На 6 януари се прекланяме пред Христо Ботев и отбелязваме

6 януари – Честваме 177 години от рождението на Христо Ботев

На 6 януари се прекланяме пред Христо Ботев и означаваме 177 от рождението му.

В българската история Калофер вечно остава обвързван с най-великия собствен наследник Христо Ботев – талантлив стихотворец и челник, ослепителен журналист, един от ръководителите на българското национално-освободително придвижване.

Кой е Христо Ботев?

6 януари - Честваме 177 години от рождението на Христо Ботев

Христо Ботьов Петков е роден на 6 януари 1848 година (нов жанр, 25 декември 1847 година по остарял стил) в една от стаите на остарялото учебно заведение, намирало се в храма „ Св. Богородица “ в центъра на Калофер. Баща му е известният даскал Ботьо Петков, а майка му – Иванка Ботева, за която съвременниците споделят, че била фамозна със своята красота, горделивост и мощен дух. Ботев е първото от общо деветте деца в фамилията. Друго огромно име от семейството e на брата на Христо – Кирил, който, въпреки и да остава в сянката на батко си, несъмнено изиграва роля в събитията, свързани с революционното придвижване.

Малкият Христо стартира образованието си в Карлово, където през 1854 година се реалокира да учителства татко му Ботьо Петков. През 1858 година обаче фамилията се завръща в родния Калофер и момчето постъпва в локалното трикласно учебно заведение, където още веднъж преподавател е татко му.

Дълго време Ботьо Петков се пробва да изпрати сина си да учи в Русия благодарение на Найден Геров, негов прочут от Одеса, който е станал прочут образован деятел и съветски вицеконсул в Пловдив. Това се случва през есента на 1863 година, когато Христо Ботев получава стипендия от съветското държавно управление и отпътува за Одеса. Тук под въздействието на разнообразни съветски създатели стартира да построява своя жанр на писане и прави първите си поетични опити.

Постъпва във Втора гимназия като „ волнослушател “, само че мъчно се вписва в образователната активност. Не минават и две години преди енергичният и избухлив Христо да бъде изключен от образователното заведение. Причината – „ липса на интерес към образователната стратегия “. Стипендията му е прекъсната и той получава еднократна сума, с цел да се прибере в България. Въпреки това Христо Ботев остава в Одеса, издържайки се с преподаването на частни уроци.

Енергичната революционна активност на Христо Ботев след 1873 година

Енергичната революционна активност на Христо Ботев след 1873 година се оказва една от основите на национално-освободителното придвижване. Историците се сплотяват към изказванието, че повода за неговия порив е точно обесването на Апостола през същата година. С убийството на Левски върху организацията е нанесен пагубен удар.

Действията на Любен Каравелов стартират да стават неуверени, във възгледите си сякаш той стартира да симпатизира повече на така наречен „ остарели “ (те пазят по-умерените форми на битка против Портата, демонстрират съмнение към въоръжените акции и стартират новаторски планове за решение на българския политически въпрос) – нещо, което отблъсква буйния темперамент на Ботев. Именно в този миг изпадналият в рецесия БРЦК има потребност от здрава ръка.

Точно тогава организацията – за положително или за зло, е управлявана от самия Ботев. Като бунтовник Ботев е последовател на делото на и. Според него единственото коренно средство за разрешаване на националния въпрос е революцията. Ботев е за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите.

Той се афишира за радикалната революционна битка за сметка на „ просветителната “ идеология, срещу употребата на по-слабите в обществено отношение от страна на по-силните. В интернационален проект Ботев пази Парижката комуна (1871), познава персонално редица съветски революционери от своето време, чете Дарвин, Маркс, Бакунин и други

Журналист и издател

След къс престой в Галац, в края на май 1871 година Христо Ботев се реалокира в Браила. (според З. Стоянов, от Измаил той отива напряко в Браила) Тук, със съдействието на Димитър Паничков, той стартира да издава вестник „ Дума на българските емигранти “, който би трябвало да размени закритите малко преди този момент български емигрантски вестници „ Свобода “ и „ Дунавска зора “.

Вестникът излиза в единствено пет броя, като главната част от наличието им е писана от самия Ботев. В тях излизат някои от главните му публицистични работи: „ Наместо стратегия “, „ Примери от турското правораздаване “, „ Народът – през вчерашния ден, през днешния ден и на следващия ден “, „ Смешен рев “, „ Петрошан “, „ Решен ли е черковният въпрос? “.

В „ Дума “ за пръв път са оповестени и няколко негови стихотворения – „ До моето първо либе “, отдаденото на Мария Горанова „ Пристанала “ и отдаденото на нейния брат Б. Горанов „ Борба “.През лятото на 1871 година Ботев боледува тежко и дълготрайно от тиф, а в края на юли двамата с Паничков са принудени да прекратят издаването на „ Дума “ заради липса на средства.

