Доброволците: Украинката Лана, която безкрайно обича България
Днес в поредицата „ Доброволците “ ви представяме украинката Лана Петкова, която от първия ден на войната оказва помощ на майки с деца да не губят вярата си в човешкото. Лана има три висши образования, преподава класическа йога и води безплатни часове за украински бежанци. Доброволец е в почистването и вдъхването на живот на занемарената Белодробна болница в Пловдив, която ще се трансформира в Център за бежанци, а когато войната завърши, ще бъде от изгода и за българи. Лана е част и от спешния щаб на регионалната администрация и оказва поддръжка на фамилии новодошли бежанци в Пловдив. По последни данни бежанците в града са над 2 000 души, като се очакава броят им да се усили. Двете си приказваме за ужаса на войната, само че и за оптимизма, че в последна сметка положителното постоянно побеждава, тъй като светлината постоянно намира метод да пробие мрака.
От какъв брой време живееш в България?
Лана: Живея доста от дълго време в България. 1991 година бях за първи път в България с мъжа ми - наполовина българин, на половина украинец. Решихме, че Пловдив е мястото, където желаеме да живеем, тук се роди и моят наследник. Безкрайно обичам и Пловдив, и България. Това е моето място. Родом съм от Харков, като моята татковина остава вечно в сърцето ми. В Харков до неотдавна са живели и най-близките ми хора. Майка ми, сестра ми, двамата ми племенници и доста благи за мен другари и родственици, сътрудници. В момента всички 40 млн., които са били в Украйна, по някаква причина изпитваме едно и също.
Напоследък единствено се търсят отговорни, политици и други, а в действителност има друго нещо. Ако си живял в страна с огромни градове и е имало разнообразни хора и обществени нива, Харков да вземем за пример е с население от близо 2 млн, ситуиран на огромна територия, както и исторически център, в който съм отраснала. Аз съм шесто потомство градски гражданин, моите предшественици са били инженери, учители, икономисти. Такава градска среда основава огромно обществено разслоение.
От друга страна, една заран – на 24 февруари, всички тези хора, и богати, и небогати, и такива, които са с джипове и други, които се придвижват пешком, се озовават под бомбите на съветската войска, което ги слага в равностойно състояние. Всеки желае да избяга от действителната опасност, на която надали може да се опълчи един кротичък човек. Когато пада от небето балистична ракета, нито твоята военна подготовка, нито автомат в ръцете, съществуване на пари или джип могат да те спасят. Цялата маса народ потегля към по-безопасната част на Украйна – западната, в която антируските настроения исторически страдат. Защото още от времето на Октомврийската гражданска война, там са останали огромни следи на принуждение. За това, което е породено на Украйна от комунистическия режим, доста малко се знае в България.
Какви бежанци идват при вас? Ще ни споделиш ли усещанията ти?
Лана : Основно бягат дами с деца. Това е първата страдаща категория хора във всяка една война. Гаврата с млада жена, с момиче, е огромна. Затова тези дами се нуждаят от същинска протекция и схващане от европейските страни. Съзнанието на европееца даже не може да допусне това, което се случва в Украйна сега. Моите близки дами – най-много майка ми, сестра ми, снаха ми, другари – те бягат от безусловно действителна зверска опасност поради живота им, поради достойнството им. Едни естествени човешки права – да опазиш личното си тяло, живота на децата си.
Няма нищо по-хубаво да боядисваш през пролетта, а не да разрушаваш, заплашваш и убиваш! Сега никой няма да обърка мястото-ВТОРИ ДОМ-за майки и деца от Украйна!
Posted by Lana Petkova on Sunday, April 3, 2022
Имаш ли останали близки в Украйна, които не пожелаха да изоставен страната?
Двама мои племенници, които за мен са деца, са в армията на Украйна. Имам изчезнали познати в Мариупол. Най-добрата ми приятелка, която е детски доктор, остана в Харков и не желае да напусне града, защото мъжът й е основен доктор в детската болница. Те считат това за човешки дълг. Моите леля и чичо, които са към 80-годишни, всяка нощ спят в метро, а денем се връщат в своя апартамент.
