"Труд": “Зелените” напълнили “Натура 2000” с брутални фалшификации и абсурди
До момента, ръководещите наподобява считат за задоволително да потушат припламналата искра в Калиакра, оставайки слепи за големия пожар, който ще се възпламени в цялата страна. България е първенец по обсег на мрежата НАТУРА в Европа – към 38% от страната ни попадат в предпазените зони. Това са над 700 000 парцела с над 1 000 000 притежателя, с които основаването на зоните не е било съветвано и които не са дали своето мнение по отношение на процеса. Когато тези хора схванат, че внезапно парцелите им ще бъдат занулени като стойност и съвсем всевъзможни действия върху тях ще бъдат неразрешени, политическият пожар в страната е допустимо да подпали чергата не на едно, а на няколко следващи държавни управления, написа " Труд " в собствен разбор.
Справянето с този проблем не е просто вярно откъм държавническо мислене, то е безалтернативно от политическа позиция. Управляващите в идващите две години, които и да са те, ще би трябвало да изберат сред две ясни други възможности – да прикрият закононарушенията на 200 псевдо-еколози и да се сблъскат с роден от гнева на 1 млн. души политически безпорядък или да си признаят пред Европейска комисия, че страната е била заблудена от незаконна активност на група НПО-та и да поемат по сложния път към коригирането на зоните НАТУРА.
Ето и обстоятелствата:
Първият избухнал парадокс с данните по НАТУРА 2000 бе включването на парцел, предназначен за гробище – в село Топола до Калиакра. НПО-то „ Зелени Балкани “ е решило, че върху гробището порастват понто-сарматски степи и препускат диви мустанги. Като изключим очевидната нелепост скъпи треви и шубраци да никнат върху гробищата на добруджанци, проектът за ръководство на зоната планува всяко разкопаване на терена да бъде неразрешено. Тоест, локалните хора към този момент няма да могат нито да погребват околните си в гробищния парк, нито да прекопават и поддържат гробовете на към този момент заровените хора. В покрайнината под ударите на еколозите са паднали още парцели с предопределения за локален път, за селскостопански, горски и ведомствени пътища, за археологически монументи на културата, за градини и селищни паркове, за хранилище за битови боклуци, за водностопански и хитромелиоративнисъоражения, за селскостопански пътища, тъй наречените
Нашествие от лебеди и пеликани по летища, планински върхове и гори.
При експлоадирането на абсурда „ Калиакра “, локалните хора бързо схващат, че и летище „ Балчик “ е включено в територията на предпазената зона за местообитанията и предпазената зона за птиците. Там имало диви птици, бозайници и влечуги, като на всичкото от горната страна по самолетните писти изникват гнезда на лебеди и пеликани. Тъй като самолетите ще ги смущават, летище „ Балчик “ де факто ще бъде изличено от картата на България и всяка вяра то да окаже удобно икономическо въздействие върху развиването на района отива окончателно в небитието. Затриването на летище „ Балчик “ под мислено настъпление на пеликани и лебеди ни стимулира да обърнем по-детайлно внимание къде съгласно зелените НПО-та са местообитанията на тези, другояче несъмнено красиви, птици.
Според „ Определител на гнездящите птици в България “, създаден от Българско дружество за защита на птиците, розовият пеликан живее само в Сребърна, а по време на миграция може да бъде видян за малко към Бургас и езерото Вая – маркирано на карта 1 със зелени маркери. Когато идва време същото Неправителствени организации да картира местообитанията на розовия пеликан за опазването им в НАТУРА 2000, резултатът се оказва извънредно друг – внезапно, розовият пеликан стартира да гнезди под път и над път в половин България:
Към този миг, няма предадени от Българско дружество за защита на птиците теренни данни, удостоверяващи смайващи разкрития за нашествието на розови пеликани в България. Министерството на околната среда разполага само с екселска таблица, върху която са нахвърляни без пояснение десетки обитания на птицата.
Аналогична е обстановката и с немия лебед. Според остарели изследвания на Българско сдружение за отбрана на птиците (също със съмнителна стойност), немият лебед в България се среща по дунавското и черноморското крайбрежие, като обособени бройки са засичани и навътре в страната – зелените маркери.
БДЗП рапортува, че през 2007 немият лебед живее на територията на България в алените зони в карта 2, които се включват и в НАТУРА 2000 – явно несъвпадащи с зелените маркери. На всичкото от горната страна, в следващ план и ново изследване (отново платено с държавни пари), Българско дружество за защита на птиците рапортува за повторно местообитания на немия лебед, които се разминават както с най-старите им изследвания, по този начин и с към този момент докладваните зони по НАТУРА 2000 – сините маркери. Като изключим цялостният безпорядък и цялостната липса на каквито и да било действителни изследвания и теренни данни за местообитанията на лебедите в България, забележителна изненада буди обстоятелството, че само българските лебеди в целия свят са почнали да гнездят по високи планински върхове, летища и гъсти гори.