През септември издава листовка с остри нападки против Българското книжовно сдружение (днес Българска академия на науките) и персонално против неговия деловодител Васил Стоянов. Те са повторени месец по-късно на годишното заседание на Дружеството, където Ботев и Добри Войников участват като делегати на българската община в Галац.

Убеждения и идеология

Като народен бунтовник Христо Ботев е последовател на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото коренно средство за разрешаване на националния въпрос той вижда единствено в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите.

Интернационалист по убеждения, Христо Ботев пази правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, афишира се за радикалната революционна битка за сметка на „ просветителната “ идеология, срещу употребата на по-слабите в обществено отношение от страна на по-силните.

Идеите на Христо Ботев са близки до анархизма. Той не признава никакви господари били те чорбаджии, попове, турци или даже представители на съветската имперска политика. Според З.Стоянов Ботев не се вписва нито в Одеската гимназия, нито в Букурещкото здравно учебно заведение, тъй като там имало строги правила и ред. Същевременно той познава персонално редица съветски, украински и полски революционери (и интелигенти-нихилисти и анархисти) от своето време.

Приятел е с известния съветски бунтовник народник Русел Судзиловски, който Ботев кани като доктор в четата. Също по този начин е непосредствен с Христо Дембецки, Грималди Флореску, Теофан Радионов, Сергей Нечаев, Николай Меделин, Николае Георгеску и прочие Чете Хърбърт Спенсър, Чарлз Дарвин, Карл Маркс, Михаил Бакунин, Пиер-Жозеф Прудон и други

В писмо до Иван Драсов от 12 април 1875 Ботев написа, че е получил предложение от съветските революционери от Цюрих за общите дейности и замяна на литература. През 1869 през юли се среща с съветския анархист Сергей Нечаев, бягството на който от съветския царизъм е подкрепено от Христо Ботев. През 1872 същия Нечаев ще напише „ Катексис на революционера “ и букурещката полиция ще арестува Ботев, поради това че го популяризира.

Ботевата гибел

Вечерта на 20 май (1 юни нов стил) откакто сражението е затихнало, патрон пронизва Христо Ботев и той умира на място.Точното място на гибелта и въпросът за килъра на Ботев са предмет на продължителни разногласия,но през днешния ден доминира мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина.

Съществуват две съществени версии за гибелта му. Първата, която е необятно застъпена в известната историография е, че е убит от османски снайперист, а втората, която рядко се разяснява измежду историците (но в последно време добива известност измежду публичното мнение) и е учредена на мнения на движимости лица и анализатори е, че е погубен при скрит план от свои четници.

Известно е, че след стъпването на дунавския бряг Ботев има няколко огромни абсурда с Апостолов и Никола Обретенов – най-много в смисъл, че са го подвели, за готовността на народа да се вдигне на протест. Според експертни изводи, съобразени с дистанцията от което е стреляно, светлината по това време на денонощието, релефа на местността и характерностите на оръжието което е употребявано по това време от постоянната войска, оказва се че първата версия е малко евентуална. След гибелта на Ботев тялото му е оставено непогребано, а след откриването му на идващия ден главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който през днешния ден носи неговото име.

Христо Ботев – На сбогуване

Пък тогаз… майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина потегля, отива,
пътят е заплашителен, само че прочут:
аз може млад да загина…
Но… стига ми тая премия –
да каже нявга народът:
умря бедняк за истина,
за истина и за свобода…

Памет

Името на Христо Ботев носят:

Ботевград
Най-високият връх на Стара планина
Нос Ботев и връх Ботев на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови

Улици и булеварди в съвсем всички български селища, измежду които бул. „ Христо Ботев “ в София (Карта)
Улици и булеварди в доста румънски селища
Многобройни учебни заведения и читалища

Футболни клубове в Пловдив, Враца, Ихтиман, Гълъбово, Козлодуй, Болярово, Нови пазар, Луковит и други
Футболни игрища
Втората стратегия на Българското национално радио
Астероид 225238 Христо Ботев, открит от български астрономи

Христо Ботев е изобразен на гърба на банкнотата от 5000 лв., емисия 1924 година, която е в обращение от октомври 1924 година до 1925 година
На Ботев са отдадени доста монументи в България – във Враца, Калофер, и други, както и в чужбина. Паметникът на връх Околчица увековечава подвига на Ботевата чета. На километър 65 от автомагистрала Москва – Киев („ Киевское шоссе “ в Русия) стои паметник-мемориал, състоящ от 2 елементи с откъс на Христо Ботев.

Музеи на Ботев:
Национален музей „ Христо Ботев “ в Калофер
Национален музей „ Параход Радецки “
Костница на Ботевите четници, с. Скравена

От 1901 година всяка година на 2 юни се отбелязва Денят на Христо Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България с писък на сирени и едноминутно безмълвие.