До кмета на Община Пловдив г-н Здравко Димитров Копие: Министерство на

До кмета на Община Пловдив господин Здравко Димитров
Копие: Министерство на районното развиване

Копие: Министерство на финансите

Копие: Министерство на екологията

Копие: Всички пловдивски и национални медии

Пловдив, 18 октомври 2022 година

Г-н кмете –

Ще ви го кажем простичко, освен това по два метода – по-мек и по-твърд. С вярата най-сетне да ни разберете.

Пробивът под Водната палата, който към този момент започнахте, е (в меката версия) недомислен и извънредно непредвидлив.

Казано по-ясно и недвусмислено – това е градоустройствено безумство и закононарушение против сегашните и бъдещите генерации пловдивчани.

От 60-те години на ХХ век насам целият цивилизован свят все по-настоятелно и безалтернативно търси способи да извади автомобилния трафик от градските центрове и да замести асфалта на пътищата с озеленени пешеходни и велосипедни алеи.

Реките, пресичащи градовете, навсякъде се вадят от бетонните си корита и се търсят всевъзможни способи те да бъдат социализирани – тъй че да могат да оферират опция на напрегнатия градски живот, като обезпечават благоприятни условия за разходка, забавление и допир с природата.

В същото това време, вие се пробвате да върнете времето обратно (за жал – необратимо!) като построите автомагистрала там, където до неотдавна е имало алея – и откъснете знаковата за пловдивчани река Марица от останалата част на града.

И не, не ни излизайте с мантрата за „ облекчение на трафика “: от десетилетия е открито (както кристално ясно изяснява Ян Геел в книгата си „ Градове за хората “, трансформирала се в последните години в същинска библия на градоустройството с човешки измерения), че основаването на нови автомагистрали (увеличаване на предлагането) единствено усилва търсенето, като основава повече трафик. Единственият метод да облекчим трафика в градските центрове е като затваряме пътни платна, ограничаваме скоростта на придвижване и сътворяваме споделени улици.

Г-н кмете, ние в Пловдив сме същински щастливци – разполагаме с град, който от хилядолетия се е развивал като пешеходен град. С други думи – точно по метода, по който от половин век насам се о п и т в а т да се развиват най-големите градове в света, отпред с Ню Йорк, Лондон, Москва и Сидни (все градове, които са канили гореспоменатия Ян Геел за консултант).

Пловдив е и постоянно е бил град за хората. Не го превръщайте в град за колите.

Поколенията няма да ви простят. Ако осъществите гореспоменатия пробив (свързан от горната страна на всичкото с изсичане на маса дървета и заплащане на милионни санкции поради това) името ви ще заеме справедливо място до имената на тези пловдивски управници, които унищожиха Марково тепе и го трансфораха в каменоломна.

Огромните средства, планувани за този план, могат да бъдат от скъпа изгода за нещо в действителност свястно – основаване на градска железница, свързване на всички велоалеи в единна мрежа, нов мост над река Марица, довеждане докрай на Околовръстното шосе, електрифициране на градския превоз. Но даже и планът да беше напълно безвъзмезден, той отново би бил унищожителен за Пловдив и неговата градска тъкан.

Призоваваме ви неотложно да спрете по този начин наречения „ пробив под Водната палата “ и да приберете досиетата по плана в чекмеджето на забравата.

В противоположен случаи ще бъдем принудени да сезираме всички национални и интернационалните институции (включително тези, от които получавате главното си финансиране) и да предприемем открити протестни дейности.

Не бихме желали да се стига до такава степен, тъй като и двете ще бъдат сериозен удар по репутацията на града ни – както и по вашата персонална известност.Но няма да се поколебаем да го създадем – тъй като става дума за нашето общо бъдеще. И за благоденствието на децата ни – които ще обитават този град, когато нас към този момент няма да ни има.

С увереност,

Манол Пейков, издател

Невена Цветкова, ландшафтен проектант

Добромира Костова, общински консултант и ръководител на непрекъснатата комисия по „ Устройство на територията и жилищна политика “ към Общински съвет Пловдив