Абсолютно митични животни – порове, тюлени…
Макар горните няколко образеца да шокират с глупостта и наглостта на лъжите, те въпреки всичко имат зрънце истина в себе си – десетина пеликана в действителност живеят в резервата „ Сребърна “, на места може да се видят и красивите лебеди, обособени шубраци и треви от хипотетичните степи могат да бъдат открити и в Добруджа. Зад зоните НАТУРА, обаче, се крият и изцяло фантастични животни, които не могат да бъдат открити където и да било в България.
„ Труд “ разкри първият подобен образец в лицето на степните и шарени порове, поради които голяма част от България е включена в НАТУРА 2000 през 2007 година В последвалото детайлно картиране на зоните, изпълнявано от профилирана еко-инженерингова компания и задграничен теоретичен сътрудник с запас от 530 души на терен и 60 фотокапана, нито един пор от двата типа не е открит където и да било в България. Тоест, хиляди квадратни километра и хиляди частни и държавни парцели са блокирани, с цел да бъдат опазвани порове, които не съществуват.
Ако се върнем още по-назад до най-първите опити за разчертаване на зоните, могат да бъдат открити още по-фрапантни образци и към този момент откровени нелепости. Очевидци и участници в процеса оповестиха пред „ Труд “, че в някои от първичните формуляри, еколозите от „ Зелени балкани “ са разчертали предпазена зона към нос Емине за запазване на тюлен-монах. Според Червената книга на България, този тип е изрично липсващ през 1997 година, като последните наблюдения са от 1995- 1996 година Нещо повече, единичните наблюдения от 1990-те години са на тюлени, обитаващи популационно ядро в Турция. Българската популация по Черноморието е изчезнала още през 50-те и 70-те години на ХХ век. Тоест, през 2007 година еколози са пробвали да основат предпазена зона за запазване на липсващ преди половин век тюлен, като за този труд страната им е заплатила 2.1 милиона лв..
Reductio ad absurdum
Всъщност, в случай че еколозите от „ Зелени Балкани “ и „ Българско дружество за защита на птиците “ са прави, това би било, в действителност, мотив за наслада – многото редки и изчезнали в Европа типове, биха били толкоз многочислени в България, че ние щяхме да се прочуем из целия свят. Безброй табуни диви мустанги щяха да препускат по балчишките степи, стотици хиляди пеликани и лебеди щяха да хвърчат по долини и планини, тюлени, лъвове, рисове и тигри щяха да кръстосват горите ни, и така нататък Всеки естествен българин, който в миналото е излизал в красивата дива българска природа, знае, че горното е цялостен парадокс.
Което ни води и до разумния въпрос – с какъв ум страната е дала основаването на НАТУРА 2000 на пишман-еколози, които едва ли в миналото са напускали първокласните си офиси на жълтите павета, а на всичкото от горната страна са им платени над 2 милиона лв., с цел да основат карта с брутална имитация, взривяваща икономическото развиване, общественото и политическо успокоение в 38% от българските земи?
Справянето с този проблем не е просто вярно откъм държавническо мислене, то е безалтернативно от политическа позиция. Управляващите в идващите две години, които и да са те, ще би трябвало да изберат сред две ясни други възможности – да прикрият закононарушенията на 200 псевдо-еколози и да се сблъскат с роден от гнева на 1 млн. души политически безпорядък или да си признаят пред Европейска комисия, че страната е била заблудена от незаконна активност на група НПО-та и да поемат по сложния път към коригирането на зоните НАТУРА.
Ето и обстоятелствата:
Първият избухнал парадокс с данните по НАТУРА 2000 бе включването на парцел, предназначен за гробище – в село Топола до Калиакра. НПО-то „ Зелени Балкани “ е решило, че върху гробището порастват понто-сарматски степи и препускат диви мустанги. Като изключим очевидната нелепост скъпи треви и шубраци да никнат върху гробищата на добруджанци, проектът за ръководство на зоната планува всяко разкопаване на терена да бъде неразрешено. Тоест, локалните хора към този момент няма да могат нито да погребват околните си в гробищния парк, нито да прекопават и поддържат гробовете на към този момент заровените хора. В покрайнината под ударите на еколозите са паднали още парцели с предопределения за локален път, за селскостопански, горски и ведомствени пътища, за археологически монументи на културата, за градини и селищни паркове, за хранилище за битови боклуци, за водностопански и хитромелиоративнисъоражения, за селскостопански пътища, тъй наречените
Нашествие от лебеди и пеликани по летища, планински върхове и гори.
При експлоадирането на абсурда „ Калиакра “, локалните хора бързо схващат, че и летище „ Балчик “ е включено в територията на предпазената зона за местообитанията и предпазената зона за птиците. Там имало диви птици, бозайници и влечуги, като на всичкото от горната страна по самолетните писти изникват гнезда на лебеди и пеликани. Тъй като самолетите ще ги смущават, летище „ Балчик “ де факто ще бъде изличено от картата на България и всяка вяра то да окаже удобно икономическо въздействие върху развиването на района отива окончателно в небитието. Затриването на летище „ Балчик “ под мислено настъпление на пеликани и лебеди ни стимулира да обърнем по-детайлно внимание къде съгласно зелените НПО-та са местообитанията на тези, другояче несъмнено красиви, птици.
