Днешният свят забранява чувствителността. От една страна тя ни прави

Днешният свят не разрешава чувствителността. От една страна тя ни прави уязвими и сами я заобикаляме, а от друга – страшните неща, на които ставаме очевидци по медиите сами обръгват сърцата ни. Все повече се затваряме във вътрешността и в случай че се осмелим да покажем тази страна от себе си, то това става в най-близкото ни обграждане, в което така и така сме свързани по този начин с другите, че не може да не сме чувствителни към тях – децата, сътрудникът, родителите и приятелите ни, домашните ни любимци.

Когато излезем на публичния подиум, ставаме очевидци на други не-чувствителни (различно от безчувствени) хора и се убеждаваме, че това е верният ред на нещата. Днешният свят изисква от нас да прекосяваме бъзро през хората, да взимаме, каквото можем от тях и да си тръгваме, преди да са ни разочаровали, надлежно – да страдаме. Трябва да поддържаме спортен дух, упоритост, статус на „ съумели ” и да не ни пука изключително за другите – тъй като на тях не им пука за нас и тъй като губим фокуса към идеалния си живот, който по този начин и няма да достигнем.

“Но в този момент да си сензитивен е доста повече от това да си уязвим, то е да си човек. Чувствителността е последната цитадела на човещината ”

Тази накърнимост, тъкмо тази, която ни кара да страдаме, е последният ни пропуск, че въобще имаме сърца. Не, това не е следващият моралистичен възторг, това е въпрос на оцеляване, на духовно оцеляване в един все по-бездушен свят. Точно тъй като хората се опасяват да се разкрият, те непрекъснато и все по-навътре се крият в себе си. Това криене, подхранено услужливо от привидното пълноценно другарство в интернет, води само до голяма самотност. И да, обществените мрежи са тъкмо този опиат, с който компенсираме дупките в себе си.

“Заради загубата на сензитивност хората губят уменията си да се свързват един с различен. ”

Става по този начин, че от липса на сензитивност в обществото и заклеймяването й като погрешно държание, ние като се изключи че ставаме все по-самотни, към този момент не умеем да се свързваме вярно един с различен. И какво имам поради под „ вярно ”? Няма правила в връзките с хората и връзките, които сътворяваме са неповторими, само че те се базират на няколко правилото като доверие, откриване на мисли и страсти, емпатия, чуване, реагиране.

Как да бъдем прочувствено открити хора

Приемете, че да покажете сензитивност е положително за вас. Че страстите са част от вас и както потенето, те би трябвало да излизат на открито, с цел да няма претоварване на организма с отрови или вътрешната температура да не докара до детонация. Приемете, че въпрос на здраве да отваряте сърцето си и да показвате сензитивност

Вижте другите с очите на дете. Защото децата одобряват хората без предубеждения и не ги товарят с упования, те виждат двуизмерно, без обществен подтекст, само че и с това – по-надълбоко. Приемете, че хората са толкоз неповторими и забавни, колкото и вие, толкоз самотни, колкото и вие и с потребност от непосредственост, колкото и вие.

Не се опасявайте да говорите за възприятията си, само че и наблюдавайте другия, когато минете границата. Когато се виждаме с близки другари нормално си описваме кой какво прави, а не по какъв начин се е чувствал. Кога е бил благополучен или по кое време – засегнат. Маловажното бърборене също е част от другарството, само че по тази причина сме дружно – да споделяме и по-дълбоки неща.

Слушайте деликатно и другите. Качественото слушане значи доста повече от наличие и кимане с глава. То е изключване на външните дразнители, усамотяване и най-много – изключване на самите нас. Понякога егото толкоз власт има, че ни пречи да слушаме другите, заети единствено с това, думите им по какъв начин ще се отразят на нас, а не се замисляме за какво биват въобще изричани.

Поддавайте се на страстите си, без боязън по какъв начин ще бъдат признати. Ако ви се плаче в киното, плачете. Ако ви се крещи, крещете на воля. Излезте в гората и вийте като вълк – няма значение. Много значимо е да изразходвате тази сила, която не може да бъде изказана с думи или показана в деяние. Ирационалните и подсъзнателни страсти в нас са повърхността на бездни, които би трябвало, сходно за вулканите, да изригват свободно.

Направете го малко и на макар. Знаем, че светът няма да се промени съществено от една доверчива усмивка, от благите думи на вежливост или в случай че услужим на чужд с два лв.. Но в противен случай - тъкмо в това е геройството. За осъзнаваш това и все пак да продължаваш да настояваш за един по-богат на страсти и шерване свят. Защото, както споделих - е въпрос на оцеляване.