидец на речи, които целят възможен отговор с принуждение към Съветския съюз. Именно в такива моменти интерпретацията на сходни сигнали може и води до допустимо най-грешните решения. Колкото и съвършена да е една нуклеарна система, тя постоянно ще бъде ръководена от човешкия фактор. Това е композиция от политически и военни решения, които би трябвало да правят оценка обстановката и да изберат дали да натиснат бутона или не. Колкото и добра да е системата за преустановяване на изстрелването, зад нея също стои човек. И с цел да стане още по-плачевно отношението, аудиторията бързо открива и идващият огромен проблем – няма никаква законна връзка сред двете страни.

Изтокът няма никаква визия какво е отношението на запада, затова всяко едно деяние се преглежда като нападателно – същото важи и за противоположната страна. Единственият източник на информация остава разузнаването, чиято функционалност е с картинки да изясни мисленето на съперника. Централно разузнавателно управление на САЩ и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) освен се провалят в тази задача, само че също по този начин оказват помощ за утежняването на връзките. Същото важи през днешния ден и за водачите на Северна Корея или Иран.

Добрата вест е, че Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики постоянно са спазвали джентълменското съглашение да водят войни, само че не и да се конфронтират непосредствено. Все отново цяла Африка се трансформира в тестова площадка. Така наречената прокси война прераства в цяла серия от войни. В моментите, когато едната страна се намеси във война, както е да вземем за пример случая на Съединени американски щати във Виетнам и Корея, Съюз на съветските социалистически републики се стреми да не бъде танцов сътрудник в бойните придвижвания. Същото се повтаря и години по-късно в Афганистан – американските стингъри жилят въздушните сили на Съветския съюз, само че Съединени американски щати не е на бойното поле. За страдание даже и при воденето на война със общоприетия боеприпас, крайният резултат ще докара до потреблението на нуклеарни бойни глави.

Експертите ще виждат през годините, че когато едната страна вземе софтуерен превес, то другата незабавно ще прибегне до единствената опция – нуклеарно оръжие. И статистиката го потвърждава. След като Рейгън приказва за нуклеарна отбрана и чадър против Съюз на съветските социалистически републики, Юри Андропов незабавно се включва в играта. Като шеф на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), той предлага да се направи проект за неочакван удар против Съюз на съветските социалистически републики с кодово име „ Раян “.

За интервала от 1981-1983 година ще открием, че информация за американския капацитет стартира да се изпраща до Кремъл. Агенти от целия свят работят за даването на данни и правенето на проект, който публично да обезврежда съперника. Следят се бойните единици, следи се и интензивността на американския боеприпас. Продължаваме историята със септември 1983 година

По това време американски бомбардировачи и съветски изтребители играят една доста смъртоносна игра на котка и мишка. Американците форсират моторите си, насочват се непосредствено към руското въздушно пространство, а по-късно внезапно трансформират курса си, когато пристигна време за нова локация. Това развлечение се назовава тестване на радара и реакцията на руските водачи. Забавлението за едни ще е призрачен сън за други. След навлизането на корейския Боинг 747 е предстояща и реакцията.

Поради неналичието на връзка и обстоятелството, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) продължава да тръби по какъв начин Съединени американски щати е подготвена да нанесе удар, водачите вършат най-голямата си неточност. На 9 ноември и двете страни имат публични проекти за стеснен първи удар с нуклеарно оръжие. Маркирани са разнообразни бази за неутрализация. След базите стартира да се приказва за градове и както се случва в шаха, една фигура ще вземе друга, до момента в който най-после няма цялостна победа. Дървената фигура няма никаква стойност, на градовете имат, съпроводени с хората в тях. На 10 ноември стартират да се следят сигнали за стартирането на сходна война. Гаранцията за взаимно самоизтребление продължава да се покачва.

По това време страните превеждат своя боеприпас в бойна подготвеност, само че още по-лошото е, че от американска страна има задоволително генерали, които настояват, че могат да изпратят Съюз на съветските социалистически републики назад в каменната епоха. Суровата истина е, че нито една от двете страни не може да доближи до подобен триумф. Ситуацията на нерви продължава и до декември, когато най-сетне някой осъзнава, че при възможна приложимост, радиацията ще се постарае в никакъв случай повече да няма капитализъм, комунизъм, социализъм, фашизъм и въобще човек, който да проповядва някаква идеология. Освен разпределение на нуклеарните удари, някои генерали, популярност богу и от двете страни, вземат решение да ревизират и какъв ще е резултата от радиацията.

Няма нито един академик, който да даде позитивен резултат за оцеляване на популацията, без значение кое ще е то. Уверението за края на света се случва и в двата лагера, като на финала се стига до огромното умозаключение, че може би е по-добре да се демонстрират зъби, само че да няма хапане. Няколко години по-късно Съюз на съветските социалистически републики ще разбере от първо лице за какво не би трябвало да се злоупотребява с атомна сила, като този случай ще носи името „ Чернобил “.