Актът на принуждение с първите бомби, паднали наоколо до родната ми къща, е удар по човечеството, изтриване на труда на поколенията и историята. Вместо политиците да си вземат решение по техния си метод, те разиграват животите на хората, а филантропичната злополука е безпрецедента за Европа, надминава Втората международна война. Факти от действителността – безусловно неразбираеми за естествения човек неща. Насилието и страданието в света стават толкоз обемисти и физически осезаеми, че ние загиваме от това.
Как се отразява това на вас - хората, които помагате?
Лана: Аз виждам по какъв начин страдат дамите, които се пробват да оказват помощ. Тук в България един месец помагах на бежанците с настаняването, с техните битови проблеми, а това е извънредно тежко. Средностатистическият човек живее с непосредствен кръг хора, само че тук внезапно поемаш товара на толкоз мнозина, само че разбираш, че няма по какъв начин да окажеш помощ на всеки. Въпреки това - не можеш да стоиш безучастно. Ти страдаш дружно с тях. И сълзите не ти стигат, и силите не стигат, само че би трябвало да продължаваш. Тези, които сме тук, нямаме право да сме слаби и да подвиваме крайник.
Posted by Lana Petkova on Saturday, April 9, 2022
Как съхраняваш душeвността си и по едно и също време помагаш и на другите?
Лана : Аз съм учител по физически практики. Всеки ден влизам в залата, поддържам връзка с хората. След пандемията дихателните практики получават напълно нов смисъл. За жал, малко на брой схващат тяхната мощ. Аз съм докторант на Философско–историческия факултет на Пловдивския университет. Трудовете ми преди 24 февруари в този момент получават страшна нова мощ и подтик към проучвания на човешкото страдалчество.
В момента водя безплатни часове по йога за украинските бежанци. Виждам, че телата им страдат, гърбовете ги болят от напрежението, голямата психическа отмалялост, която се натрупва. Правим релаксация със звукотерапия с една от колежките ми от Украйна. Тя идва със своето невръстно детенце и е самотна майка. Звукотерапевт е - благодарение на тибетски купи организира терапия. Аз упражнявам класическа йога от ранна детска възраст поради вродена телесна дисфункция. Смятам, че класическата йога има мощен резултат върху човешкото тяло и върша практики освен с украински бежанци, тъй като мисля, че има доста въвлечени хора в цялата обстановка, които страдат.
Какво смяташ за реакциите на българското общество за протичащото се?
Лана: Българското общество е раздирано от несъгласия. Тук хората застават на разнообразни позиции, макар че нямат никакъв персонален опит когато ги попиташ дали са били на тази територия. Моят зов е да спрем насилието към хората с друго мислене от нас. Ако мнението на един човек е аргументирано и той е претърпял дадена обстановка, той има право да приказва, само че когато има празни изявления и обвинявания, звучи несериозно и единствено подклажда омразата.
Един час неповторима релаксациия, звукотерапия със Svitlana Kilata ще се организира в петък,22 април от 11:15. Разпети петък е...
Posted by Lana Petkova on Sunday, April 17, 2022
Имала ли си проблеми с тролове в онлайн пространството?
Лана: Това се случва от 2014г. и Майдана, когато украинското общество се възпротиви на един нарушител – Янукович. Аз съм жертва на тролове, тъй като макар моя апел за приемливост и ненасилие, съм била атакувана с гнусни закани и непристойни изявления. В началото го възприемаш по този начин като че ли един човек просто се е объркал, обаче когато излиза наяве, че това е целенасочена политика и тези хора са платени, доста елементарно можеш да ги различиш. Аз бързо ги различавам и непосредствено ги препречвам. Съветвам и другите хора да създадат същото и да не влизат в полемики, подхранвани от ненавист. Слушайте вътрешния си глас. Ако нямате персоналния опит, по-добре не коментирайте.
