Спомени от соца: Какво се случваше с родните роми, когато бяха просто цигани
До 1989 година нашенецът знаеше, че ром е дестилирана алкохолна напитка, направена от остатъчните артикули на захарната тръстика меласа и тръстиков сироп, посредством развой на ферментация и филтрация. След началото на демократичните промени обаче се възприе за политически по-коректно това разбиране да се употребява и за ром. Дотогава публично във всички документи от следвоенния интервал за назоваване на тази етническа общественост се употребява понятието роми. Затова и ние за исторически по-коректно взехме решение да използваме понятието „ цигани” и „ циганско население”, написа socbg.com.
Циганската общественост от Втората международна война до Априлския пленум
По време на Втората международна война циганското население, наред с евреите, е наранено от расисткото законодателство на българското държавно управление. Свидетелство за това са редица ограничавания във всекидневния им живот. Забранено е да посещават централните квартали в София, да се возят в трамваите, а посредством купонната система получават по-малко храна и от евреите.
След 9-ти септември 1944 година ромите за първи път стават обект на целенасочена политика, целяща пълноценното им включване в обществено-политическия, социално-икономическия и културния живот на страната. Първоначало отношението на държавното управление на Отечествения фронт към ромите е обвързвано с убеждението, че те са естествени съдружници и че би трябвало да се подкрепи тяхното издигане в обществото. Поради най-голямата назадничавост на циганското население, по отношение на останалите малцинствени общности, то се употребява с най-големи грижи за превъзмогване на този проблем от страна на властта.
Така в първите години след войната се виждат напъните на новото държавно управление за осъществяване на социалистическо национално създаване на циганското население и самоопределянето му като такова. Това е и времето, в което то се употребява с най-вече права и свободи.
През пролетта на 1946 година в София е основана „ Единна общокултурнопросветна организация на циганските малцинства “ под председателството на Шакир Пашов. Започва издаването и на вестник за циганското малцинство списван на техния език. Същата година Шакир Пашов е определен за депутат, което го прави и първият ром в Народното събрание. Последвалата сталинизация в Източна Европа се отразява и на циганската общественост.
Този интервал се показва в недоверчивост към всички разлики, водещи до ограничение на правата на етническите общности. На първо място е осъществена принуда над най-значимия ром по това време Шакир Пашов. Първоначално е изключен от редиците на Българска комунистическа партия, а в следствие е изпратен в лагера на остров Белене. Промяната визира и вестника, който стопира да се издава. Друго доказателство за смяна е изселването на част от турското малцинство през 1950-1951 година В изселническата вълна взимат присъединяване и турчеещи се български роми.
Точният им броя мъчно би могъл да се дефинира, само че се приема, че става въпрос за към 5000 души. Те стават и причина през 1951 година турските управляващи да затворят границата, с което да се спре процеса на изселване. След гибелта на Сталин и най-много след Априлския пленум от 1956 година се следи последователно „ топене “ на отношението към циганската общественост.
1956 – 1989 година – 33 годишната интеграция в социалистическото общество
След прословутия Априлски пленум стартира и същинската интеграция на ромите в българското общество, наричано тогава с термина приобщаване. Новото управление на Българска комунистическа партия отпред с Тодор Живков, стартира акция за интеграция на етническите общности, включително и ромите, която има за цел постепенната им асимилация и основаване на единна „ българска социалистическа нация “. Това е интервал, през който се организира политика за приобщаване на ромите към „ социалистическия метод на живот “, посредством издигане на техния обичай и просвета.
По това време е оправдан и Шакир Пашов. Националният съвет на Отечествен фронт стартира да издава нов цигански вестник „ Нов път “, като този път той излиза единствено на български език. Този вестник е неповторим с това, че е първия в Европа, който е предопределен за национално малцинство. В него се преглеждат необятен кръг въпроси, свързани с образованието, опазването на здравето, спазването на закона, нов социалистически морал. Вестникът се издава до ноември 1988 година Този първи интервал приключва през декември 1958 година, когато се приема Постановление на министерски съвет (ПМС) № 258, регламентиращо усядането на ромите чергари. С него за пръв път в страните от някогашния соцлагер се урежда въпроса на ромите.
Циганската общественост от Втората международна война до Априлския пленум
По време на Втората международна война циганското население, наред с евреите, е наранено от расисткото законодателство на българското държавно управление. Свидетелство за това са редица ограничавания във всекидневния им живот. Забранено е да посещават централните квартали в София, да се возят в трамваите, а посредством купонната система получават по-малко храна и от евреите.
След 9-ти септември 1944 година ромите за първи път стават обект на целенасочена политика, целяща пълноценното им включване в обществено-политическия, социално-икономическия и културния живот на страната. Първоначало отношението на държавното управление на Отечествения фронт към ромите е обвързвано с убеждението, че те са естествени съдружници и че би трябвало да се подкрепи тяхното издигане в обществото. Поради най-голямата назадничавост на циганското население, по отношение на останалите малцинствени общности, то се употребява с най-големи грижи за превъзмогване на този проблем от страна на властта.
Така в първите години след войната се виждат напъните на новото държавно управление за осъществяване на социалистическо национално създаване на циганското население и самоопределянето му като такова. Това е и времето, в което то се употребява с най-вече права и свободи.
През пролетта на 1946 година в София е основана „ Единна общокултурнопросветна организация на циганските малцинства “ под председателството на Шакир Пашов. Започва издаването и на вестник за циганското малцинство списван на техния език. Същата година Шакир Пашов е определен за депутат, което го прави и първият ром в Народното събрание. Последвалата сталинизация в Източна Европа се отразява и на циганската общественост.
Този интервал се показва в недоверчивост към всички разлики, водещи до ограничение на правата на етническите общности. На първо място е осъществена принуда над най-значимия ром по това време Шакир Пашов. Първоначално е изключен от редиците на Българска комунистическа партия, а в следствие е изпратен в лагера на остров Белене. Промяната визира и вестника, който стопира да се издава. Друго доказателство за смяна е изселването на част от турското малцинство през 1950-1951 година В изселническата вълна взимат присъединяване и турчеещи се български роми.
Точният им броя мъчно би могъл да се дефинира, само че се приема, че става въпрос за към 5000 души. Те стават и причина през 1951 година турските управляващи да затворят границата, с което да се спре процеса на изселване. След гибелта на Сталин и най-много след Априлския пленум от 1956 година се следи последователно „ топене “ на отношението към циганската общественост.
1956 – 1989 година – 33 годишната интеграция в социалистическото общество
След прословутия Априлски пленум стартира и същинската интеграция на ромите в българското общество, наричано тогава с термина приобщаване. Новото управление на Българска комунистическа партия отпред с Тодор Живков, стартира акция за интеграция на етническите общности, включително и ромите, която има за цел постепенната им асимилация и основаване на единна „ българска социалистическа нация “. Това е интервал, през който се организира политика за приобщаване на ромите към „ социалистическия метод на живот “, посредством издигане на техния обичай и просвета.
По това време е оправдан и Шакир Пашов. Националният съвет на Отечествен фронт стартира да издава нов цигански вестник „ Нов път “, като този път той излиза единствено на български език. Този вестник е неповторим с това, че е първия в Европа, който е предопределен за национално малцинство. В него се преглеждат необятен кръг въпроси, свързани с образованието, опазването на здравето, спазването на закона, нов социалистически морал. Вестникът се издава до ноември 1988 година Този първи интервал приключва през декември 1958 година, когато се приема Постановление на министерски съвет (ПМС) № 258, регламентиращо усядането на ромите чергари. С него за пръв път в страните от някогашния соцлагер се урежда въпроса на ромите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