д.н.к. проф. Мария Шнитер, археолог

Надка Гунева, синхронен преводач, Европейска комисия

доктор Полина Манолова, социолог

Иордан Велчев, историк и публицист

Здравка Петрова, преводач

Аглика Маркова, книжовен и симултанен преводач

гл.ас. Георги Проданов, учител, Нов български университет

Абдулсамед Вели, основен редактор, Фелибелии медия груп

Соня Генчева, екскурзовод, Етнографски музей Пловдив

Даниел Димитров, икономист

Зорница Христова, издател

Йордан Славейков, публицист и режисьор

Стефан Николов, физик

Георги Парпулов, историк

Гергана Димитрова, издател

Жени Петкова, маркетолог и специалист цифрови връзки

Мартин Иванов, икономист

Борислав Стефанов, преводач

Стефан Лилов, анализатор надзор на комерсиална активност

Мария Змийчарова, преводач

Емилия Манолова, икономист

Божана Трингова, експерт поддръжка приложения

Миглена Чордова, икономист

Борис Джувинов, ИТ експерт

Станимир Кронев, публицист и финансист

Стефка Кожухарова, преводач

Мариян Каракиев, програмист

Мария Пеева, създател, преводач, издател

Радослав Чакъров, маркетинг експерт

Евелина Василева, инженер технолог

Димо Генчев, архитект

Ива Захариева, счетоводител

Мила Кръстева, майка

Валентин Вълканов, социолог, докторант в Нов български университет

Альоша Карабельов, видеомонтажист

Андрей Николов, експерт осведомителни технологии

Юлия Николова, педагог

Павел Начев, политолог

Снежана Нешкова, библиотекар

Пламен Стаматов, проектант

Даниела Чобанова, софтуерен тестер

Росица Богалинска-Петрова, лингвист и цивилен деятел

Ангелина Александрова, преводач

Ивелин Костадинов, продуктов дизайнер

Рая Вълкова, текстописец

Анастас Търпанов, фотограф

Диана Петрова, преподавател

Николай Василев, юрист

Наталия Янкова, пенсионер

Лъчезар Янков, пенсионер

Мария Гатева, строителен инженер

Ирина Марудина, софтуерен инженер

Стоян Минчев, експерт осведомителни технологии

Даниел Кръстев, систематичен админ

Мартин Иванов, икономист

Лора Петрова, цигуларка

Владислав Севов, публицист

Тони Стойчева, юрист

Ева Борисова, ландшафтен проектант

Петкана Бакалова, проектант

Филип Доминов, предприемач

Анет Артинян-Николова, музикант

доцент доктор Николай Павлов, Пловдивски университет

Красимир Нейчев, пенсионер

Нели Караджова, пенсионер

Атанас Кендев, икономист

Надежда Григорова, преподавател

Димка Колева, пенсионер

Елена Георгиева, Държавна опера Пловдив

Тодор Рогошев, правист

Александър Маринов, преводач

Лина Петрова, дизайнер

Стефка Гунева, пенсионер

Мая Банкова, дизайнер

Мария Атанасова, археолог

Надежда Цекулова, публицист

Георги Кралев, ДАИ Глобал

Александър Каравълев, правист

Боряна Ангелова-Игова, академични учител

Айлин Кочолу, експерт обслужване на клиенти

Теодора Проданова, музикант

Елена Атанасова, преподавател

Калина Мазгалова, бизнесмен

Лиляна Бончева, пенсионер

Веселина Александрова, правист, общински консултант

Лина Кривошиева, фотограф

Красимир Лозанов, управител

Ина Иванова, стихотворец и публицист

Ан Фам, основен редактор, „ Тоест “

Йовко Ламбрев, експерт осведомителни технологии

Йоана Трачева, логопед

Екатерина Костова-Попова, музикант

Явор Трачев, юрист

Русанка Ляпова, преводач

Стефан Русинов, преводач

Розалина Кузманова, музикант

Елисавета Пенкова, програмист

Явор Костадинов, художник

Румяна Петрова, пенсионер

Едуард Петров, пенсионер

Нина Руева, преводач

Eньо Киров, експерт осведомителни технологии

Стела Чангарлиева, служител на реда

Антония Мечкуева, художник

Снежа Цонева-Матюсън, лингвист

Антония Мирчева, музикант

Силвия Тодорова, преподавател

Лиляна Гогова, пенсионер

Ника Илиева, костюмограф

Мария Дудева, програмист

Стефан Левашки, юрист

Елена Левашка, издател

Антония Начева, еколог, пълководец по стабилно развиване

Коста Златинис, проектант

Ласка Ненова, управител

Веселка Христамян, доктор

Владимир Чиликов, лингвист

Варти Степанян, начален преподавател

Надежда Радулова, писателка и преводачка

Веселина Георгиева, преводач

Боряна Михова, експерт по природозащита

Мариана Аргирова, счетоводител

Яна Делирадева, диригент

Дониг Магърдичян, правист

Нели Колева, учебен специалист и академични учител

Любен Бойчев, авиоинженер

Силвия Чолева, стихотворец, издател, публицист

Ваня Капушева, лесовъд

Борислав Матеев, академични учител

Виолета Кунева, правист

Бистра Андреева, преводачка

Тони Стоева, финансист

Стефан Радев, преводач

Тихомира Методиева-Тихич, фоторепортер

Маргарита Стойчева, инженер-геодезист, член на КНОБ

Никола Стойчев, инженер-геодезист, член на КИИП

Мария-Десислава Стойчева, музикант

Мария Гулова, читалищен секретар

Гина Кафеджиян, артмениджър

Кристофър Болдуин, режисьор

Райна Димитрова, книжар

Велина Костуркова, лингвист

Маргарита Даскалски, библиотекар

Богдана Таргова, инженер

Илектра Каци, пенсионер

Самир Кочолу, инженер

Галина Меламед, преводач

Дора Кишкилова, доктор по дентална медицина

Нева Мичева, преводачка

Антон Златарев, преводач

Цветин Атанасов, икономист

Георги Тодоров, татко

Eвдокия Пенкова, учителка

Габриела Стамова, певица

Лора Нейкова, преподавател

Екатерина Купелин, антрополог и цеви

Елена Андонова, инженер

Зорница Христозова, маркетинг уредник

Цветан Чуканов, икономист

Даниел Иванов, треньор

Албена Пино, експерт стабилно развиване

Стела Джелепова, преводач

Росица Димова, пианист корепетитор

Галина Лардева, изкуствовед

Гергина Кръстева, лингвист

Елена Божинова, психотерапевт, психоаналитик

Георги Петров, преподавател

София Лазарова, художник

Ива Иванова, художник

Деница Петкова, художник

Адриана Стефанова, частен бизнес

Даниела Гозманова, експерт туризъм и връзки

Мая Минева, доктор офталмолог

Светлана Каридова, академични учител

Райна Зайкова, публицист

Юлия Лазарова, счетоводител

Марий Росен, режисьор

Теодора Дончева, художник

Анастасия Асенова, актриса

Илиана Митова, интериорен дизайнер

Чило Попов, бизнесмен

Катя Атанасова, публицист