Странно ми е, когато хората, които не са били в никакъв случай в моя град, ми споделят какво става там, тъй като са гледали някакво предаване или филм. Все едно аз да кажа какво се случва във вашата къща, тъй като някой е снимал нещо от прозореца. Това води само до повишаване на напрежението. Нека бъдем хора. Искам да концентрирам моите сили и внимание не върху празните приказки и разногласия с инакомислещи, а да помагам на страдащите сега. Само в Пловдив са над 2000 души, които не знаят какво ги чака и няма къде да се върнат. Моя другарка както стои в жилището си, пред очите й изчезва част от жилището поради снаряд. Тя и майка й оцеляват по знамение.
Има още...
От какъв брой време живееш в България?
Лана: Живея доста от дълго време в България. 1991 година бях за първи път в България с мъжа ми - наполовина българин, на половина украинец. Решихме, че Пловдив е мястото, където желаеме да живеем, тук се роди и моят наследник. Безкрайно обичам и Пловдив, и България. Това е моето място. Родом съм от Харков, като моята татковина остава вечно в сърцето ми. В Харков до неотдавна са живели и най-близките ми хора. Майка ми, сестра ми, двамата ми племенници и доста благи за мен другари и родственици, сътрудници. В момента всички 40 млн., които са били в Украйна, по някаква причина изпитваме едно и също.
Напоследък единствено се търсят отговорни, политици и други, а в действителност има друго нещо. Ако си живял в страна с огромни градове и е имало разнообразни хора и обществени нива, Харков да вземем за пример е с население от близо 2 млн, ситуиран на огромна територия, както и исторически център, в който съм отраснала. Аз съм шесто потомство градски гражданин, моите предшественици са били инженери, учители, икономисти. Такава градска среда основава огромно обществено разслоение.
От друга страна, една заран – на 24 февруари, всички тези хора, и богати, и небогати, и такива, които са с джипове и други, които се придвижват пешком, се озовават под бомбите на съветската войска, което ги слага в равностойно състояние. Всеки желае да избяга от действителната опасност, на която надали може да се опълчи един кротичък човек. Когато пада от небето балистична ракета, нито твоята военна подготовка, нито автомат в ръцете, съществуване на пари или джип могат да те спасят. Цялата маса народ потегля към по-безопасната част на Украйна – западната, в която антируските настроения исторически страдат. Защото още от времето на Октомврийската гражданска война, там са останали огромни следи на принуждение. За това, което е породено на Украйна от комунистическия режим, доста малко се знае в България.
Какви бежанци идват при вас? Ще ни споделиш ли усещанията ти?
Лана : Основно бягат дами с деца. Това е първата страдаща категория хора във всяка една война. Гаврата с млада жена, с момиче, е огромна. Затова тези дами се нуждаят от същинска протекция и схващане от европейските страни. Съзнанието на европееца даже не може да допусне това, което се случва в Украйна сега. Моите близки дами – най-много майка ми, сестра ми, снаха ми, другари – те бягат от безусловно действителна зверска опасност поради живота им, поради достойнството им. Едни естествени човешки права – да опазиш личното си тяло, живота на децата си.
Няма нищо по-хубаво да боядисваш през пролетта, а не да разрушаваш, заплашваш и убиваш! Сега никой няма да обърка мястото-ВТОРИ ДОМ-за майки и деца от Украйна!
Posted by Lana Petkova on Sunday, April 3, 2022
Имаш ли останали близки в Украйна, които не пожелаха да изоставен страната?
Двама мои племенници, които за мен са деца, са в армията на Украйна. Имам изчезнали познати в Мариупол. Най-добрата ми приятелка, която е детски доктор, остана в Харков и не желае да напусне града, защото мъжът й е основен доктор в детската болница. Те считат това за човешки дълг. Моите леля и чичо, които са към 80-годишни, всяка нощ спят в метро, а денем се връщат в своя апартамент.
Актът на принуждение с първите бомби, паднали наоколо до родната ми къща, е удар по човечеството, изтриване на труда на поколенията и историята. Вместо политиците да си вземат решение по техния си метод, те разиграват животите на хората, а филантропичната злополука е безпрецедента за Европа, надминава Втората международна война. Факти от действителността – безусловно неразбираеми за естествения човек неща. Насилието и страданието в света стават толкоз обемисти и физически осезаеми, че ние загиваме от това.