Според „ Определител на гнездящите птици в България “, създаден от Българско дружество за защита на птиците, розовият пеликан живее само в Сребърна, а по време на миграция може да бъде видян за малко към Бургас и езерото Вая – маркирано на карта 1 със зелени маркери. Когато идва време същото Неправителствени организации да картира местообитанията на розовия пеликан за опазването им в НАТУРА 2000, резултатът се оказва извънредно друг – внезапно, розовият пеликан стартира да гнезди под път и над път в половин България:
Към този миг, няма предадени от Българско дружество за защита на птиците теренни данни, удостоверяващи смайващи разкрития за нашествието на розови пеликани в България. Министерството на околната среда разполага само с екселска таблица, върху която са нахвърляни без пояснение десетки обитания на птицата.
Аналогична е обстановката и с немия лебед. Според остарели изследвания на Българско сдружение за отбрана на птиците (също със съмнителна стойност), немият лебед в България се среща по дунавското и черноморското крайбрежие, като обособени бройки са засичани и навътре в страната – зелените маркери.
БДЗП рапортува, че през 2007 немият лебед живее на територията на България в алените зони в карта 2, които се включват и в НАТУРА 2000 – явно несъвпадащи с зелените маркери. На всичкото от горната страна, в следващ план и ново изследване (отново платено с държавни пари), Българско дружество за защита на птиците рапортува за повторно местообитания на немия лебед, които се разминават както с най-старите им изследвания, по този начин и с към този момент докладваните зони по НАТУРА 2000 – сините маркери. Като изключим цялостният безпорядък и цялостната липса на каквито и да било действителни изследвания и теренни данни за местообитанията на лебедите в България, забележителна изненада буди обстоятелството, че само българските лебеди в целия свят са почнали да гнездят по високи планински върхове, летища и гъсти гори.
Абсолютно митични животни – порове, тюлени…
Макар горните няколко образеца да шокират с глупостта и наглостта на лъжите, те въпреки всичко имат зрънце истина в себе си – десетина пеликана в действителност живеят в резервата „ Сребърна “, на места може да се видят и красивите лебеди, обособени шубраци и треви от хипотетичните степи могат да бъдат открити и в Добруджа. Зад зоните НАТУРА, обаче, се крият и изцяло фантастични животни, които не могат да бъдат открити където и да било в България.
„ Труд “ разкри първият подобен образец в лицето на степните и шарени порове, поради които голяма част от България е включена в НАТУРА 2000 през 2007 година В последвалото детайлно картиране на зоните, изпълнявано от профилирана еко-инженерингова компания и задграничен теоретичен сътрудник с запас от 530 души на терен и 60 фотокапана, нито един пор от двата типа не е открит където и да било в България. Тоест, хиляди квадратни километра и хиляди частни и държавни парцели са блокирани, с цел да бъдат опазвани порове, които не съществуват.
Ако се върнем още по-назад до най-първите опити за разчертаване на зоните, могат да бъдат открити още по-фрапантни образци и към този момент откровени нелепости. Очевидци и участници в процеса оповестиха пред „ Труд “, че в някои от първичните формуляри, еколозите от „ Зелени балкани “ са разчертали предпазена зона към нос Емине за запазване на тюлен-монах. Според Червената книга на България, този тип е изрично липсващ през 1997 година, като последните наблюдения са от 1995- 1996 година Нещо повече, единичните наблюдения от 1990-те години са на тюлени, обитаващи популационно ядро в Турция. Българската популация по Черноморието е изчезнала още през 50-те и 70-те години на ХХ век. Тоест, през 2007 година еколози са пробвали да основат предпазена зона за запазване на липсващ преди половин век тюлен, като за този труд страната им е заплатила 2.1 милиона лв..
Reductio ad absurdum
Всъщност, в случай че еколозите от „ Зелени Балкани “ и „ Българско дружество за защита на птиците “ са прави, това би било, в действителност, мотив за наслада – многото редки и изчезнали в Европа типове, биха били толкоз многочислени в България, че ние щяхме да се прочуем из целия свят. Безброй табуни диви мустанги щяха да препускат по балчишките степи, стотици хиляди пеликани и лебеди щяха да хвърчат по долини и планини, тюлени, лъвове, рисове и тигри щяха да кръстосват горите ни, и така нататък Всеки естествен българин, който в миналото е излизал в красивата дива българска природа, знае, че горното е цялостен парадокс.
Което ни води и до разумния въпрос – с какъв ум страната е дала основаването на НАТУРА 2000 на пишман-еколози, които едва ли в миналото са напускали първокласните си офиси на жълтите павета, а на всичкото от горната страна са им платени над 2 милиона лв., с цел да основат карта с брутална имитация, взривяваща икономическото развиване, общественото и политическо успокоение в 38% от българските земи?
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