bTV Разказва: Другата страна
Една улица може да опише доста за живота в една страна. Първите мигове на непозната земя могат да донесат вълненията на незабавно влюбване, само че и тъгата, разочарованието, породено от разлъка. Раздяла с упования и показа, за които очите и сърцето не са готови. Столицата на източноафриканската страна Уганда предлага такова посрещане.
Екзотиката на цветовете, ароматите, звуковете е опияняваща, до момента в който този ураган от страсти не стигне до босите крайници и големите, изпълнени с очакване очи на деца.
Повече от половината население на Уганда е под 18-годишна възраст. 44% от децата там живеят в беднотия. Това значи, че те са лишени от две или повече от жизненоважните за тях храна, достъп до чиста вода, заслон, здраве, санитарни условия, обучение и информация.
2 мин. Повторно загубен: Сашко е свалил часовника, посредством който е можел да бъде открит 
1 мин. Тир отряза две дървета, счупи дирек и се удари в къща (СНИМКИ) 
3 мин. Състоянието на Роберт Фицо остава тежко, само че няма заплаха за живота му 
4 мин. „ GLAS с Тина Ивайлова “: Къде е Иван? Виждали ли сте го? 
3 мин. Без телефон в ресторанта: Получаваш бутилка вино като премия 
2 мин. Учени: Зад красивото полярно зарево се крият рискове (СНИМКИ и ВИДЕО) 
2 мин. Повторно загубен: Сашко е свалил часовника, посредством който е можел да бъде открит 
1 мин. Тир отряза две дървета, счупи дирек и се удари в къща (СНИМКИ) 
3 мин. Състоянието на Роберт Фицо остава тежко, само че няма заплаха за живота му 
4 мин. „ GLAS с Тина Ивайлова “: Къде е Иван? Виждали ли сте го? 
3 мин. Без телефон в ресторанта: Получаваш бутилка вино като премия 
2 мин. Учени: Зад красивото полярно зарево се крият рискове (СНИМКИ и ВИДЕО) Даниел Делибашев е основател на Детска градина и главно учебно заведение " Дуло " в с. Чиреба в Уганда, както и на фондация " Усмивка за Африка ".
„ Вярвам, че съм си намерил задачата и имам вяра, че тя още не е изпълнена “, споделя той.
В Африка има доста хора от целия свят като българина Даниел Делибашев. За тях образованието е мощ, която може да преобрази към положително, а даже и да избави един човешки живот. През 2017 година Даниел напуща дългогодишната си работата в областта на финансите и отпътува като доброволец в Гана.
„ Когато бях в Гана, видях, че нещо малко, което можеш да направиш за дечицата, няма значение дали им даваш дъвка, бонбони или нещо по-голямо, ти ги правиш щастливи, само че най-вече ги прави щастливи това времето и вниманието, което им отдаваш “, споделя Даниел.
Той се завръща в България. Преживяното в Африка дълго време го държи безсънен нощем. Създава фондация и Facebook страница, с цел да продължи да оказва помощ на децата там и от разстояние.
„ Не след дълго, през 2018 година с мен се свърза едно момче от Уганда, което ми сподели, че три дни децата, за които се грижи, не са яли и търси помощ. Винаги има тази нотка на подозрение, че някой може да ме лъже, да ме употребява, да ми вземе парите, само че си дадох сметка, че по-добре е да някой да ме излъже и да ми вземе парите, в сравнение с, в случай че в действителност има там деца, които са в потребност “, споделя Даниел.
„ През 2019 година имах едно посещаване назад в сиропиталището, което е в Гана, и тогава реших, че по този начин и по този начин съм в Африка, по-добре от Гана, непосредствено да посетя и Уганда, за да видя мястото и децата, за които ми описват и ми демонстрират на фотоси и видеа, дали в действителност съществуват и дали в действителност изискванията, в които живеят са такива, каквито ми споделих и каквито виждам по фрагментите “, продължава описа си Даниел.
Село Сиджи в Уганда, до което го води сърцето, трансформира проектите и фантазиите му. В локалното учебно заведение се образоват 180 деца. За 60 от тях класните стаи са и дом. Така наподобяват и множеството учебни заведения в страната. Там няма ток, няма и течаща вода.
Едва 21% от семействата в Уганда имат достъп до съществени санитарни услуги. 38 от общо 47-милионното население на Уганда няма достъп до безвредна вода. Семействата живеещи в селски региони като този се постанова да вървят километри пеш, с цел да съберат вода. Най-често това са дамите и децата. Подобно е и всекидневието в едно учебно заведение. Това лишава от времето за асимилиране на познания.
„ Преминаването от главно обучение към гимназиално обучение е на доста ниско равнище - някъде към 60%. Уганда към момента е бедна страна. Има значителен фискален недостиг. И просто те не са в положение да финансират напълно осъществяването на тези политики. Затова има проблеми. Няма достъп до вода, няма достъп до обучение. Няма задоволително учебни заведения за децата. Няма задоволително учители “, споделя Маргарита Тилева, заместник-директор на УНИЦЕФ-Уганда.
„ Първите пет години са изключително значими за детето и в действителност най-голяма смъртност е при децата от 0 до 5 години. През годините има прочут прогрес и напредък в тази детска смъртност. Тя понижава, само че към момента е на извънредно високи равнища.
Като таргет към 2030 година смъртността на тези деца в тази група да е 26 деца на 1000. Тук в Уганда сега е 46 “, изяснява още Маргарита Тилева.
Най-големият проблем за детската смъртност са заболявания, които могат да се лекуват, в случай че имат достъп до медицински услуги. Основните аргументи, заради които децата умират, са диария, пневмония, малария.
Разходите за обучение в Уганда се намират едвам на четвърто място по приоритетност на разноските след ръководството, сигурността и инфраструктурата. Бюджетът за опазване на здравето също не е измежду първите три значими.
Всяка година огромните наводнения в страната засягат близо 50 000 души. Toва задълбочава просветителната рецесия в страната.
Времето, прекарано в село Сиджи и локалното учебно заведение, ускоряват желанието на Даниел Делибашев да остане в страната за по-дълго и да си сложи по-голяма цел. Даренията от храна, лекарства и облекла са краткосрочно решение за проблемите, с които той се сблъсква в страната. Той стартира да търси терен, на който да построи учебно заведение.
Търсенето на опция за основополагаща поддръжка за пълностоен детски живот го води в няколко дребни села в област Луеро, на два часа път от Кампала, където съвсем няма учебни заведения. Мястото е близо освен до столицата, само че и до най-близкото летище в страната, в Ентебе.
С дарения от България закупува няколко здания покрай град Зеробуе. Децата на Уганда се трансформират в задача на живота му и през 2019 година той изцяло се открива в африканската страна.
Как наподобява новопостроеното учебно заведение и детска градина в Уганда? С какви нови провокации, пред които е изправена страна се среща и Даниел. Следва продължение…
Продължи да четеш