Как се отразява това на вас - хората, които помагате?
Лана: Аз виждам по какъв начин страдат дамите, които се пробват да оказват помощ. Тук в България един месец помагах на бежанците с настаняването, с техните битови проблеми, а това е извънредно тежко. Средностатистическият човек живее с непосредствен кръг хора, само че тук внезапно поемаш товара на толкоз мнозина, само че разбираш, че няма по какъв начин да окажеш помощ на всеки. Въпреки това - не можеш да стоиш безучастно. Ти страдаш дружно с тях. И сълзите не ти стигат, и силите не стигат, само че би трябвало да продължаваш. Тези, които сме тук, нямаме право да сме слаби и да подвиваме крайник.
Posted by Lana Petkova on Saturday, April 9, 2022
Как съхраняваш душeвността си и по едно и също време помагаш и на другите?
Лана : Аз съм учител по физически практики. Всеки ден влизам в залата, поддържам връзка с хората. След пандемията дихателните практики получават напълно нов смисъл. За жал, малко на брой схващат тяхната мощ. Аз съм докторант на Философско–историческия факултет на Пловдивския университет. Трудовете ми преди 24 февруари в този момент получават страшна нова мощ и подтик към проучвания на човешкото страдалчество.
В момента водя безплатни часове по йога за украинските бежанци. Виждам, че телата им страдат, гърбовете ги болят от напрежението, голямата психическа отмалялост, която се натрупва. Правим релаксация със звукотерапия с една от колежките ми от Украйна. Тя идва със своето невръстно детенце и е самотна майка. Звукотерапевт е - благодарение на тибетски купи организира терапия. Аз упражнявам класическа йога от ранна детска възраст поради вродена телесна дисфункция. Смятам, че класическата йога има мощен резултат върху човешкото тяло и върша практики освен с украински бежанци, тъй като мисля, че има доста въвлечени хора в цялата обстановка, които страдат.
Какво смяташ за реакциите на българското общество за протичащото се?
Лана: Българското общество е раздирано от несъгласия. Тук хората застават на разнообразни позиции, макар че нямат никакъв персонален опит когато ги попиташ дали са били на тази територия. Моят зов е да спрем насилието към хората с друго мислене от нас. Ако мнението на един човек е аргументирано и той е претърпял дадена обстановка, той има право да приказва, само че когато има празни изявления и обвинявания, звучи несериозно и единствено подклажда омразата.
Един час неповторима релаксациия, звукотерапия със Svitlana Kilata ще се организира в петък,22 април от 11:15. Разпети петък е...
Posted by Lana Petkova on Sunday, April 17, 2022
Имала ли си проблеми с тролове в онлайн пространството?
Лана: Това се случва от 2014г. и Майдана, когато украинското общество се възпротиви на един нарушител – Янукович. Аз съм жертва на тролове, тъй като макар моя апел за приемливост и ненасилие, съм била атакувана с гнусни закани и непристойни изявления. В началото го възприемаш по този начин като че ли един човек просто се е объркал, обаче когато излиза наяве, че това е целенасочена политика и тези хора са платени, доста елементарно можеш да ги различиш. Аз бързо ги различавам и непосредствено ги препречвам. Съветвам и другите хора да създадат същото и да не влизат в полемики, подхранвани от ненавист. Слушайте вътрешния си глас. Ако нямате персоналния опит, по-добре не коментирайте.
Странно ми е, когато хората, които не са били в никакъв случай в моя град, ми споделят какво става там, тъй като са гледали някакво предаване или филм. Все едно аз да кажа какво се случва във вашата къща, тъй като някой е снимал нещо от прозореца. Това води само до повишаване на напрежението. Нека бъдем хора. Искам да концентрирам моите сили и внимание не върху празните приказки и разногласия с инакомислещи, а да помагам на страдащите сега. Само в Пловдив са над 2000 души, които не знаят какво ги чака и няма къде да се върнат. Моя другарка както стои в жилището си, пред очите й изчезва част от жилището поради снаряд. Тя и майка й оцеляват по знамение.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