Дни след като ГЕРБ се обяви за дълбока и радикална

Дни откакто ГЕРБ се разгласи за дълбока и радикална правосъдна промяна, а след това от партията се представяха като репресирани от прокуратурата и поеха курс към държавно управление с ПП-ДБ, хората на Бойко Борисов в Народното събрание постъпиха по нормалния метод. В четвъртък ГЕРБ и Движение за права и свободи, освен това с непробиваемо болшинство, поеха курс към разпродажба на съдийската самостоятелност.

„ Ако ще вършиме това – по-добре да остане настоящето състояние “, прикани ги заместник-министърът на правораздаването Емил Дечев. Думите му обаче останаха нечути, а единствените контрапредложения против опита на Движение за права и свободи и ГЕРБ да създадат висшите съдилища подвластни – тези на Надежда Йорданова, бяха отхвърлени.

Правната комисия в Народното събрание прегледа на второ четене измененията в Наказателно-процесуален кодекс, предлагани от Министерството на правораздаването. Проектът беше представян и от политици, и от медии като „ законът, който дава опция за надзор над основния прокурор “. И фактически – главните текстове в процесуалния закон са такива. Те бяха признати с голямо болшинство.

Както нормално обаче, дяволът е в детайлите, а когато става дума за законодателство – в преходните и заключителни разпореждания. В случая с тези разпореждания се оферират промени на Закона за правосъдната власт (ЗСВ), с които се дефинира редът за избор и премахване на основния прокурор и двамата ръководители на висши съдилища в България.

Гласуваните от комисията текстове дават опция с обикновена аритметична интервенция да бъдат отстранявани ръководителите на висшите съдилища.

Какво беше признато

Вземайки част от текстовете на Министерство на правораздаването и модифицирайки други, от ГЕРБ и Движение за права и свободи направиха най-сериозните до момента крачки към разпродажба на съдийската самостоятелност.

Всичко стартира с поддръжка за странната концепция на правосъдното министерство – 13, а не 17 гласа във Висшия правосъден съвет (ВСС) да стигат за избор и освобождение на ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС), на Върховния административен съд (ВАС) и на основния прокурор.

Приравняването на съдии и прокурори беше остро подложено на критика от Съюза на съдиите в България и от разнообразни магистрати, измежду които някогашният ръководител на Върховен касационен съд Лозан Панов.

Тезата застъпи по време на съвещанието на правната комисия и Надежда Йорданова (ДБ), а заместник-министърът на правораздаването Емил Дечев разяснява, че дори би било по-добре да се поддържа концепцията със 17 гласа да се освобождават и назначават шефовете на висшите съдилища, а с 13 да се взема решение за основния прокурор. „ Това обаче е политическо решение “, сподели Дечев, чието мнение явно не съответствува с това на служебния министър Крум Зарков, който приравнява позициите.

Все отново обаче в плана на Зарков има условието за двамата ръководители на съдилища и да има и болшинство от членовете, определени директно от съдиите. Движение за права и свободи и ГЕРБ обаче гласоподаваха срещу и по този начин напълно уеднаквиха условията за „ тримата огромни “.

Реклама

„ Трима огромни няма, разберете. Има съд – той е съдия и е над прокуратурата, а прокуратурата е страна в процеса “, чу се в комисията. Служебният зам.-министър даже подсети, че е „ надълбоко неверно “ съдии и прокурори да се приравняват.

Но ГЕРБ и Движение за права и свободи не обърнаха внимание и продължиха в тази посока. Двете партии гласоподаваха и срещу така наречен двойно болшинство в Пленума на Висш съдебен съвет, с което да се избират и освобождават ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.

Под „ двойно болшинство “ се схваща както общото болшинство в Пленума на двете колегии (13 гласа), по този начин и болшинството в границите на професионалната квота в съдийската гилдия, т. е. болшинството измежду съдиите, определени от съдии.

Това значи на процедура, че и основният прокурор, и ръководителите на двете висши съдилища ще се отстраняват единствено с 13 гласа в пленума на двете колегии.

Какво значи на процедура

Ако гласуването се повтори и в пленарна зала в петък, отсега нататък ръководител на Върховен касационен съд и Върховен административен съд ще може да се избере или освободи с гласовете на прокурорската гилдия (11) плюс единствено още два гласа от съдийската гилдия. Само за образец – те могат да са от парламентарната квота.

Тази опция ГЕРБ и Движение за права и свободи дават в разгара на свадите, които тресат върховете на правосъдната система в България. От размяната на обвинявания в прокуратурата пък стана ясно, че нито Гешев, нито Висш съдебен съвет имат подозрение, че кадруването в правосъдния съвет става от ГЕРБ, а основният прокурор се избира политически.

Единственият народен представител, който правеше насрещни оферти на ГЕРБ и Движение за права и свободи, беше Надежда Йорданова. Гласовете обаче оставаха непроменени: представителите на двете партии в правната комисия ги отхвърляха, Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ се въздържаха, а Политическа партия подкрепяха концепциите на Йорданова, без да се изричат.

Стигна се до такава степен, че Емил Дечев от правосъдното министерство прикани депутатите, в случай че са решили да одобряват такива текстове, по-добре да оставят съществуващото състояние. И Хамид Хамид (ДПС), и Радомир Чолаков (ГЕРБ) опитваха да приключат дебата бързо с аргумента, че „ единствено поддържат плана на Министерския съвет “. Останалите адвокати на Българска социалистическа партия, Възраждане и Политическа партия мълчаха.

„ Орязахте доста значително съдийското самоуправление “, сподели Йорданова в края на съвещанието. Никой не пожела имитация, а ръководителят на комисията Стою Стоев (ПП) благодари на колежката си и прикани към прекосяване към идната точка.

Публикация на „ Капитал “, заглавието е на Narod.bg